НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И КАУЗАТА
Съвсем млад бях, когато гледах „Крадци на велосипеди”. И не го разбрах. След половин век си го пуснах отново. И не го харесах. В днешно време изгледах и всички филми на Антониони. Само „Фотоувеличение” ми хареса. Леви идеи, облечени в много пари.
Когато се правеха тези филми, Червените бригади бяха герои у нас. Те бяха кауза, те ни и управляваха, затова купувахме такива филми.
Да ги питам аз Вито и Микеле, дали щяха да направят подобни филми в БеГе тогава! Нямаше да са живи...
Преживял съм какви ли не страхотии: кървави операции, потъвания и пожари, но по-страшно от комунизма не съм срещал. Той унищожава не само тялото. Негова цел са душата, достойнството, мечтите, знанието, смелостта... а най страшното е, че тяхното унищожение е първа кауза за комунизма...
Комунизмът е бил кауза и на великия ми съфамилник Алексей Максимович. Чак през 1892 г. 24-годишният Альоша Пешков се прекръства на Максим Горки. Язък за хубавата фамилия! Добър писател е, а като драматург е направо върха. През 1902 г. го избират за академик, но Николай Втори му отнема титлата. В знак на протест Чехов и Короленко (мои любимци от най-ранно детство) се отказват от своите звания, защитавайки справедливостта, а не някаква модна и изгодна кауза. През 1906 г. болшевиките изпращат Горки в Америка да събира пари за каузата на революцията. Те и до днес са по авантата... Там той вече е достатъчно (и справедливо) известен, но пристига с поредната „по комунистически избрана жена” - някаква актриса. Посреща го лично Марк Твен! Американците му прощават за комунизма, но за незаконната жена - актриса - не! Така каузата пропада.
Най-значимото Алексей Пешков е написал преди революцията. После Партията му поръчва „Майка”. Като кауза! Той я написва набързо и отпрашва за Италия, като оставя невинните ученици в НРБ и СССР да зубрят най-калпавото му произведение... Приживе му издигат паметници, на името му наричат фабрики, училища и градове, а животът му минава в болести, пиянство и безмислен разврат. Бил е и сексуално обременен, но за щастие при комунизма секс няма - има само другарки, другари... и каузи!  
Дълги години любима кауза за родните управляващи бяха магистралите. То не бяха рязане на ленти, то не бяха хвалби. Признавам, че не съм пътувал по нито една от новопостроените магистрали, но преди седмица ходих до София и ето какво ще кажа на баш магистраладжията, защото той всички и от всичко разбира: „Господин Премиер, онова, по което се добрах до столицата в моето село му викаме ДЖИДЕ. Сигурен съм, че ще ме разберете, защото малко земляци падаме, вие харесвате и филиите със свинска мас, парцалената топка и сочните думи от детството. „Джидето” е нещо средно между козя пътека и междуселски път. Кози тук във Варна не съм срещал, а и ние, и София отдавна не сме села, та се надявам и нашият град да бъде благословен с по-приличен път до столицата...”
Каузата на един от управляващите е да забрани гей парадите, на друг - да спре шума в Слънчака, трети - да сложи намордник на всички кучета, а на всички управляващи - Западните Балкани. Как пък нито една тяхна кауза не съвпадна с днешните мои и на сънародниците ми проблеми...
Една неординарна кауза си е измислила родната омбудсманка. В неотдавнашно телевизионно интервю тя я формулира така: „Ако продължавате са ме вбесявате, ще се кандидатирам за кмет на София!” То бива дивотия и безочие, ама чак толкова... Тя се пребори с безбройните национални неправди, сега ще се справи и със софийските! На всеки кораб чорбаджиите щяха да я изгонят още на първия месец. Та тя нито една кауза не успя барем да започне, а нас моряците дори отказа да включи в списъка с каузи - препълнен бил. Днес поне разбрах, че моряшките проблеми не вбесяват достатъчно жената, че да ги включи в плана с каузи. Ами да вземем да я вбесим, че белким свърши нещо за моряците...
