НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СТРАНИЦИ ОТ УЧАСТИЕТО НА ВОЕННОМОРСКИТЕ
СИЛИ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА
ВОЙНА

В навечерието и по време на Втората световна война организацията на българският военен флот (от 1941 г. преименуван на Морски на Н.В. войски) е силно повлияна от германските схващания за организационното и материално-техническото развитие на военноморските сили. Военнополитическите събития свързани с присъединяването на България към Тристранния пакт довеждат до връщане на земите на Южна Добруджа и присъединяването на Егейското крайбрежие между реките Струма и Марица заедно с островите Тасос и Самотраки. Вследствие на това морската ни граница се увеличава над 2 пъти. Стремежът да се осъществи мечтата за Велика България на 3 морета придобива все по-плътни очертания с формирания през май 1941 г. Беломорски флот. Структурата на Морските на Н.В. войски включва: Командване с щаб в София, на което са подчинени: 1. Черноморски флот с щаб във Варна. 2. Дунавски флот с щаб в Русе. 3. Беломорски флот с щаб в Кавала и 4. Морска учебна част във Варна. През 1942 г. Морското училище е издигнато във Военноморско висше специално учебно заведение за подготовка на всички ръководни морски специалисти. В Беломорския флот за първи път в българската военна история е формирана специална част - Морската пехота. През 1943-44 г. на пряко подчинение се намира и създадената Охридска патрулна група на Охридското езеро.
През Втората световна война Морските войски изпълняват три основни задачи: 1. Поставяне на отбранителни минни заграждения по нашето Черноморско и Беломорско крайбрежие. 2. Борба с минната опасност на р. Дунав, Черно и Бяло море. 3. Ескорт на морски съюзнически транспорти.
През войната командването предвижда Флота да се използва само за отбранителни задачи. Морските войски не се подготвят за активни действия. Те не се определят като оперативно обединение и не им се възлага провеждане на самостоятелни операции. Военният ни флот има ограничен корабен състав, а най-добре развит род сили е бреговата артилерия. Създават се мощни минно-артилерийски позиции на Черно и на Егейско море като елемент от противодесантната отбрана на морското крайбрежие.
В минните заграждения успешно се използват и българските мини Б-36 и Б-38 създадени от капитан лейтенант Минчо Острев. Проектираната от него мина е толкова сполучлива, че е на въоръжение в нашия флот и през ХХI век. В резултат на съвместни германско-румънско-български военноморски действия на Черно море се създава т.н. „Западен вал”, който прикрива с минни заграждения голяма част от българското крайбрежие. През периода 1941-1944 г. по Черноморското ни крайбрежие са поставени 1888 заградни мини и 988 противотрални мини. Пред

Торпедоносец тип „Дръзки“ с пълен ход поема към района на срещата със съюзнически конвой. Снимката е от фотоархива на капитан І ранг Анатоли Златаров.
Торпеден катер тип „Люрсен“ с пълен ход при изпълнение на задача, която днес формулираме като „Контрол на корабоплаването“. Снимката е от фотоархива на капитан І ранг Анатоли Златаров.
Строителство на миночистачен катер (МЧК) от проекта „Пампулов“ във Флотския арсенал.
Новопостроен във Варна десантен кораб по германска технология след спускането му на вода.
Торпедоносец тип „Дръзки“ ескортира кораб на Българското търговско параходно дружество.
Тест - постановка на българска мина Б-38 от борда на учебния кораб „Асен“.
Формирование от Морската пехота на Беломорския флот.
българския Егейски бряг са поставени 720 заградни мини.
В противолодъчната отбрана са привлечени и българските Въздушни войски. На фона на запазените дипломатически отношения с Русия ефективността на морската отбрана се доказва с потопените в териториалните ни води 5 съветски подводници, в които загиват 238 подводничари. Натъкват се на мини и се повреждат още две подводни лодки, които успяват да се завърнат в базата си, но излизат от строя за продължително време.
Не можем да не споменем имената на двама адмирали, които имат важна роля за развитието и превъоръжаването на флота през този период. Контраадмирал Асен Тошев, който е командващ Морските войски по време на войната до септември 1944 г. и заслужаващия особено голямо внимание контраадмирал Иван Вариклечков - командващ марината до 1939 г., с чиято деятелност е свързана своевременната доставка на едни от най-сполучливите, универсални, мореходни и бързи кораби. Това са трите торпедни катера тип „S-2”, известни като проект „Люрсен”, които стават главно ударно ядро на флота.
Контраадмирал Вариклечков поощрява също така проектирането и строителството на мореходен български миночистач. Под непосредственото ръководство на капитан ІІ ранг Протаси Пампулов се изпълнява най-голямата серия военни плавателни съдове, произведени по български проект. От общо 13 до края на войната са построени 9 миночистачни катера тип МЧКА, които изнасят основната част от последвалото миночистене, продължило и след войната.
В Черно море е протралена площ от 510 квадратни морски мили, включително и в румънски води и са обезвредени около 1300 морски мини. На р. Дунав българските миночистачи протралват над 35 000 км фарватерни води и обезвреждат десетки електромагнитни и акустични мини, осигуряват безопасността на гражданското корабоплаване. За добрия професионализъм на българските моряци говори и факта за удостояването на голям брой от тях с ордени и медали, както от германска страна през периода от 1941 до септември 1944 г., така и от руската страна за времето от септември 1944 до май 1945 г., когато воюват срещу вече бившия съюзник.
Освен отбранителната си функция Военноморските сили демонстрират и голямата икономическа роля, която изиграват през този период. Благодарение на установените българо-германски военноморски връзки в областта на корабостроенето през 1941-1944 г. и включването на българските корабостроителници в германски военноморски корабостроителни програми се модернизира материално-техническата база, създава се ново поколение корабостроители, в резултат на което родното корабостроене и кораборемонт преминават в нов етап от своето развитие, а българските корабостроителници се превръщат в едно от основните звена в изграждането на Кригсмарине на Черно море.
За периода от 1941 до септември 1944 г. във варненските корабостроителници „Кораловаг”, Държавната корабостроителница и Флотския арсенал се организира серийното производство и се спускат на вода 91 военноморски десантни кораба тип MFP, 35 военни риболовни кораба тип KFK и патрулни катери тип „Делфин”. Създава се организация и започва строителство на кораби с железобетонен корпус. Докато през 1939 г. корабостроителните предприятия в България са 7 на брой с 300 работници, то през 1944 г. техния брой нараства на 17 с работещи в тях над 4 000 корабостроители. Това става възможно благодарение на предоставената технология. Усвоява се заваръчният и секционният метод в корабостроенето. Преходът от отживялата времето си нитова конструкция при строителството на кораби към заваръчна и от подетайлния метод към съвременния високопроизводителен секционен метод при постройката на корпуса е едно от най-големите постижения в областта на корабостроенето, овладени през този най-успешен период от развитието на българското военно корабостроене.
В периода на Втората световна война корабостроенето в България започва да се очертава като самостоятелен стопански подотрасъл, а военноморската промишленост се идентифицира по категоричен начин като част от военната индустрия на България. 

Петър ДАСКАЛОВ