НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО
Една от най-модерните песни на „Битълс” като музика и поезия е „Ягодови поля завинаги”. Тя обаче е и една от малкото тяхни песни, която не оглави  музикалните класации още с появата си, защото я изпревари песен на Енгелберт Хъмпърдинг. Много хора по онова време предрекоха края на „Битълс”. Половин век се изниза от тогава и нито краят на „Битълс” се вижда, нито началото на Енгелберт...
Амброаз Волар е бил търговец на картини. Купувал е от импресионистите тогава, когато другите са им се надсмивали. Дори и Емил Зола е бил против тях, а Волар ги е харесвал, но това се е случило още в деветнайсти век!
В средата на следващия век, през 1965-а, роденият в Ямбол световно известен абстрактен художник Жорж Папазов, който живее и твори в Париж, се обърна към българските власти за позволение да дари на Родината си колекция от картини на Дега, Реноар, Пикасо, Шагал, Дерен, Вламенк и много други модерни автори, както и свои произведения. Дарението бе официално отхвърлено от съответните наши институции... В България тогава бяхме против модерното изкуство!
От времето на Волар беше изминал почти век!
Един мой приятел, след демократичните промени от 1989-а, реши да колекционира модерно изкуство. Купуваше картини и скулптури по много и безразборно. Казах му, че е по-умно, по примера на Волар, да купува само определени автори с доказано качество и цена, която ще се качва в бъдеще. Посетихме заедно временна сборна изложба. Харесах един единствен автор и му го препоръчах.
-Мичи (Буюклийски) може и да е и добър художник, но на мен ми идва скъпичък! - каза приятелят ми ми и си накупува картини на килограм от други автори.
Минаха години и картините на Мичи повишиха цената си десетки пъти. Аверът ми дори веднъж призна, че е сбъркал като не е послушал съвета ми.
Картината е много вълнуващо нещо за познавача. Щях да умра пред телевизора, докато гледах преди години как хамали от най-високите  бъпгарски институции, товарят прекрасни картини при изземането им от фалирана банка. Тези властници се държаха като истински простаци - подритваха и подхвърляха картините, докато моето сърце правеше топур - лопур в гърдите ми. После се успокоих и се сетих, че няма начин хамалите - простаци да не са гушнали по някоя картина.
Още по времето на ТеЖе един началник бе сигнализирал за наводнено държавно хранилище с ценни картини. След осушаването в склада не бе открито нищо и картините бяха „изписани”, а трябваше барем рамките да са останали...
Миналата година в София откраднаха картини на Майстора и Ди Киро и уж гепиха крадците, но последните никак не ми приличаха на фенове на модерната живопис...
Великата картина попива от зрителя. И обратното. Но има и слепи картини, а и слепи зрители...
Моят приятел и съвипускник Любо Майничката е на мнение, че към „модерните”  картини трябва да има обяснителен текст от автора - какво, как и защо е изобразено на картината. Подминавах с усмивка претенциите на Любо, но веднъж ми се случи следното: Синът ми учеше живопис в София и преподавателят му Цанко Панов (модерен и неординарен художник) им бе дал задание да нарисуват картина в стил кубизъм. Детето нарисува първата си маслена картина и вероятно Цанко я е харесал. На мен също ми се понрави, пък и Брак, и Пикасо ми бяха любимци.
В София бях наел малък панелен апартамент, в който живееше и рисуваше синът ми. След завръщане от дълъг контракт се загледах в кубистичната картина на сина ми, замислих се и го попитах как я е озаглавил.
-Изкуствената роза - отговори веднага той.
Вгледах се в изображението. Някакво цвете се мяркаше там, но защо точно роза и защо изкуствена... Помислих, че това е модерна приумица на младия човек, но истината се оказа друга...
Апартаментът бе собственост на офицер от запаса. За банята човекът вероятно е купил теракот и фаянс, каквито е успял да си набави по онова време с голям зор и връзки. Цветът бе тъмносин, а десенът - просташки и малко отровен за такова място, но какво да се прави - материалите бяха дефицит. Той бе иззидал и облицовал голяма вана точно под душа. От горния апартамент водата проникваше в нашия и таванът на банята бе трайно мухлясъл, а по ъглите имаше многогодишна паяжина. За да освежи интериора, офицерът бе сложил в ъгъла голяма тъмносиня пръстена ваза (доста грозна, впрочем), а в нея - няколко пластмасови рози...
Един ден, докато почиствал помещението, синът ми неволно бутнал вазата, тя паднала и се счупила, а розите се пръснали по пода. Малкият отишъл да вземе метла и лопатка, а като се върнал, се впечатлил от гледката и я нарисувал...
Вгледах се в абстрактната картина. Видях и счупената ваза, и трите пластмасови рози, и сапунерката, и теракота, че и паяжините...
Ще трябва да се заслушвам в онова, което казва Майничката!
В младостта си дълго време рисувах „кавъри” на великите модерни картини и ги подарявах на приятели. По едно време реших, че съм готов да рисувам своя модерна живопис. Избрах кубизма, който винаги съм харесвал. Нарязах корабен брезент и грундирах парчетата. Отсипах си от всички корабни бои, взех и маслените такива, и почнах да експериментирам. Смесването им се оказа доста интересно, но бях силно впечатлен от ефекта, който предизвикваше добавянето на огнеупорен сребрин към който и да е цвят. Получих рефлексно блестящи, невероятни млечнорозови и перламутрововиолетови цветове. Започнах да ги тонирам и комбинирам от триъгълници, квадрати и ромбове, та до кубове, пирамиди, цилиндри и конуси.

