НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И СТАБИЛНОСТТА
Няма да крия, че ние, машинджиите, харесваме стабилността. Стабилните обороти, налягания, нива и температури са мехлем за слуха и зрението ни.
Смисълът на това понятие е системата да запазва основните си характеристики при относително малка промяна на накой параметър.
Долу в машината не обичаме, когато параметрите „люлеят” и всячески се стремим да осигурим тяхната стабилност.
Стабилността в другите сфери на живота ми се чини малко прехвалена. Думата е модерна в последно време и прекомерната й употреба вече почна да ми дотяга. Да, стабилно нисък и постоянен е размерът на пенсията ми вече цели десет години, въпреки международните правила за индексация, стабилен е и растежът на цените на стоките и услугите...
Един симпатичен капитан не пропускаше всяка сутрин да ми напомни:
- Кат, сме двама - страшно няма!
Ще рече - щом не се караме и сме стабилни - ще успеем!
С м/к „Оборище” през 1995 г. возиме въглища от Русия за Турция. Градовете са далеч от пристанищата и на кея повечето време кибичим на кораба. Гледам кейовете и бачкерите и мисля. И руснаците, и турците са работливи, честни и добри хора.
Руските пристанища са обширни, крановете - грамадни, а въглищата - цели планини. Руснаците товарят бързо, буквално за часове, кеят е засипан с въглища, голяма част от товара изтича от грайферите и отива в морето.
В Турция пристанищата са малки и кейовете блестят от чистота. Дребни мотокранове бавно разтоварват кораба. Ако нещо падне на кея, бачкерите мигновено го събират и слагат в камиона. В морето никакъв товар не отива, защото между кораба и кея е опънато платнище. Няма купища от въглища, тъй като камионите ги карат директно по предназначение.
Ако трябва да избирам между двете държави, то ще е Русция или Турсия...
Помня какво ми каза моят татко при пенсионирането си през 1972г.
- Не се радвам на факта, че вече няма да уча децата, а на това, че повече няма да правя „план на урока”.
Все в името на тази стабилност на властта, учителите бяха длъжни предварително да декларират пред началниците за какво ще говорят на учениците. Независимо от темата на урока, те непременно трябваше да напомнят на децата, че комунизмът е единствен, вечен и т.н. и т.н. Татко работеше в най-бедните села на околията. Хората живееха в мизерия и недоимък. Каква стабилност?
Омбудсманката (много й ходи това име!) обича да се бори за чист въздух и справедлив брой ядки във вносния шоколад, но категорично отказва да защити хилядите българските моряци, ощетени с милиони долари от неизплатени заплати... Вероятно краденето също трябва да бъде стабилно!
Има една ограда на южната ни граница, която партиите на стабилността ми набиват в съзнанието като велик символ на моята сигурност и просперитет (те обичат и тия думички). Основателно се съмнявам, че тези хора са чели Вазов, а за Чудомир съм повече от сигурен. Един герой на Димитър Чорбаджиев се казва Сенегалеца. Ако човек полюбопитства за странния прякор, ще узнае, че цял век преди Меркел, българският народ се е отнасял човешки и хуманно към мигрантите, особено по време на война.
Няма как един моряк да не стигне до извода, че демокрацията не означава стабилност. Стабилни са само диктатурите. Демократичните общества обикновено са нестабилни и може би точно това им е хубавото.
В последно време започвам да губя смисъла на думата стабилност. За мен тя е нещо като думата „Гусфраба”. Никой не знае какво означава, но е много известна, а някои казват, че е ескимоска дума от детска приспивна песен.
Че „стабилност” е приспивна песен е ясно, но чак - детска. Пък кой знае в какво сме се превърнали след толкова слушани и гледани гусфраби. Управляващите обаче продължават да повтарят „гусфраба, гусфраба” и ние вероятно отдавна сме заспали. Преди дни един от най-високопоставените кандидати за европейски постове дойде у нас, погледА, погледА, па рече:

