НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
„ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МУШ ЛИ ИСКАШ - ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МУШ ТИ ДАВА …”
Към ранната история на електричеството в българския военен флот

Наскоро в интернет попаднах на удивителна научно-техническа „новост”. Анонимен нашенец уверява, като как през 2017 г. Китай смаял света, пускайки на вода „първия кораб с електрически двигател в човешката история” (подч., И.А.) [1]. Смайващото в случая е професионалното безхаберие на автора, който е предпочел евтината сензация вместо за една-две минути с помощта на търсачката Гугъл да установи известния факт, че първият в света плавателен съд с електрозадвижване е успешно изпитан в Русия през 1838 г. [2], [3]. Не по-малко куриозен е и фактът, че преди 150 години възрожденските ни школарчета са знаели вече за опитите с първия в света електроход от своя учебник по физика: „Види ся […] да е г. Якоби, Сент-Петерсбург, пръв направил машина от тоя строй (електромагнитен двигател, И.А.), та с нея в 1838, могъл да искара въз река Нева един жлеб, у който имало дванадесят души” [8].
Съобщих за това сведение в българския превод от 1869 г. на учебника по физика на Адолф Гано още през 2000 г. в статия, посветена на съществени приноси на българския военен флот за внедряването на електричеството в България [9]. Междувременно установих, че вероятно в българския възрожденски печат най-ранното съобщение за приложението на електрозадвижването на плавателни съдове се появява през 1855 г. Тогава „Цариградски вестник” помества дописка за френски механик от Тулуза, който
„иска да употреби вместо на параходните механики илектриката. Сиреч да движи механиките (черковете) не с земленни воглища, ами с силата на илектриката. Eкономията, която от тая сила ще произходи, e безмерна.  Всите параходи и всите платнодвижни корабли ще варвят с тая сила и толко скоро, колкото и параходите. Сега плаванието с параходи чрезвичайно е скъпо, и един корабл, който може да вдигне 8000 кантаря товар, иждивлява за 1500 франкя воглища на всяк час,  а с илектриката почти без никое иждивение кораблат ще си взема путат; а между тем нема никой да са страхува да не би махината да ся не пръстне, а още кораблат вместо да задержава толко место с воглищата, ще взема стоки. С една реч, ако това изнамерание сполучи, художественната част совсем ще ся преобърне” [10].
Забележителен е фактът, че издателят на „Цариградски вестник” отделя място за това перспективно морско изобретение във време, когато вниманието на  читателите е насочено изключително към военните действия по време на Кримската война 1853-1856 г.
В десетилетията на ранното развитие на електрозадвижването в  корабоплаването в света се открояват два периода: I. Произход (1837-1889 г.) [7, с. 5-31] и II. Електроходите стават популярни (1889-1914 г.) [7, с. 32-61]. През първия период, след Освобождението 1878 г. в различни български издания (Пловдив, Стара Загора, Търново, Русе) се появяват съобщения на тази тема. От тях насочвам вниманието на читателите само към слабо известния български превод на френската  книга „Пътешествие под вълните” от Аристид Роже, отпечатана в Русе през 1889 г. Нейният текст се появява за пръв път във френско списание през 1867 г., т.е. две години преди първото публикуване на романа „Двадесет хиляди левги под водата” от Жул Верн, и описва подводница с електрозадвижване [14], [15]. Изглежда книгата на А. Роже допринася за засилването на интереса към електрозадвижването в корабоплаването, съдейки по факта, че от 1890 г. публикациите на тази тема зачестяват в българския периодичен печат [18] до [25].
Разбира се, съществен принос за популяризирането на електрозадвижването на плавателни съдове и изобщо - за елекрифицирането им през XIX в., има публикуването на романа „Капитан Немо или 20000 левги под море” отначало в пловдивския вестник „Балканска зора” (август-декември 1893 г.) и после - като отделно издание (1893-1894 г.) [26].
Що е муш?
На 5 февруари 1897 г. столичният вестник „Знаме”


Пълния текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ
(в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Изследвания“ на раздела „Морски колекции“.

Факсимиле на част от първата публикация на фейлетона „Разни хора, разни идеали”, 1897 г. [27].
Електроходът на Б. С. Якоби на река Нева, 1838 г. - https://controleng.ru/
Корицата на книгата „Пътешествие под вълните” от Аристид Роже (Русе, 1889 г.)
Капитан I ранг Димитър Йорданов Альов (1876-1958 г.), стела в Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров", 2006 г. В спомените му има информация за електрическия катер - султанският морски подарък за княз Фердинанд I (1897 г.).