НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ТРИМА МЕХАНИЦИ НА ПРОТИВОПОЖАРНИ КОРАБИ
ПРОЕКТ L26 (ГДР)

През 1956 г. ВМФ получава от тогавашната ГДР поръчаните 2 бр. противопожарни кораби пр. L26. Те са зачислени в съставите на двата дивизиона спомагателни кораби във Варна и Бургас - 18 и 96 ДОХР, както тогава са се наричали тези дивизиони. За тях съм публикувал няколко съобщения и сега няма да се разпростирам за техните ТТД.
Естествено в техните екипажи има офицери - механици, или както се казваше във ВМФ - командири на БЧ-V. Така се завъртя съдбата на четирима от тези механици, че те завършиха службата си в София. Те бяха от 3 поредни випуска на ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“: от випуск 1960-65 лейтенантите Петър Странчевски (по-късно контраадмирал) - механик на варненския кораб през 1965-67 г., и Борислав Чебишев (по-късно капитан I ранг) - механик на бургаския кораб през 1965-66 г., от випуск 1961-66 г. лейтенант Румен Тотев (по-късно капитан I ранг) - механик на бургаския кораб през 1966-70 г., и от випуск 1962-67 г. лейтенант Николай Ялъмов (по-късно капитан I ранг) - механик на варненския кораб през 1967-68 г. Изпращам снимката на трима от тях: контраадмирал Странчевски, капитан I ранг Тотев и капитан I ранг Ялъмов, пореди рядкото включване на капитан I ранг Чебишев в сбирките на моряците в София.
Използвам повода, за да напомня, че двата ППК пр. L26 са извадени от строя някъде в периода 1990-93 г. (не ми е известна точната година). Имам снимката на единия от тях от този период - гледката е ужасна. А мога да уверя читателите на е-Морския вестник, че корабите бяха доста добри и при добра експлоатация и - подчертавам - поддържане, биха могли да служат още години. За четирите години служба на Бургаския кораб, единствено компресорът DKW-37 през 1968 г. при поредния ремонт се оказа с пукнатини в цилиндъра. Това го казвам, като вземам за пример прословутия влекач „Христо Ботев“. Той също е немска постройка, при това от данните, с които разполагам, е получен в България през 1942 г., участва в разминирането на р. Дунав в края на войната някъде до към 1948 г. След средата на 50-те години е прехвърлен в Черно море в състава на Варненския дивизион спомагателни кораби. И продължава своята славна служба.
Не са ми известни какви са всички машини на „Ботев“-чето, но точно знам, че главният му двигател е същата марка както и на ППК пр. L26 - Buckau Wolf, т.е. навярно и останалите машини и механизми трябва да са идентични като тези на противопожарните кораби. Но те продължават да работят в достатъчно добър режим. Кои от тях са оригиналните при получаването му и кои са заменени - аз не знам. Би ми било интересно да получа отзиви от сегашния механик на „Ботев“-чето за състоянието на неговите машини и механизми.
Румен ТОТЕВ, (з) капитан I ранг

Бележка на главния редактор: Противопожарните кораби от проекта L26 са бракувани съответно  през 1992 г. (Варна) и през 1995 г. (Бургас). Вероятната причина за извеждането им от строя е строителството на противопожарния кораб проект 250 в КРЗ „Флотски арсенал“ - Варна. Това строителство продължи седем години и флагът на първия (и последен) от този проект кораб бе вдигнат на 2 май 1996 г. във Варна. През 2004 г. е зачислен в състава на 96-ти дивизион кораби със спомагателно назначение - Бургас, и му е присвоено името „Ахелой“. Продължава да служи и до днес.

Тримата механици на противопожарни кораби проект L26 (ГДР).
Противопожарният кораб проект L26 на Военноморска база Варна. Снимката се съхранява в 18-ти отделен дивизион кораби със спомагателно назначение - Варна.
Противопожарният кораб проект L26 на Военноморска база Варна непосредствено преди нарязването му за скрап. Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ
Миночистачът „Хр. БОТЙОВ“ в Русе. Снимката е от експозицията на Регионалния исторически музей - Русе.
Миночистачът „Хр. Ботев“ на море.
Снимка матрос Андрей КАМЕНОВ.
Не така ясни са нещата около началото на биографията на „Хр. Ботев“ (първоначално носи името „Хр. Ботйов“. Вярно е, че е бил германска собственост и през септември 1944 г. е захвърлен на дунавския бряг край Русе, като при отстъплението си немците сипват в картера на двигателя му пясък. Далновидни български офицери от Дунавския флот изписват на борда на кораба името „Хр. Ботйов“, вдигат български флаг и започват да го ремонтират. И добре са направили, защото настъпващите съветски войски и флотски формирования действат по принципа: „Всичко, което е било германско, става съветско“. Така с военна хитрост увеличаваме състава на скромния ни Дунавски флот с един нов влекач, който по-късно наистина се превръща в легенда. Обаче никой досега не е доказал, че е построен в Германия. Никакви корабни документи не са останали от германците, няма никаква заводска табела или друга заводска маркировка. Има твърдение, че е строен по поръчка на Германия в Румъния, а според други - в Унгария. Затова не знаем със сигурност и на колко години е влекача. Със сигурност обаче от септември 1944 г. е под български флаг, а от 1949 г. е във Военноморска база Варна и тази година има два юбилея - 75 години в служба на България и 70 години в състава на базата (дн. Пункт за базиране Варна).
Атанас ПАНАЙОТОВ, (з) капитан ІІ ранг