НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЯГАЩА ПО ПЛАЖА ПЯСЪЧНА ЛЪВИЦА...
(Герда сладко се усмихна…)
… ставаше плитко, бяхме в широкото устие на река Далян… „Орка”, белият кораб, намали хода, шумно майнари котвата и се швартова с кърмата за ниския дървен пирс…
прехвърлихме се в моторните лодки, с които щяхме да продължим нататък… оформи
се една весела и устремена армада от лодки, надпреварващи се коя по-бързо щеше да пристане на Острова на костенурките… ето го и него, нисък пясъчен остров, изглеждащ
като коса, обрамчен с тръстики от страна на реката, там бяха и пирсовете, няколко на
брой… наскачахме на кея и бързо се отправихме към плажа и прибоя…
(Огромната руса костенурка Герда изящно с бавни и плавни махове плуваше към острова, където щеше да снесе свидните си рожби… днес бе зърнала на борда на белия кораб позната двойка, възрастен мъж, явно бивш моряк и руса жена на средна възраст
…да, усмихна се тя, това бе същата двойка от Лаганас, от миналата година, от Закинтос… Герда сладко се усмихна и си спомни своя емоционален и верен Джони…
къде ли бе сега нейният чаровник, последно бе на Галапагос, трябваше отдавна да е тука, но пък и никой от тях не бързаше за никъде…)
… бе ни приповдигнато, радвахме се като деца, че сме на острова, където костенурките снасяха своите яйца, сред пясъци и дюни… Гери бе пред мене… изведнъж тя изхвърли джапанките си и побягна към водата…
(Герда изплава на повърхността и видя същата руса жена да бяга по пясъка към нея… стана й малко смешно и мило едновременно, знаеше причината за странния й бяг,
пясъкът бе много горещ… изведнъж бягащата срещу нея пясъчна лъвица рязко спря и погледите им се срещнаха… и двете се усмихнаха… жената силно извика на мъжа зад себе си и му посочи хоризонта…)…
Пълния текст на фото-пътеписа на Иван АДАМОВ (в PDF-формат)
можете да прочетете и да разгледате тук.
(Герда сладко се усмихна…)
… ставаше плитко, бяхме в широкото устие на река Далян… „Орка”, белият кораб, намали хода, шумно майнари котвата и се швартова с кърмата за ниския дървен пирс…
прехвърлихме се в моторните лодки, с които щяхме да продължим нататък… оформи
се една весела и устремена армада от лодки, надпреварващи се коя по-бързо щеше да пристане на Острова на костенурките… ето го и него, нисък пясъчен остров, изглеждащ
като коса, обрамчен с тръстики от страна на реката, там бяха и пирсовете, няколко на
брой… наскачахме на кея и бързо се отправихме към плажа и прибоя…
(Огромната руса костенурка Герда изящно с бавни и плавни махове плуваше към острова, където щеше да снесе свидните си рожби… днес бе зърнала на борда на белия кораб позната двойка, възрастен мъж, явно бивш моряк и руса жена на средна възраст
…да, усмихна се тя, това бе същата двойка от Лаганас, от миналата година, от Закинтос… Герда сладко се усмихна и си спомни своя емоционален и верен Джони…
къде ли бе сега нейният чаровник, последно бе на Галапагос, трябваше отдавна да е тука, но пък и никой от тях не бързаше за никъде…)
… бе ни приповдигнато, радвахме се като деца, че сме на острова, където костенурките снасяха своите яйца, сред пясъци и дюни… Гери бе пред мене… изведнъж тя изхвърли джапанките си и побягна към водата…
(Герда изплава на повърхността и видя същата руса жена да бяга по пясъка към нея… стана й малко смешно и мило едновременно, знаеше причината за странния й бяг,
пясъкът бе много горещ… изведнъж бягащата срещу нея пясъчна лъвица рязко спря и погледите им се срещнаха… и двете се усмихнаха… жената силно извика на мъжа зад себе си и му посочи хоризонта…)…
Пълния текст на фото-пътеписа на Иван АДАМОВ (в PDF-формат)
можете да прочетете и да разгледате тук.
Голяма костенурка Карета-Карета се устремява към стръвта, която й е поднесена, за да позира на туристите. Стръвта е без въдица и след няколко опита все пак попада в устата на голямата констенурка. И костенурката - невредима, и туристите - доволни. Снимката е направена от Атанас ПАНАЙОТОВ точно преди 10 години край Острова на костенурките, устието на река Далян.