НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЛУДИТЕ
През горещото лято на 1970-а завърших Морското училище във Варна и тъкмо се бяхме върнали от първия ми рейс с парахода „Родопи”. Вахта давах с машиниста Данчо и огняра Кольо. Хвърлихме котва пред Варна някъде преди обяд, час по-късно дадоха „свободна машина” и ние тримата излязохме на палубата да глътнем въздух. Подпирахме се на леерите и гледахме познатия бряг, когато Данчо започна да псува, съблече робошките си, хвърли ги във водата и се накани да скача зад борд. Успях да го хвана през кръста и го издърпах към надстройката, а той тръгна надолу към машината по долни трикотажни гащи, като продължаваше да псува.
-Остави го! ДелИ! - успокояваше ме Кольо огняра.
В следващите дни щях да науча, че на машиниста му викат Дели (луд) Даньо, а на дребния огняр - Змея. В края на годината вече бях сигурен, че Кольо Змея е много по-луд от „Луд” Даньо, а онова представление е било за салаги като мен, защото нито Фоса, нито някой от екипажа обърна внимание на шумните делиданьови вълнения.
Когато пре 1973-а подарих на Бунди от Мала Кутловица касетка на „Назарет”, той рече:
- О, тия са от ония - лудите!
Ех, Наско, Наско (така се казва Бунди), ти никога няма да ръзбереш защо ръгбито е спорт за джентълмени. То затова и хардрокът е музика за умни хора...
Капитанът на м/к „Созопол-1” Бараков бе луд по ходенето.
- Член съм - вика - на „Родни Балкани” и като тръгна, нямам спиране.
Стоим на кей в село Александровка на река Дон и Бараков предложи на екипажа:
- Иска ли някой да се разходим до Ростов?
Каква ти разходка, двайсе километра път, транспорт няма, та и никой от екипажа не се нави на предложението му. На близкия пазар - зеленчуци и водка - бол. От какъв зор да бъхтят пеш до града? Да не са луди! На кораба е сенчесто и прохладно, а спомените за проплаваното време на чаша бира, са любимо занимание за моряците...
Домъчня ми за капитана и му казах, че ще дойда с него. Ще издържиш ли, пита, а аз му казвам, че съм европейски шампион на пет хиляди метра марш на скок...
Тръгнахме на другата сутрин. Бараков имаше карта на района и през час го карам да „сложи място”, че да не объркаме навигацията.
Печен се оказа кучето, цял ден скитахме и какво ли не видяхме в този красив град. Паметници, църкви, архитектура, че и бира пихме, а той все на сладолед и вредни сладки налиташе, нали е младо момче. Върнахме се надвечер. Луди хора! Гътнах се веднага и заспах. Дано капитанът не е узнал, че съм си легнал с кокошките...
Луд човек беше и Бай Иван Владов - главен механик от сомчетата. Чудесен приятел, духовит събеседник, неуморим подстрекател на всякакви лудории. Умря в лудницата - уби го друг пациент. Параходството се грижеше за бившия си служител, Славка Михнева дори му издейства и някаква регулярна помощ, а след смъртта му тъжно ми рече:
- Слави, вече и в лудницата има луди...
Има един луд рокендрол музикант. То кой ли от тях е нормален... Оня, лудият, се казва Ян Дюри. Надали някой българин знае кой е той, още пО малко мои сънародници  са чули за бандата му „Блокхедс” (Тъпанарите), великата им песен „Секс, наркотици и рокендрол”, пък и не познавам много фенове на пънка у нас.
За сметка на това пиеската „Секс, наркотици и рокендрол” я изгледа голяма част от народонаселението на БеГе. Накрая актьорите посетиха и малките градчета, където да гледаш театър с такова заглавие си е направо престиж. Остави друго, ами в ролята на лудия рокаджия влизаха мазни тарикати и чалгаджии. Домъчня ми за рокендрола. То е все едно в пиеса за Пресли, ролята на „краля” да се изпълнява от Кондьо... Трябва да проверя, може тази идея вече да е била осъществена у нас... Всъщност, въпросната постановка не съм гледал, но когато славата й порасна, изгледах един филм за Дюри. Бил е свестен тип - падал си е по Кокран и Джен Винсънт (и той топал). По онова време сърбите пишеха по стените „Пъко неке умре!”, а аз все пак харесвах две песни на Секс Пистълс, по една на Клаш и Джем, две на Иги Поп и няколко на Стренглърс.
