НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И БЛУСЪТ
Много тъга има в рок музиката. Цял раздел от тази музика се нарича „блус” - от „блу” - тъжен на английски. Когато бях млад, много се впечатлявах от един блус в изпълнение на „Енимълс“:
„Толкова съм самотен и тъжен / няма място за мен в този свят/ сам себе си съжалявам”... Като че ли за мен бе написана тази песен. Нашето поколение за пръв път чу великите блус песни в изпълниние на младите английски групи „Енимълс“, „Ярдбърдс“ и „Ролинг Стоунс“. Тогава още не знаехме, че това са кавъри на велики американски блус музиканти. По-късно щяхме да си купуваме от Запад албумите на Бо Дидли, Гери Мур, Зи Зи Топ, Стиви Рей Вон и Клептън.
Още през 1962-а съм свирил и пял блус кавъри, само че заглавията им бяха: „Ай сифон бе, чиче“ (Сейл алонг, силвъри муун); „Живял нявга в щата Вирджиния“; „Роди го майка му във бара“; „Синкав дим се носи над Торино“; „Джо над гроба се надига“ и „Едно гадже чака влака, чик чика/ и трепери му баджака“... Последната песен бе популярна в бърз румба ритъм, но я изпълнявах като 12-тактов блус и променях текста от „чик-чирик” на „чик-чика”, за да се получи вътрешна рима във всеки стих, пък и да наподобява тракането на влака, защото в блуса всичко е позволено...
Признавам, че музиката е най-устойчивата и вярна любов в живота ми.
Хората обикновено знаят малко за блуса. В тази музика няма скандали, шумни концерти, лъскави дрешки, перчене и показност. И големи пари няма.
Преди 70 години в групата на Мъди Уотърс свиреше на бас Уили Диксън. Той написа няколко песни (сигурно помните „Хучи Кучи Мен“), а днес можем да отчетем, че неговите песни са ги пяли: Хаулин Уулф, Ита Джеймс, Фреди Кинг, Мемфис Слим, Денис Ласал, Ван Морисън, Ерик Бурдън, Бъди Гай, Би Би Кинг, „Ролинг Стоунс“, Айзък Хейс, Гретфул Дет, „Дорс“ ...
Безброй са изпълнителите на блус, но имат едно общо качество - те са скромни и незабележими.
Ще ви разкажа за една страхотна блус песен - Hi heel sneakers  (Хай хил сникърс). Някои твърдят, че е написана е през 1960-а от Ал Смит и Лутър Диксън. Други казват, че автор е Томи Тъкър през 1963-а, а „Биг бос мен” на Джими Рийд удивително прилича на същата песен. После я изпяха стотици велики музиканти от Пресли до Стиви Уондър, Сърчърс, Джери Ли Луис, Евърли Брадърс, Винс Тейлър, Джорджи Фейм, Бил Хейли, Том Джонс, Чък Бери, Пол Маккартни, Джони Холидей, Рори Галахър, Уайлън Дженингс, Фейсиз, „Ролинг Стоунс“ ...
Мен пък най ме кефи версията на Фелисиано. Отначало песента е била за жена, която се облича с прилепнали дрешки и високи токове, защото знае колко тъпи са мъжете. После текстът прераства във философски размисъл за мачизма. Така е в блуса...
Една от най-трагичните фигури в тази музика е Еди Бойд (1914 - 1994). През 1950-а той написа песента „Три дълги години”:
Аз бях объркан
Знаете за какво говоря
Работих три дълги години
За една жена
Която имА нахалството да ми бие шута...
Еди така и не намери щастие в Америка, въпреки че вече имаше световен хит. Дойде в Европа. Умря в Хелзинки. Там май имаше сух режим...
Еди просто бе объркан... Беше си го изпял човекът!
През 1964-а Хаулин Улф пише песента „Убийствен под”. Иде реч за кланица... Пет години по-късно „Лед Цепелин“ изпяха същата песен с ново заглавие - „Лимонова песен”. В англоезичната музика лимонът има сексуален подтекст. Песента е убиец и в двата варианта, но нерде скотобойна, нерде секс! В блуса всичко е възможно...
Искам да ви запозная със Скимтящия Джей Хокинс (1929 - 2000). На сцената той е вуду, лудост и мистика. Написал и изпял е „Проклинам те!” Кой не я е пял, кой не я знае, а вие няма начин да не сте слушали кавъра - трепач на „Кридънс“.
Ще ви представя и Дебелия (Фeтс) Домино. Роден е през 1928-а в Нови Орлеан. От десетгодишен почва да свири и пее за стотинки в местната кръчма. В началото на шейсетте продаде над 65 милиона плочи. Стилът му е единствен и неповторим. През 1956-а (по време на априлския пленум) две негови песни покориха света: „Блубъри хил“ и „Не е ли срам“. Втората е от най любимите ми песни въобще и ето за какво се пее в нея:
Ти ме накара да плача („край” на английски)
Когато ми каза гуд бай
Не е ли срам
(„шейм” - англ.)
Сълзите ми капят като дъжд. („рейн” - англ.)
В България мои любими блусари са Буги Барабата и Камен Кацата. Текстовете на тяхните песни са невероятна социална поезия. Синът ми пък работи заедно с басиста на „Бараби Блус Бенд“ (БББ) - Сашо Пожара. Скромно момче и добър АйТи специалист. Така е в блуса! А прякорът му идва от естествения цвят на неговата коса.
Някой може да заподозре, че симпатиите ми към БББ идват от там, че фронтменът им е съименик на моя приятел и съкорабник капитан Буги. За свое оправдание ще цитирам текста на тяхна песен с необичайното и прозаично заглавие:
БУЛ. „ДИМИТЪР ПЕТКОВ“
Улицата, на която
съм израснал и живял
се спуска стръмно от затвора
и свършва в мръсния канал.
Има 7-8 кръчми,
дето всичките пари
смело влагаше баща ми,
за да порка до зори.

Вечер дълго не заспивах,
а свит във мрака слушах как
съседът биеше жена си,
оперирана от рак.
Не мечтаех да съм лекар,
инженер и премиер,
но поне да спя на меко,
исках хляб, а не хайвер.

Първото момиче трудно
се нави да тръгне с мен
- аз вървях до нея гузно
безпаричен и смутен.

Ето улицата дето
съм израснал и живял
- ще тръгна бавно от пандиза
и свърша в мръсния канал...

Блусът е навсякъде, Читателю. Помниш ли думите на Петър Моканина от безсмъртния разказ на Йордан Йовков:
БОЖЕ, КОЛКО МЪКА ИМА ПО ТОЯ СВЯТ, БОЖЕ!

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Илюстрациите са от личния архив на автора

The Animals…
Пожара е на последната снимка, а заглавията на песните къртят мивки...
И Джоплин е от нас... блусарите!
И световната фантастика обича блуса.
Карай да върви, това е блус!
Клептън ме копира...
Стиви Рей Вон.