НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И КРИМИНАЛЕТАТА
На сив и безинтересен кораб прочетох роман от Робърт Паркър и корабният живот придоби цвят, а в литературния ми свят, където не съм гастроном, но не съм и прасе, се върна отдавна забравено задоволство. Родният книжен пазар направо бе залят от Кунц, Кинг, Дийл, Корнуел, Конъли (x 2), Патерсън и прочее сръчни и талантливи писатели. Това е светът на калта под ноктите, космите и скъпите лаборатории... Днес не са на мода честта, смелостта и умът, тоест - Чандлър, Хамет, Дойл, Кристи. Впрочем, Паркър е голям фен на първите двама, той дори дописа недовършения роман на Реймънд.
Кримката е най-любимото корабно четиво. Историите натоварват мозъка, но не по лош начин, а накрая доброто винаги побеждава, което все по-рядко се случва в реалния живот. Кримките обикалят всички кабини, моряците чакат „на опашка” своя ред и никога не съобщават на тези след тях кой е убиецът.
За един дълъг рейс на м/к „Оборище” Ицето Коларов (трети механик) си закупи от Туапсе „избраните съчинения” на Ърл Стенли Гарднър и Александра Маринина в над 20 тома с твърди корици, илюстрации и добър офсет. Аз пък се „обзаведох” с всичко на Жорж Сименон, също издадено с вкус и любов. Този рейс нямаше по-щастливи хора на кораба от мен и Ицето.
Руснаците издават и много глупости, но любовта им към криминалните романи е  от отдавна, стилна и многотиражна. Помня серията „Съвременен дедектив”, пак с твърди корици и илюстрации. Благодарение на тези издания заедно с приятеля ми Къки сме чели своевременно Рекс Стаут, Боало - Нарсьожак, Фредерик Форсайт, Пер Вальо - Май Шьовал и други нашумели крими автори от цял свят. С голямо закъснение и у нас започнаха да се издават  кримки, но бяха много остарели, в ужасен джобен формат и лоша хартия.
В ония застойни времена добри кримки си купувах от Югославия. Чрез тях се запознах много обширно с Джеймс Хадли Чейз и Мики Спилейн. 
Най-безумният и неуморим почитател на криминалната книжнина бе моят съученик от техникума и съвипускник от Морското Цветан Александров Цветанов. Той преписваше криминалетата, за да ги притежава, бе готов да заплати всяка цена и да извърши какво ли не, само и само да се сдобие с крими книжка. Цецо плава дълги години по Дунава, а преди няколко години се самоуби, без да остави никакъв знак за причините. Като в заплетен криминален роман...
Джеймс Кейн е американски писател роден в 1892 г. Може да сте прочели всичко от Корнуел до Конъли, но непременно трябва да прочетете „Пощальонът винаги звъни два пъти”. През 1935-а Кейн е издал и „Двойна осигуровка”, а почина чак през 1977-а, без да има издадена книга в НеРеБе. Затова го и поменувам.
Истинска криминална история преживях на рейда пред съветско пристанище. Рисувам в малките нощни часове, поглеждам през финистрина и не мога да повярвам на очите си. Под ярката лунна светлина в морето плува човек. Той ме забелязва и маха с ръка. Тичам бос по палубата, вземам хвъргалото от щорм трапа и мятам края му към плувеца. Той веднага се хваща, а аз събуждам трима млади моряка, пускаме въжения трап и с общи усилия качваме премръзналия човек на палубата. Той е почти момче, над китката на дясната му ръка - дълбока рана от нож. Следва горещ душ, топъл чай, одеала и разговор на пресекулки.
Ограбили го на плажа, оказал съпротива и се спасил от нападателите чрез плуване. Ние сме на поне два километра от брега... Сигурно много е искал да живее.
А вие поглеждайте през прозореца си рано сутрин... 
Често съм се питал възможно ли е да се напише моряшки криминален роман...
Мануел Васкес Монталбан (1939 - 2003) е прекрасен испански крими писател, когото открих благодарение пак на незабравимия ми приятел Къки с „Южни морета”, още преди много години, а неотдавна прочетох от „Читанката” „Александрийска роза”, когото спокойно мога да нарека кримка с моряшка тематика. Романът е чудесен, а голяма част от действието се развива на презокеански кораб. Ето само един „моряшки” цитат от романа: „Шибан занаят - процеди през зъби Тоурон и враждебно изгледа океана.”
