НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СЛУЧАЯТ СЪС СПАСЕНИТЕ ОТ ЕКИПАЖА НА „ТРОЯН“
ДВЕ МОМИЧЕТА НА РЕЙДА ПРЕД БУРГАС (22 ЮЛИ
1987 Г.)

Преди година „Морски вестник“ помести информацията: 19 юли 2018 г. Да си припомним за моторния кораб „Троян“ (TROJAN - IMO 7027241). В нея посочваме епизод от историята на кораба, като ползваме данни от публикации в тогавашните печатни издания:
22 юли 1987 г. В полунощ от намиращия се на рейда пред Бургас м/к „Троян” дочуват викове за помощ. Бедстват две момичета - Весела (16-годишна) и Калояна (14-годишна), които четири часа по-рано тръгнали да плават от централния плаж към остров Болшевик (днес Св. Анастасия), но не им стигнали силите за връщане. В спасителната лодка от „Троян” влизат Вълчо Вълчев (старши помощник-капитан), Анатолий Маджаров (втори помощник-капитан) и моряците Светослав Стефанов (пръв чул виковете за помощ), Гаврил Атанасов и Янчо Янев. Скоро момичетата са върнати на разтревожените им родители.
Успяхме да се свържем с капитан Анатолий Маджаров (тогава втори помощник-капитан на „Троян“) и го помолихме да ни разкаже своята версия за този епизод. Ето какво ни писа той:
Статията за „Троян“ я прочетох в началото на юни т.г. и се пробвах да ви пиша още тогава относно този случай, но писането с латиница на български ми е несвойствено и бавно, а пък и тогава се готвих за екскурзия до Югозападна Испания, включваща и посещение на Lugares Colombianos (местата на Колумб) - Палос де ла Фронтиера, манастира Ла Рабида и Muelle de las carabelas (Кеят на каравелите) с реплики в действителни размери на трите кораба от първата му експедиция. След като се качиш на тези черупки, най-големият от тях - „Санта Мария“ е дълъг едва 19 м, осъзнаваш наистина какъв подвиг са направили тези мъже и вече с половин уста казвам, че съм моряк…
Та за случая. В него истина са само имената. Бяхме се върнали същия ден от рейс и на рейда останахме само дежурната бригада. Пихме по едно за добре дошли и около полунощ,  тъкмо се готвехме да си ходим по кабините, вахтеният Светльо (Светослав Стефанов - бел. ред.) съобщи че има хора във водата. Докато излезем на палубата, момичетата се бяха хванали вече за площадката на трапа, но нямаха сили да се качат. Светльо и мисля Габи (Гаврил Атанасов - бел. ред.) им помогнаха да се качат на борда. Рейдът беше доста „рехав” и никой от другите кораби не ги е чул/видял. Едното момиче още във водата попитало какъв е кораба и не останало много доволно от факта, че е български. Истината е, че те са искали да бягат, поне според думите на граничните власти. А пък и срещата с родителите не е била много радостна. Мисля, че малката беше полусирак (без баща) и при срещата с майка си й се сопнала нещо от рода „Кво ма гледаш, аз съм хеви-металистка”. А голямата, след като дълго време е била отличник, в последната година рязко си понижила успеха. След като ги качихме на борда, им дадохме одеяла, направихме им чай. Макар и да беше краят на юли, те бяха престояли 7 часа във водата и премръзнали. Янчо се засили да капне по малко бренди в чая но старши помощникът Вълчо правилно го спря. Може би беше усетил, че работата не е много читава, пък и едното от тях посегна директно към бутилката. Нямам спомен впоследствие, след като застанахме на кея, да сме получавали някаква благодарност от тях или семействата, но минаха доста години, може и да греша.
Така че нямаше героизъм, спасяване с лодка и т.н. Единствено показахме, че при нас вахтената служба е на ниво, което все пак не е малко“…
Да, вахтената служба на „Троян“ наистина си е свършила работата както трябва и би трябвало тогава да са получили поне някаква служебна благодарност. Но тъй като се оказва, че спасените момичета са имали съвсем различни намерения от това да плават от централния плаж към остров Болшевик (днес Св. Анастасия), тогавашните фактори са предпочели този вариант на информацията, който публикувахме и миналата година. Кой знае, пък може и да са искали да не навредят с нещо на момичетата, предприели тази твърде необмислена постъпка…
Благодарим на капитан Анатолий Маджаров и за спомена, и за интересните снимки!
Атанас ПАНАЙОТОВ

Капитан Анатолий Маджаров на борда на Колумбовата „Ниня“.
„Троян“, нарисуван от Димчо ПИШМАНОВ.
Muelle de las carabelas (Кеят на каравелите) е популярна туристическа дестинация в Югозападна Испания.
Репликите на каравелите на „Колумб“ в действителни размери са удачни и достъпът до тях е осигурен чрез специално построен мост.
На практика репликата на каравелата е без товар и затова надводният борд изглежда твърде висок.