НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПРАЗНИЦИТЕ
17.09.1999-а, Атлантически океан, м/к „Сакар”. Празнуваме рождения ден на Джесика, малката кучка на Санди. Тя не е на кораба, а е във Варна, тежи половин кило и се побира в шепата на малко дете. Надали Санди знае рождената дата на дребната, но вече седми ден пътуваме към Ню Йорк в океана и дива скука ни е обзела...
Десетина дни по-късно отбелязваме подобаващо и моя рожден ден. Пътуваме към Руан, времето бих нарекъл палаво - грее слънце, но и яко клати. Това, разбира се, няма да спре комитета по организация на празника. За 17.00 ч. мезетата са готови, а ичкията вече е „умряла” от студ. Вторият механик режисира началото, кратка реч, тостове, подаръци, а после пеем масови песни. С китарата. Пеем силно и фалшиво, но близо до вярната тоналност. Стари градски, фолк, рок, соцарт и откровени мърсотии. Говорим си за музика, за приятелство, за любов... В 22.00 ч. приключваме. Къпя се, чета лека кримка и заспивам като новороден. Та аз съм само на двадесет часа...
Имало е случай някой да се обиди, когато в началото, на моя празник предупреждавах, че онзи, който присъства, за да се напие и да спори на висок глас, не е добре дошъл... После свикнаха.
Година по-късно на същия кораб почитаме паметта на бай Колю Барбата. Една година от смъртта му. Дълги години плавах с него на м/к „Вола”. Сега тук е синът му Калю - фитер. Червено вино, узо, скромни мезета. За бог да прости отливаме в Океана. Приказваме си за наши, морски работи. По-точно - океански. В Биская сме. Като никога заливът е тих и ласкав. И той почита добрия човек и моряк Колю Барбата от Виница. Почивай в мир, Барба!
Все на същия кораб, пресичайки океана, празнуваме Никулден. Хапваме три вида риба и пием пет вида ичкии. Най-много е музиката. От гръцка, през рок, та до латино. Моряците танцуват. Лицата им греят от щастие. Клетници клети, далеч от род и Родина...

ВНВМУ, 1968-а. Празник на гъмзата..
Кораб „Вола“, 1974-а. Барбата е вторият от дясно.
БИРИАДА - празник на кораб „Мусала“, 1981-a.
С Киро Джипа на кораб „Вежен“ - празник с жива музика.
Кораб „Верила“ - празник на кърмата.
Кораб „Мед Леричи“, 2000-а. Просто празник...
На м/к „Додо” през 1993-а всеки месец имахме минимум два празника. Божо - четвърти механик, и Щефан - ел, са за пръв път моряци. Те помнят датата, когато са се качили на „Додо” и ежемесечно на тези числа празнуваме „годишнина” на тяхния моряклък.  Аз съм моряк вече 23 години, но нито веднъж не почетохме моя ден... Отдавна съм забравил датата!
Докато стоим по рейдовете обикновено хващаме риба. За рибарите това е празник. Празник е и за ония, които я чистят, пържат и пекат. Но не трябва само да се яде риба. Трябват и течности, за да може рибата да плува. Вода? В никакъв случай! Бира - може. Бяло вино - рядко. И преди всичко - водка и уиски! Моряшка ни работата!
В Монреал с м/к „Додо” се случихме на техния Първи май. Той се празнува в първия понеделник на септември и пак се нарича „Ден на труда”. На този ден не се работи, а вечерта по улиците на града имаше голямо иху-аху: клоуни, жонгльори, певци, танцьори и художници.
На кораба празника отбелязахме по подобен начин. Шляхтите се бяха отрязали още преди три дена и само „поддържаха огъня” с бирица. Бразилчето Жозе снощи да вземе да посети заведение с ламбада и сутринта заспа в машината. Румънецът Нури ми бяга по фланга и се досещам, че чезне от бачкане, но не мога да го гепя. С турчина Иса и филипинчето Гор отваряме и чистим огромния еъркулър, но двамата нямат и петдесе кила с мокри гащи...
На м/к „Мед Леричи” - петък, Атлантически океан, традиционно барбекю на кърмата. Агнешко, пилешко, свинско, пет вида салати, ядки, пуканки, уиски, водка, узо, вино, бира и кола. Накрая сервираха и фрапе... Труден е моряшкият живот!
В Анкона, Италия събираме пари и купуваме хубави италиански напитки за машинна команда: кианти, пино, грапа, амарето, мартини и бира Моретти. Вечерта сядаме в барчето на машината и празнуваме. Докато пиехме, сякаш ангели пикаеха в устата ни. Сутринта имахме чувството, че снощи ангелите и други неща са вършили...