Изкуствената роза - упътването е в текста.
Помните ли моя „оригинал“? Разликата е само в подписа, а удоволствието е същото!
Вече не зная оригинал ли е това или моето копие на Сезан, но картината си е все така прекрасна!
Това не е Паул Клее, а хамбарен капак № 1 на кораб „Мед Леричи“...
Никакъв Малевич, а същите хамбарни капаци, гледани отстрани...
Пийт Мондриан? Не! Борд на кораб „Кейп Бретон“.
Доста картини натрупах в стил „сребриновокорабен модерн”, но никога не се реших да ги покажа пред друг човек.
Прав е Майничката за модерните картини - творецът трябва да има някакво реално оправдание за какафонията от платното, но как да  обясня на зрителя за брезента, топсайда, антифаулинга, праймъра, коутинга и корабния сребрин...
Приятелят ми Бат Буги рисуваше картините си върху корабни изтривалки за крака, също като мен ползваше корабни бои и нямаше обяснителен текст към творбите си, но той бе нарекъл стила си „бугизъм” и това обясняваше всичко...
През последните дни се разрази скандал с модерно изкуство в софийска галерия. Оказа се, че една част от експонатите не са оригинали, а копия, при това на мои любими европейски художници. Дотук добре, но никой не разследва колко фалшификати са създадени и продадени у нас. Моят приятел и щатен художник на БМФ Тодор Петров имаше „оригинални” фалшификати на Паул Клее, рисувани от самия Клее и продавани на феновете по два за лев. Бил съм свидетел на такива разпродажби на изложба на Салвадор Дали във Венеция и не виждам нищо лошо в това, защото редовият почитател на модерната живопис обикновено не е милионер. Копие на Да Винчи се прави трудно, но абстрактните художници са по силите дори на посредствен рисувач като моя милост. Сещам се с усмивка за моите приятели които притежават подарени от мен Пикасо, Сезан и Ван Гог. Няма страшно, момчета, моите копия не са дословни реплики, а както е тръгнало, след години някой тарикат вероятно ще прави фалшификати на „ментетата на Пешков”. От друга страна не вярвам Пабло, Пол и Гог да ми се сърдят, защото онова, което правя е знак единствено на почит и възхищение към тяхното творчество...
Скандалният „излагач” на модерна живопис в софийската изложба пък по всички телевизии обясняваше кога, къде и по колко е купил „оригиналите”. Заслушах се в цената - та той ги е купувал по две за лев... Кого будалкате, неуки парвенюта, такива!
А ето и част от текста на онази велика модерна песен на Битълс:

ВЕЧНИТЕ ЯГОДОВИ ПОЛЯНИ
Отпусни се с мене -
отиваме на Ягодовите поляни.
Нищо реално,
нищо не ти се пречка там.
Вечните Ягодови поляни.
Лесно живееш, затворил очи,
без да разбираш какво точно виждаш.
Трудно е да си личност,
но ще го уредим,
не се тревожи много за това...

Това исках да ти кажа, Читателю: Ако харесваш модерното изкуство, то му се наслаждавай с цялото си сърце и душа. 
А ЗА ФАЛШИФИКАТИТЕ НЕ СЕ ТРЕВОЖИ - ЩЕ ГО УРЕДИМ!
Сл. ПЕШКОВ - моряк