Очаквам нови пиески за рока, а в ролите на Джони Ротън и Сид Вишъс  - видни бивши комсомолски и партийни секретари, и настоящи депутати...
Още в Мала Кутловица учих в едно отделение с Николай Лудия. Момчето наистина не бе с всичкия си, но ме впечатляваха бързината и непредсказуемостта на ума му или на онова, което му бе останало от него.
В Морското официално луди бяха един курсант от двойките, който строеше космически кораб, за да избяга от училището и Илийчо от нашто класно. И двамата си бяха много свестни (спомнете си Ботев), срещах ги и след Морското, а с този от двойките дори плавахме на един кораб. Не мисля, че Баце Ванко Новкиришки бе по-нормален от тях, но той осъзнаваше и използваше в своя полза божествената си „дарба”.
Виж, на Митака (все от нашто класно) само фамилията му бе „луда” - Делийски. При една от срещите ни в София, обаче, той ми разказа наистина луда автобиографична история. В денят, когато жена му поискала развод, нещо прищракало в мозъка на Делията. Почнал да троши цялата покъщнина  и когато разказът стигна до прекрасната музикална урeдба, аз за малко да се разплача.
- Не бързай да жалиш за музиката - успокои ме Делийски - щетите от моето лудо трошене се оказаха нищожни в сравнение с глобата, която ми наложи съдът за единствения шамар, който ударих на жена ми, след като се оказа, че повече няма нищо за чупене в дома ни, а тя продължаваше да ме дразни... 
Истанбулската (конвенция) е действала у нас още преди много години...
За подобен бракоразводен случай (без Истанбулската) ми е разказвал и капитан Петър Звона. Съдът вече се бил произнесъл за тяхното и на децата разделение, оставало да уточнят детайли по имуществената делба. Седял си Звона в панелния апартамент с бившата си съпруга и обсъждал въпросните детайли, когато на

1564 г. Питър Бройгел - „Лудата Грета“.
1967-а. Делийски е централна фигура в лудата сцена „Випуск „Ленински“ на бригада в ТКЗС“.
Нищо му няма на Дали! Дали?...
Звона е вторият от дясно. От останалите само Вуйчо е таман... Пък кой знае!
1968-а. Аз съм загребни, зад мен е баце Ванко, а Делийски единствен е в профил.
Капитан Бараков по време на онова пътешествие.
Прекрасна гледка по време на лудата разходка до Ростов на Дон и назад.
Ростов на Дон, 2012-а...
Село Александровка - 2012 г.!
нея й кипнало и наредила на моя капитан немедлено да напусне жилището. Тогава Звона имитирал лудост (не ще да му е било много трудно), отворил прозореца и почнал да изхвъля семейното имущество. При това внимавал вещите да не са чупливи и преди всичко - за лично негова употреба... Докато тичал по стълбите към двора от третия етаж, се молил да не мине някой клошар долу и да прибере стоката...
По корабите лудостта сред моряците бе дори въпрос на чест. Колкото по-луди бяха проявите на някой моряк, толкова повече го уважавахме и харесвахме. Днес, като се замисля, това не е било без основание. От Лудия Павка - прекрасен корабен механик, та до Велчев - добър човек и служител в администрацията, всички бяха достойни хора. Спомням си Тото, талантлив художник на Параходството, когото хората от БМФ считаха за малко луд, Черното Гоче - работлив боцман и сладкодумен пинизчия, когото приятелите наричаха Чумата на Делиормана (пак „дели”), Пиян Пандо - приятен събеседник и активен участник в абсурдни сценки и събития, Капитан Буги - личност далеч от всякакво клише, Капитан Ръби - автор на безумното, но безсмъртно „А дде!”...
Ще спра до тук. Неволно започнах да изброявам неординарните моряци, с които съм плавал и осъзнах, че надали ще стигна до „нормален” такъв, поне според официалните брегови схващания, та ако ще до утре да ровя из спомените си...
Честно казано, барем половината от хората, с които съм плавал, не бяха баш таман с акъла. Фактът, че съм ги харесвал, обаче, доказва, че и аз съм бил „мръднал”...
То ако погледнем трезво около нас дали няма да видим многолюдна лудница: глутница луди, които се разстройват от видяното по телевизора и се вълнуват от събития, които въобще не ги засягат...
Както казва моят приятел от „четворките” Валентин Димитров:
НАЙ-ЧЕСТО НИ УЧАТ НА УМ ТЕЗИ, КОИТО НЕ СА С ВСИЧКИЯ СИ.

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Илюстрациите са от архива на автора