НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПЕСИМИЗМЪТ
В най-песимистичните ми спомени са дългите рейдове пред съветски пристанища. Стоим дни, седмици, месец и никой нищо не ти казва. На арабските рейдове се стои и по-дълго, но там има някакъв ред, ежедневна информация... и надежда.
След 1917-а изтъкнатият генерал от руската армия Антон Деникин емигрира в Париж, после - в САЩ. Става богат. По време на Великата Отечествена праща всичките си пари на СССР. След победата моли Сталин да го пусне да умре в Родината. Добре, че вождът му е отказал. Щеше да умре по рейдовете в очакване да го вкарат в пристанището.
В ония далечни години моят татко е харесвал Хитлер и Сталин. Бих позволил да го упрекват само татковците, които по това време са харесвали Бухарин и Езра Паунд...
Впрочем, Читателю, слушал ли си „Сулико”? Хайде първо я чуй и пак ще приказваме.
И моряците плачат. При рязане на лук, четене на книга, гледане на филм или при пиене. Най вече - последното...
Има такъв песимистичен моряшки лаф: Корабът без котва тръгва, без курва - не. Може и така да е, но аз помня котвите... Другите няма как да се скрият, защото има и друг лаф: Заговори, за да те видя!
Обикновено стоим на котва пред Керч. Най-често заради мъгла, а като се вдигне мъглата, излиза вятър. Когато всичко се оправи, се разваля пилотския катер... Всъщност стоим пред доскоро най-могъщата държава. Тя обърна реките, разкъса оковите, обедини пролетариите. Но не предвиди мъглата...  
Добрите механици са много. Това не е трудно.
Мрачни, саможиви, ограничени и скучни механици също има.
Бих искал да са повече добрите хора, които са корабни механици...
Един приятел все ме съветва: Мисли позитивно! Как да му обясня, че аз така си мисля по рождение, че и мечти, и поезия, и самоирония има в мислите ми. Доста негативно мисли моят приятел, щом е измислил, че аз не мисля позитивно.
Същият приятел живее в София и често ми казва по телефона: „Ако искаш да имаш приятел във Варна - купи си куче!”...
На м/к „Портинари” по време на ремонта в Турция през 2005-а се оказа, че тръбите, крановете към тях и корпусът са безнадеждно „изгнили” и трудно ще бъдат оправени. Вечерта седя в кабината и разсъждавам, че моряклъкът е за самоубийци. Тогава дойде палубният боцман. Притеснено си помислих, че още нещо се е развалило по кораба. Оказа се, че човекът иска да ми чете свои стихове... 
Криво ляво тръгнахме от Турция и аз все гледах да не протече отнякъде вода. Не протече, но в Хърватска се развали товарният палубен кран. Цял ден с електришъна Иванов висяхме като паяци по елтаблата на крана. Какво ли не проверихме, но резултат няма и няма. Пуснах малко черен хумор, за да „ободря” момчето: Как ще ни изгонят заради крана и как ще пътуваме до БеГе. За да му вдъхна и „оптимизъм” казвам: „То добре, че България е близо, защото ще ни накарат и пътя да си платим”...
Надвечер Иванов извика „Ура!” и ми показа една разкачена студена спойка.
Цял ден бях говорил песимистични глупости на десет метра над главна палуба, а трябваше да сложа ръка на рамото на елмеханика и да му кажа: „Иванов, вярвам в теб. Ти ще успееш. Само ти трябва време.”
Със същия кораб сме на кея в Ходейда - Йемен. Бачкерите са мърляви, сиви и крадливи. Жегата е непоносима. Телевизията работи само надвечер и е скучна до безумие. От екрана мазни араби ми говорят укоризнено и поучително. Над главата на един висеше портрет на Георги Димитров. В жегата ме полази мраз...
Сутринта в Ходейда излизам на палубата по ладовина. С радост съзирам лека мъглица да се стеле над кея. Не, не било мъгла, а пясъчен облак. Климатикът го вкара в кабините, а оттам - в дробовете ни.
За вечеря Пацо говачът направи боб с пържени кюфтета - това бе малък подарък за екипажа. И спомен за ресторантите по ЖеПе гарите...
По време на дълъг преход скуката е голяма. За разнообразие псуваме. Рано сутрин почваме с началниците от брега, после минаваме на времето, а по обяд си псуваме съдбата. Надвечер се псуваме един друг, а преди лягане сами себе си псуваме и спим спокойно. На другия ден - отначало. Абе, всичко псуваме. Какво друго да правим?
На м/к „Сийуинд” някой бе оставил в кабината ми малък пясъчен часовник. И уж е лек, но тежки мисли ме налягат като го въртя и гледам как изтича пясъкът. Мисля си, че не пясъкът, а ние изтичаме...