Бе КомО е пристанище във френскоезичната канадска провинция КуебЕк. Тук товарим царевица през 1999-а с м/к „Сакар”. Алфред Хичкок би се влюбил в този кей. Вървя десет колометра пеш до града. Никой не знае английски, нито една кола не ме взе. Хората са неучтиви и нелюбопитни. Зная, чe Хичкок е заснел „Птиците” на друго място, но съм сигурен, че Дафни Дю Морие именно тук се е вдъхновила за книгата.
Няма да крия, че мой любим крими автор е Реймънд Чандлър. Ето как той описва мъртвец: „Бледа кожа, рана, кръв... иначе имаше хубав загар.” Друг е убит с удар в главата: „Нямаше лице, или поне не много.”
С какви ли не колаборации съм се сблъсквал в дългогодишното ми четене на криминални романи. Изящна крими фантастика с Азимов и Лем, кибер пънк от новото време с Уилям Гибсън, стилна шпионска сага с Льо Каре и Лъдлъм, вълнуващ полицейски роман с Майкъл Конъли и Ед Макбейн, разтърсващи психотрилъри с Кинг, Кунц и Строб.
В последно време попадам и на кримки - менте! Иде реч за изключително успешни и популярни женски кримки от цял свят. Карин Фосум - Норвегия, Камила Ледберг - Швеция, Тами Хоуг - САЩ, та и суперуспешната Паула Хоукинс, са хитри разказвачки на сълзливи любовни истории с малко крими, като нито едно от двете не им се получава. Само си губя времето с тях. Е, по едно менте от всяка от авторките успях да изтърпя...  
За щастие неотдавна ми попадна чудесна кримка - „Намисли си число” от Джон Вердън. Почти бях забравил за сладките криминални загадки от детството... Веднага си изтеглих още три романа на Вердън от „Читанката” и с наслада ги прочетох... Пък са и на сметка!
Много обичам кънтри музиката и като се замисля - всяка кънтри песен е изящен криминален разказ. Веднага се сещам за Гарт Брукс и „Тъндър ролс”. Песента се появи когато с м/к „Кейп Бретън” обикаляхме американския бряг, слушах я денонощно и бях много впечатлен. Не разбирах част от думите, „ролс” го чувах като „роудс”, а песента ме преследваше почти година. Години по-късно си направих труда да изтегля текста и бях възхитен от криминалния сюжет. Ще го разкажа набързо и с накъсан съкратен превод, но с точно цитиране на изразите:
Призрачен град, безлунна лятна нощ, гърмотевици и светкавици, той се връща в бурята от някъде, където никога „не е трябвало да бъде”, а съпругата го чака, молейки се „стихията да го пощади”, после го среща с прегръдка, благодарна, че е жив, усеща странен чужд парфюм и „новият гръм е без светкавица”...
Неотдавна започнах да чета нашумял криминален роман, в който разказвачът е травестит. Споделям това, защото авторът е турчин (!), а съдържанието е толкова гнусно (поне за мен), че пратих „Убийството на Бусе” в „кошчето” на компютъра само след четвърт час четене.
Сигурно има хора, които мислят, че кримките са плод на измислици и фантазии. Докато пишех тези редове изгледах чисто нов и качествен английски мини сериал за загадъчно убийство. Накрая се оказа, че няма нищо мистериозно, а сложна схема за печелене на пари чрез издаване на документи на мигранти. У нас сходно събитие мина и замина като юнски сняг, набедените дори все още ни управляват, защото не можем да допуснем, че някой е способен на толкова отвратително престъпление...
После си изтеглих от читанката кримка на Люк Дилейни за работата на лондонската криминална полиция. Да, литературата е фикция, но ако управляващите четяха барем кримките... Всъщност дали те някога нещо са чели...
Ако бяха прочели Дилейни, който ми е набор, те щяха да разберат, че обществото, съставено от тяхни избиратели, просто обича да гледа страданията на другите от безопасно разстояние...
Тъкмо приключвам четенето на адвокатски криминален роман от Майкъл Конъли и ще ви цитирам две изречения: „Като излязох на улицата и тръгнах към колата си, тя ме замери с пепелник от балкона. Но не ме улучи.”
Половината човечество харесва криминалните романи. Другата половина не си признава, а НИЕ МОРЯЦИТЕ СМЕ БЕЗНАДЕЖДНО И ЗАВИНАГИ ВЛЮБЕНИ В КРИМИНАЛЕТАТА...

Сл. ПЕШКОВ - моряк

Великата класика.
Великолепна крими фантастика.
Киберпънк.
Хичкок го направи велик.
Новият крал на кримито.
Новата кралица.
Джеймс Кейн - забравеният.
Пратих „Убийството на Бусе” в „кошчето” на компютъра само след четвърт час четене.