Избягвам да препивам по празниците - за по-сигурно не пия въобще. Гледам и да не преяждам. Хапвам малко и се прибирам в кабината. Там прерисувам, препрочитам, препрослушвам и преосмислям. А на сутринта гледам кръвясалите очи на тези, които снощи нито са чели, нито са слушали, нито са умували. Слушам мътните им мисли и регистрирам героичните им заричания. Надвечер будната им съвест се уморява от клетви и поляга да дремне. На вахта застъпва черният им дроб...
На м/к „Плана” за 24 май 2002-а получавам телеграма от Йои и Съни. Те са внучки на Славка Михнева от администрацията на БМФ. Сборът от годините им не надвишава десет, но са редовни участнички в конкурса „Детско море”. И са винаги сред лауреатите. За последното награждаване по идея на баба им и Геновева всички са в патешкожълти фланелки и рекламни шапки от конкурса. За следващата година планирам към дрескода тричетвърти оранжеви чорапки и шорти, включително и за бабите.
Все по това време с „Плана” се случихме в Монфалконе за празника на виното. Всяка вечер по улиците свирят оркестри и се лее вино. Ние българите скучаем: нито оркестрите, нито виното им е като хората. Музиката - италиански фолк, виното - бяло, а за цената му да не говорим...
От Монфалконе тръгваме за порт Южний, Украина. Там организирахме празник „Бира на теферич”. По улиците на града бе по-горещо от площадката на утилизационния котел. Обменяме долари и влизаме в бирария. Хем бира, хем теферич. След третата бира сменяме заведението. Тук е по-лъскаво, но бирата е кофти. В полунощ заведението вече бе лукс, а бирата - пикня. На сутрешната оперативка всички бяхме свежи като репички. Явно, „Бира на теферич” е полезно общокорабно мероприятие.
На м/к „Оборище” за Нова Година се случихме в Италия. Иху-ахуто почна от рано. За по-сигурно! Сутринта екипажът бе успял да си купи от супера предостатъчно благини и празникът вървеше прекрасно. В 23.00 ч. посрещаме нашата си Нова година. България е с един час напред, а в оня час бяхме по - напред в абсолютно всичко - мезета, алкохол, песни и музика. Някой реши да пусне чалга, та се наложи да прескоча да градчето. На централния площад посрещам и италианската нова година. Хора имаше много, но наистина ние ги бием по всички показатели. Само с бомбите ме изненадаха. Няколко дори гръмнаха в краката ми и съвсем оглушах от тях. Трябваше да им думнем и ние няколко корабни сигнални ракети преди час, ама кой да се сети. На голям екран премиерът им държа реч. Същото като при бай Тошо.
Връщам се на кораба. Старши помощникът и един моторист вихрят хора и ръченици, ама съвсем професионално. Напълни ми се окото. После някой се сети, че вече е Васильовден. Бедният Веско! Айде всичко от начало... Успях дори и да дремна, а празникът продължи до 18.00 ч., когато сервираха вечерята.
Много имат да учат италианците за празниците от нас българите...
При една бункеровка в Пирея имах късмет капитан на бункеровчика да е моят стар приятел Ставро. Денят пък взе, че се улучи Ставросден. Капитанът знае, че не пия, но много държи да ме черпи. Сервира ми кадаиф. Дойде ми много, но го изядох. Не вечерях, а на другия ден пропуснах закуската и обяда.
През 2002 на м/к „Плана” за рождения ми ден си правя подарък - мъжки парфюм „Пако”. Изборът не е случаен. Галилей Симеонов ми е разказвал как Пако Рабан взел талантливо, но бедно момче от нашия край, да се обучава при него. Пако Напраминая Ботаничка пък е мой съсед в Мала Кутловица и незабравим приятел от детството... 
В Ла Валета, Малта през 2013 г. чорбаджийте от „Касар” организираха необичаен празник. „Тийм билдинг” му викат днес. То си е най обикновено ишмедеме за хората от едно предприятие. Малтийците бяха наели извънградски ресторант, а ястията и напитките предварително съгласуваха със стотиците работници от фирмата. Не отидох на мероприятието. Напомняше ми за отминали времена и години...
Коледата на 2003-а с м/к „Добруджа” празнуваме в Анверс. Градът е покрит със сняг, красиво е и за по-малко от час стигам центъра. До паметника с отрязаната ръка има пързалка. Дечица със скъпи кънки се носят по утъпкания сняг. Наоколо горят мангали, хората хапват и пийват на крак около зачервения кокс. Достойна и спокойна красота излъчват празниците в пустата му Западна Европа.
На българските кораби някъде до 1970-а имаше съветски шефове и капитани. Нашият главен механик дойде към края на годината. И като се заредиха: Никулден, Игнажден, Бъдни Вечер, Рождество, Стефановден, Нова година, Васильовден, Бабинден, Йордановден, Ивановден, Антоновден, Атанасовден, Трифон Зарезан, Заговезни, Тодоровден... Накрая шефа ни събра и каза: „Хватит, ребята! Какво е това чудо, ВСЕКИ ДЕН - ДЕН!“

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Илюстрациите са от личния архив на автора