Кораб „Емона“ - импресионистично-песимистичен залез в Черно море.
1918-а. Майката на сестрите Мария и Ева ще почине само след година. Всички като че ли знаят това...
1942-а. Чичо ми Иван по прохладна риза с домочадие и сестра ми - сърдита. Бодри са само животните!
Кораб „Мед Леричи“ - втори помощник. Суец. Никакъв оптимизъм!
Морякът и кранът. Давид и Голиат...
Кораб, пристанище, кърма, тъга... По Блок.
Един руснак правеше с нас рейс от Новоросийск до Сурабая - Индонезия. Умен и интересен събеседник беше. Сутринта след един запой реших да му налея чаша освежаващ швепс за изтрезняване. Леонид Илич изпи напитката и тъжно рече: „Главата с вода можеш да излъжеш, но махмурлука - не!”...
Чехов има прекрасни пътеписи от Сахалин. Ще се пробвам да преведа само едно изречение: „В Шантарск интелигенцията, мислеща и немислеща, от сутрин до нощ пие водка, пие неизящно, глупаво, без мярка и напиване...”
Чини ми се, че Антон Павлович е бил на кораб, а не в Шантарск...
Галуа е бил убит на 20 години. И аз съм бил на толкова. Какво бях направил дотогава? Пушкин го убили на 37. Какво бях постигнал аз на 37? Лавуазие е бил убит на 50. С какво се бях отличил аз на 50? И не ме успокоявайте, че не съм нито Пушкин, нито Галуа. Да, наистина не съм, но защо трябва да избирам за пример някое нищожество, а не достойни личности...
М/к „Оборище”, 19.02.1995 г., недалеч от западноевропейския бряг. Пищят ми ушите, болят ме ставите, гризе ме язвата, лошо чувам, трудно виждам, възпалено ми е гърлото, един зъб ме мъчи, косата ми оредява, тялото ми омеква, напълнявам, простатата ме предава, единият ми бъбрек изтънява, но защо по дяволите, ми пищят ушите?
Спирам радиото. Пищенето също спира. Оставил съм апарата на станция да слушам музика, корабът се е преместил по пътя си и е останало само пищенето, а аз що глупости изписах. Абе, нищо ми нема!
В света има само две трагедии. Едната е да не получаваш това, което искаш, а другата е да го получиш... Оскар Уайлд
Някои могат, някои не! Мечо Пух.
Има разочарования, които са неизбежни за моряците. Ще спомена някои от най-често изпитваните и начините за преодоляването им. Те идват в различни периоди от живота: при едни хора - по-рано, при други - по-късно, при трети са постоянни. А ако въобще не ви спохождат - вие сте просто щастлив човек.
1. Вие не сте гений. Причините са много - училище, семейство, работа... Колкото по-рано го откриете - толкова по-добре. Ако още не сте го открили - то вероятно сте гений...
2. Жените не губят ума си по вас. Погледнете се в огледалото. Добре е да сте без дрешки. Хвърлете едно око и на чековата си книжка. Накрая погледнете философски на проблема - може и да е за хубаво!
3. И децата ви не са гении. Е, вие какво очаквахте?
Помните ли филма „Калина алена”. Шукшин там написа сценария, режисира го, изигра главната роля. И всичко бе гениално. Ленинската награда за кино за съответната година обаче получи друг филм - „Високо звание”. Не се напрягайте да си го спомните - тъп, пошъл, та чак гнусен филм. Актьорът Женя Матвеев много приличаше на Брежнев и го игра в този филм. Стар и болен беше Леонид Илич Брежнев. Показаха му филма, накрая се събуди, загледа се в екрана и попита: „Къде съм аз?” „Ето, този най - красивият сте вие, товарищ Брежнев.” „Кой, този ли е красив? - скочи Льоня - Аз бях красив, а този е чучело! На мен прилича онзи, как се казваше, Щирлиц”...
Сутрин моряците най-често са в „не” настроение. Не на това, не на онова, не на този, не на онзи...
Мисля, че най-хубавата дума на кораба е „Да”. Да - то е във всичко, което се случва. В приятелството, в парите, които получаваш за труда си, в бирата, която пиеш, в боба, който готвачът ще стъкми за вечеря, във въздуха, който дишаш. Защото все още го дишаш, по дяволите.
А ако за да се развеселиш ти е нужен алкохол, ако не можеш да се радваш на живота, бидейки просто ти, ако пресмяташ с кого да бъдеш приятел и с кого - не, ако си всичко това, то ти си ужасно скучен човек.
За всеки случай ще завърша с един полезен съвет:
АКО СЕ ЧУВСТВАТЕ ЩАСТЛИВ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ДЕН - ОТ ВАС НЕЩО КРИЯТ!

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Снимките са от личния архив на автора