Най-стабилните - отборът по теглене на въже 1965 - 1970 г. във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
С такъв кърмчия няма начин корабът да не е стабилен!
1956-та! Тук сме стабилни и до ден днешен!
1930-а година!!! И до днес е стабилна съпротивата срещу тази забрана!
Училището в село Благово 1967-а - стабилност в погледа гори! Единственото българче е с очила...
- Какво се оплаквате вие, бе. Я вижте каква стабилна ограда сме ви построили на южната граница...
Цитирам по памет, но почти дословно!
Истинска „гусфраба” ви казвам! Защо ограда и защо точно на тази граница? Мене ако питат, нито от ограда, нито баш на тази граница, се нуждаем! А най малко такива управници като този са ни нужни! Гусфраба!
Чиновникът бе германец и не помня името му, но по-нагъл и безумен лаф не съм чул и от родните политически мутри, а тях много ги бива в това. Пък ако е за помнене, именно сънародниците на този нагъл тип построиха в центъра на столицата си най - срамната и кървава ограда през миналия век...
Майкъл Къртин ми е разказвал за най-стабилния кораб на „Зодиак”. Никакви проблеми с екипажа, спокойни рейсове, постоянни приходи. Накрая се оказало, че екипажът е бил подлаган на чудовищен психически тормоз от капитан и старпом, нарушавани са били елементарните норми за справедливост и човечност.
Помня и най-стабилните кораби на Параходството. Признавам, че никога не съм плавал на тях, там капитаните и механиците бяха все герои на различни видове труд, стимулираха ги морално и материално, а екипажите се подбираха по неписани и преди всичко - тайни правила и закони. Затова с любопитство чета всяка статия - спомен за тези кораби. Най често разказват хората от мостика и почти никога не узнавам кой е бил главният механик, да не говорим за моторист, камериер или моряк. Аз и разказвачите не познавам лично, но вярвам, че сред екипажа е имало и други достойни хора освен тях и макар имената им да са били изписани в по-ниските редове на екипажния списък, те също са допринасяли за прословутото благоденствие и стабилност на тези кораби. За корабната стабилност вероятно са допринасяли и министрите, и посланиците, и Партията, но чак пък толкоз да са помагали - не вярвам. Пък и не съм го забелязал!
В родното ми село повечето хора бяха бачкери, а най много бяха строителите, защото зорът ги бе принудил сами да си строят и обзавеждат жилищата. Тези хора работеха периодично по соцстроежите в Михайловград, а през останалото време се сдружаваха, за да изградят дом за някой авер. По време на това строителство аверът бе задължен единствено да храни тайфата и това ставаше импровизирано на двора, пред очите на цялото село. Участвал съм в построяване на „къща за авер” и ви казвам, че пърженият салам „кучешка радост” и чашката вино към него са най-вкусното нещо, което съм ял през живота си...
Докато работеха „държавна” работа обаче, малакутловските строители имаха една привилегия, която ги изпълваше с гордост - хранеха се в стола на фирма със засуканото име „Стройобединение”. Не зная каква е била храната там, но сградата бе в самия център на града, многоетажна и представителна. Малакутловските зидаромазачи така се хвалеха:
- Може да сме зидари, но се храниме в стола на „Стройобединението”...
Така е и с днешната „стабилност” - тя нито е стабилна, нито е полезна, а ако е от полза за някого, то „той” е властимащият, не обикновеният човек.
В Морско Училище най-стабилното нещо, за което се сещам, бе отборът по теглене на въже от нашата рота. Всяка година в училището имаше по две спортни олимпиади, а наградите за победителите бяха наистина безценни - удължаване дните за домашен отпуск. Отборът на нашата рота бе  абсолютен десетократен (!) шампион в олимпиадите. Гледам снимката от есенната олимпиада през 1967-а. Току що сме станали за пети път победители. Предстоят ни още пет титли, но ние това няма как да го знаем и само щастливо се хилим, защото сме добавили три дни към зимната отпуска.
Отпред са Пейчика и Ласинга, от ляво - Джона и Герака, а аз „спя” трети отдясно. Десет щастливи лаокоони с двама добри офицери и един случаен петокурсник. Ето тази красота наричам аз и стабилност, и просперитет, и щастие...
Днес родината ни е стабилна, но продължава да е последна по всички показатели за жизнен стандарт и несменяем първенец по смъртност, бедност, болести и корупция...
На днешните фенове на стабилността ще кажа да знаят, че абсолютно стабилни параметри на корабните системи имаме само след „блек аут”! О, и на още едно място, което често наричаме „вечен покой”.
Подобна е и днешната ситуация. Корабът потъва бавно,
А ОРКЕСТЪРЪТ ПРОДЪЛЖАВА СТАБИЛНО ДА СВИРИ...

П.П. Само преди месец (13 юни т.г.) „Морски вестник“ публикува добри думи за Буги Барабата и пълния текст на негова песен. Талантливият блусар почина преди дни. Почивай в мир, Буги!

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Илюстрациите са от личния архив на автора