НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СПУСКАНЕ ВЪВ ВОДИТЕ НА РЕКА ЛУДА КАМЧИЯ
През април 1963 г., още преди да построят язовирната стена, в брод на река Луда Камчия, на пътя за с. Аспарухово (Ченге) закъсал товарен камион ИФА. Поради дъждовете реката придошла, полудяла, подкопала дупки в брода и камионът, като преминавал за селото, дясната му предна гума хлътнала в дупка. Двигателят угаснал и вода навлязла в кабината. Шофьорът не знаел да плува (то в бързей и на добър плувец би било трудно), изкочил моментално от вратата и се покатерил на покрива на кабината. Започнал да вика за помощ. Откъм Ченге идвали две каруци, чули шофьора, дошли близо до брега и със сдвоените поводи на конете направили спасителен ремък. ИФА-та била на 10-12 метра от левия бряг на реката и каруцарите след няколко опита успели да достигнат шофьора и го измъкнали мокър и уплашен на брега.
От селото, или по-точно от ТКЗС „Г. Дамянов“, искали помощ от Областния съвет Варна. Областният управител позвънил на Окръжния комитет на ДОСО към Морския клуб, на който функционираше нашата Аварийна подводна група. От Морският клуб ни съобщиха да се подготвим за операция в река Луда Камчия.
На 4 април 1963 г. с джипка от Обастния съвет заминахме за мястото на аварията инж. Антон Беджев, аз и Тенчо Чолаков. Имахме хидроизолационни костюми ГК-2 от Дивизион „Подводни лодки“ на ВМС и нови дихателни апарати АВМ. Пристигайки на десният бряг на реката, започнахме подготовката за достигане до закъсалия камион, изключването му от скорост и завързването му със стоманено въже (сапан). Достигането до камиона се оказа нелека задача. Аз трябваше да осъществя „въжената връзка“. Като ме оборудваха, отидохме с осигурителя ми Тенчо Чолаков нагоре по десния бряг на реката и отдалеч атакувах камиона. Вървях по дъното към средата на реката и в същото време течението ме блъскаше надолу. Тенчо, с дългото 100 метра алпинистко въже, едва ме удържаше. Получи се така щото първият път се разминах с камиона на 3 метра. Излязох на брега и с Тенчо отидохме още по-нагоре по десния бряг на реката. Отново несполука - разминах се с камиона буквално на една ръка разстояние.
При третият опит отидохме още по-нагоре, смених тактиката - с лице срещу течението се стараех да навляза към средата на реката и Тенчо не отпускаше слабо на въжето, ако не съм се придвижил достатъчно към другия бряг. Като наближих камиона, се обърнах, дадох сигнал на осигурителя да ми отпусне още въже и успях да се хвана за него. Най-напред се качих в кабината, завъртях ключовете нагоре, натиснах амбриажа и изключих от скорост. Ръчната спирачка не беше пипана. Излязох от кабината и отидох отпред. Завързах с моето осигурително въже теглича и видях табелата - Вн 21-87. Върнах се на десният бряг по осъществената вече връзка. Подготвихме инж. Антон Беджев за втората част от операцията - завързване на камиона със стоманено въже.
Той отиде до него по моето въже и после завърза за теглича друго по-късо  въже, с което успя да се добере до левия бряг. Не чакахме дълго и по пътя за селото запърпори верижен трактор „Сталинец“. Последва най-трудната част - провлачването на стоманеното въже и съединяването му с теглича. След като го закрепи, инж.Беджев пак излезе на левия бряг и даде знак да започне провлачването. Тракторът даде ход и бавно бавно ИФА-та излезе от реката. Инж. Беджев вдигна ръка за „стоп“, развърза осигурителните въжета от камиона, завърза ги едно за друго и посочи да го изтеглим на десния бряг. В същото време на ИФА-та се качи шофьор да кормува и тракторът я повлече към селото.
На десният бряг ние се разоборудвахме. Подредихме джипката - най напред аквалангите, после торбите с костюмите ГК-2, баластните колани, въжетата ... Пътуваме към Варна и Тенчо по едно време пита:
- Траяне, някакви пари за успешното изваждане на ИФА-та ще ни дадат ли?
- Защо мене питаш? - отговарям му.
Беджев се намесва и ни хока, че сме били към Доброволната организация за съдействие на отбраната, че сме били алтруисти.
- Хубава работа - питам на свой ред аз, - председателят на ТКЗС-то и главния му счетоводител не са ли и те алтруисти? Знаят ли, че Тенчо и аз сме абитуриенти? Сигурно само служебна бележка за оправдаване на отсъствията ще ни дадат и то след няколко дни. Още повече, че курсовият ни ръководител ме предупреди, че такива бележки от председатели на ТКЗС няма вече да уважава, така че да му мисля.
Инж. Антон Беджев хъката, мъката, не можа да ми отговори нищо. Както очаквах, бележката от Дългопол се забави и мен ми беше неудобно да я представя. Не я дадох в Техникума и поради това се е запазила у мене като документ.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ

Снимка на автора от това време.
Служебната бележка, която така и не оправдала отсъствията на автора.