НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ХВЪРЛИ МОНЕТА ЗА КЪСМЕТ!
По времето, когато постъпих в Морското училище, във Варна имаше  книжарница за руска (съветска) литература. Книгите и учебниците, предлагани от нея, се продаваха на цена 0.80 от цената в рубли. ДДС-то още не бе измислено или въведено у нас, та това правеше предлаганите книги по-евтини. Няколко пъти в годината, тя разкриваше свой щанд в самото училище. Дали това правеше и българската книжарница - не помня. Но когато излизах в градска отпуск и имах време, винаги се отбивах и в двете книжарници.
Още в първите месеци след постъпването ми в Морското училище си купих книгата „Живот по Мисисипи“ от Марк Твен. Ако не сте я чели, съветвам Ви да я прочетете. Автора познавах от книгите му за Том Сойер и Хъкълбери Фин. Книги, които като ги прочетеш, остават в главата ти за цял живот. Книгата, плод на дългите години работа на автора като лоцман по реката, разкрива пред читателя незабравими картини както за историята на градовете по нейното течение, така и за капризите на тази велика река. (Тя не веднъж е променяла коритото си, оставяйки далеч от бреговете си цветущи градчета). Но така също и борбата между корабните компании, довели до не една катастрофа и гибел на кораба заради взрив на парните му котли, последвани от стотици човешки жертви. Днес, за да се избегнат постоянните наводнения, предизвикани от реката, и за да се укроти нейното течение, част от нейните води чрез канал се отвеждат в друга река, а за някогашните колесни кораби напомня едно от

Авторът като втори механик в Параходство БМФ.
„Милин камък“ поема към шлюзовете, водещи към водите на Великите езера, 1994 г.
туристическите корабчета, което още се движи по реката.
В началото на 60-те години български кораби още не посещаваха САЩ. Та и през ум не ми беше минавало, че един ден ще видя с очите си тази Велика река и красивия Ню Орлиънс. Само че тогава той още се казваше Нови Орлеан, както са го кръстили французите, преди Наполеон да продаде на американците щата с името Луизиана, защото му трябвали пари за войните в Европа, пък и разбирал, че един ден американците сами ще си го вземат. Това направил и руският император с Аляска. Само испанците и мексиканците не разбрали и загубили териториите си без да вземат и долар, ами платили и разходите за войните.
От тогава бяха минали вече 30 години. Времената се промениха, а аз започнах работа в Параходство БМФ. Беше лятото на 1992 г. Моторният кораб „Околчица“ товареше жито от Англия за Куба, въпреки че тя „спазваше“ наложеното от САЩ ембарго. Но островитяните, за разлика от някои наши уж умни глави, освен политици са и търговци. Та за да се спази ембаргото, ние трябваше да се отбием във Флисинген (Холандия), да застанем на кея, и след смяна на документите да отпътуваме по предназначение. Още с тръгването се получи съобщение, че след това ще вземем товар от САЩ. Тамошните власти изискваха месец преди пристигането да се даде списък на екипажа. Лица, посещавали Виетнам през войната, не се допускаха да слязат на техния бряг. За щастие, в екипажа нямаше такива. Докато пътувахме през океана, получихме съобщение, че кораби, които са били в Куба, не могат да вземат обратен товар от Щатите. Но това не касаеше корабите които в момента са на път към тази страна. Това бе икономически удар и срещу държавите, които още пренасяха стоки за Куба.
След като разтоварихме житото, от Сантяго де Куба отплавахме за Луизиана. В първите дни на юли достигнахме устието на Мисисипи и малко преди залез навлязохме в реката. Когато наближихме Нови Орлеан, бе вече нощ. …

Разказът на о.з. Капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ (в PDF-формат)
можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани“.