НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ „БЪЛГАРСКА МОРСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ“, ТОМ I
(А - Л), ИЗДАТЕЛСТВО МС, 2016

Несъмнено, появата на тази енциклопедия е още една стъпка в положителна посока, чрез която ще се попълнят знанията за българското Черноморие, корабостроене и корабоплаване. От началото, на първата страница в предговора към читателите се заявява, че: ... целта е да се дадат още знания за теорията и конструкцията на корабите, корабно оборудване, за корабостроенето  и т.н. и т. н.  
Фактически, като се разгледа по-внимателно съдържанието на тази енциклопедия става ясно, че е отделено подобаващо място за морето и корабоплаването и незаслужено, и извънредно малко място за корабостроенето.   Не са отбелязани най-главните и основни части на кораба като: корабен корпус, корабен двигател, гребен вал, гребен винт, кормилно устройство, котвен рудан, корабни товарни устройства още много други. Нещо повече, не са споменати както Корабостроителният завод във Варна, така и Корабостроителният завод в Русе. Съответно тяхното етапно развитие и достижения. В статията „Корабостроителна и кораборемонтна промишленост“, на стр. 268, са отразени някои неща, но по-редно щеше да бъде да се отдели място за всеки завод, както това е сторено за Кораборемонтния завод „Одесос“ и за Корабостроителницата в Бургас.
Нищо не се казва за такива известни корабостроители, конструктори, технолози, главни технолози, главни конструктори, главни инженери и директори, които имат големи и неизмерими заслуги за построяването на много от изброените в тази енциклопедия кораби, а и за изграждането на цялостния корабен парк на морското и речно корабоплаване.
Добре е поне, че се споменава в енциклопедията главният директор на ДСО „Корабостроене“ - Георги Николов Георгиев („Кангасейро“), който има неимоверни заслуги за българското корабостроене, но много конфузно е, че вместо неговия образ се усмихва друго лице?! Това пък навежда на въпроса - дали всички поместени снимки са автентични?
Да не се отбележи, в тази морска енциклопедия, че от 1963 г. съществува катедра „Корабостроене“, „Корабни машини и механизми“ и Корабостроителен факултет, подготвили толкова много добри инженерни кадри за корабостроенето и корабоплаването, е непростим пропуск и недоглеждане, според нас. 
На с. 243, съвсем скромно, с пет шест думи, е отбелязано, че на 25.02. 1952 година е открита, за първи път у нас, катедра „Корабостроене“ към Варненския университет „Св. Кирил Славянобългарски“, (а след това ВИНС), която катедра обучи висококвалифицирани корабостроители, и те бяха в основата на създаването на новото, съвременно, модерно корабостроене в България. На същата с. 243 за „Кафявата крастава жабае отделена цяла страница с 2 снимки!!
Първата статия на първата страница, по наше мнение, би следвало да започне с първия построен у нас (в Русе) самоходен кораб „Амалия“. На същата страница, може би щеше да е редно да се спомене и к.д.п. Асен Абаджиев, който е не по-малко известен капитан от своя именит баща, както това е сторено с моряшките капитански фамилии - Дюлгерови, Генови и др.
На с. 188 статия „Електроснабдяване и електро-обзавеждане“ и на с. 189 „Електротехнически факултет“ добре са отразени, даже онагледени с две големи цветни снимки. (Не е сигурно дали към 2016 г. съществува такъв  факултет?!). Добре би било по подобен начин да се постъпи и с други катедри и факултети, които по предмет на дейност са многократно по-свързани с кораба, корабостроенето, корабоплаването и въобще с морето. Например: катедра „Корабостроене и морски съоръжения“, катедра „Корабни машини и механизми“, Корабостроителен факултет към Техническия университет - Варна, както вече беше отбелязано по-горе.
Може да се стори неуместна бележката, че почти не са отразени имената и заслугите на стотиците главни механици на корабите, но този първи том на морската енциклопедия са споменати имената само на трима или четирима от тях. Всеки е наясно, че тяхната роля за нормалната работа на корабната силова уредба, инсталации и др., за сигурността на кораба  и екипажа, са от изключително значение.
За разлика от казаното по-горе, в тази „Българска морска енциклопедия“ том І (А - Л) са срещат имена на личности, за които не се знае, и не се казва нищо за техния принос в областта на морското дело (вж. стр. 252 и  253, и др).
Остава впечатлението, че при подбора и обема на различните енциклопедични статии, авторите, вероятно и членовете на редакционната колегия, са се възползвали от дадената им възможност да вмъкват свои близки и познати, а в някои случай и себе си дори (вж с. 234).
Общо за тази първа част от енциклопедията, може да се каже, че би могло да бъде по-добре структурирана. Липсва цялостна балансирана концепция за нейното съставяне. В много случи са нахвърлени и нецелесъобразно подбрани обекти за включване.
Несъмнено, енциклопедията ще допринесе за обогатяването на знанията в областта на животинското разнообразие по нашето морско крайбрежие, за корабоплаването и за морското дело, като цяло.
Бихме препоръчали при преиздаването на първата част и бъдещата работа по съставянето на втората част на Енциклопедията да се имат предвид направените забележки и препоръки, ако това се счете за необходимо.
Този материал беше подготвен наскоро след издаването на въпросната енциклопедия, но по различни причини го изпращам чак сега на „Морски вестник“, за което моля да бъда извинен.

Доц. д-р Господин КИРОВ

Корицата на „Българска морска енциклопедия“, том I (А – Л), Издателство МС, 2016.
Корабостроителният завод във Варна е сред неглижираните в енциклопедията.
Първата статия на първата страница, според автора, би следвало да започне с първия построен у нас (в Русе) самоходен кораб „Амалия“.
На първата страница, според автора, може би щеше да е редно да се спомене и к.д.п. Асен Абаджиев, който е не по-малко известен капитан от своя именит баща (Петър Абаджиев), както това е сторено с моряшките капитански фамилии – Дюлгерови, Генови и др.