Днес за каузи са ми вменявани паметникът на моряка, партийните субсидии и власт в парламент и общини, европейският град на културата, интеграцията...  Напоследък каузата за моряшки паметник става толкова глобална, че започвам да се замислям за моето несъгласие с художествения образ на постамента. В основата на доста високия паметник щяло да има гранитни плочи, които да отдават почит на „основните морски професии”. Значи, видимата чак от морето част от паметника ще символизира

1968 г. На стаж на река Дунав. Нелош паметник в Измаил.
Въздържателите на Кирил Пенков пред черквата в Мала Кутловица през 1927-а! Още тогава е имало каузи!
„Майка“ - филмът по онази книга.
Максим Горки (Алексей Максимович Пешков)
Паметник на Горки в Ростов. Поглед от кораб „Созопол 1“.
Генуа. Пред кораба на Марко Поло. И той е имал кауза!
„Морякът”, а в невидимата част ще са „подморяците”. Човекът с шинел и бинокъл може да бъде всякакъв: навигатор, пилот, военен, корабостроител, граничар, подводничар,  охранител, научен работник, но това ще се раезбере чак като клекнеш и прочетеш надписите в основата на паметника.
Напомня ми за оня виц дето в пода на градската баня има малка бронзова плочка с надпис, но за да го прочетеш трябва да се наведеш. А там пише „Берегись грузына!”...
След последната варненска публикация за паметника със снимки на проекта, ми се обадиха колеги да питат дали ще светят очите на фигурата...
Нека припомня на Читателя какво се случи с предишния победител в конкурса за паметник на моряка. Пак някому се стори, че двете дечица, които очакват бащата - моряк не са достатъчен символ, та в постамента ще монографираме всички моряшки професии (да не остане някой обиден), а самият паметник ще изградим, без да се съобразяваме с идеите на архитекта за инфраструктура. Е, вече цяла година го има паметника, но вижда ли го някой, знае ли го? Всяко лято лежа на плажа само на сто метра от него и не мога да го видя, въпреки, че дълго се взирам...
Познавам отговорни хора в общината, които желаят този паметник да ни обединява, а не да ни дели на касти и подпрофесии. Чия е безумната идея да угодим на всички? Чисто философски резултатът ще е „всички са недоволни”. Кой некомпетентен отвсякъде човек ръководи тази кауза. Пред самата община има великолепна скулптура - Икар. Авторът не е от любиците ми, но скулптурата стои и добре, и символично пред масивната сграда. При това е на възможното най ниско ниво на терена и не се извисява на десетки метри, макар да третира мит от „въздухоплаването”...
Неотдавна пред операта монтираха паметник на бивш варненски кмет. На мен не ми харесва фигурата, а и мястото. Чини ми се като закопана до коленете в рохкавата пръст на градинката. А с Дабко Дабков, в същия размер и само на сто метра встрани, се получи! Сравнявам два евтини и идейно сходни паметника. Изправен до тях „Морякът” е финансов и архитектурен гигант, но това неминуемо увеличава и отговорността на ангажираните с него хора...
Сещам се и за каузата на Вальо (Димитров) и Наско (Панайотов). Днешното време посмрачи ореола на моряшката професия с непрекъсната възхвала на политици, генерали, хакери и летци, но благодарение на споменатите двама, човек все още може да се информира за състоянието, мечтите, надеждите и историята на родния флот. Като се замисля, и двамата са започнали като военноморски офицери, а щедро и безкористно популяризират и търговския флот.
Хубавото днес е, че каузите са много. За всеки вкус - кауза! Сменяме ги ако не всеки ден, то поне на седмица, което постепенно се превръща във всенародно забавление: коцесии, чадъри по плажовете, джендъри, национална сигурност, кучета, асансьори, тераси, къщи за гости, тъщи за...
Неизбежна е аналогията с индианското племе, което умира от глад, защото природата в тази година нищо не е родила и по поляните само конски фъшкии се търкалят, но шаманът успокоява индианците, че поне лайната са много...
Един настоящ министър пък издигна своята кауза до ренесансови висини, дори саможертва! Ще го цитирам дословно: „Каузата за отпадането на мониторовия доклад за България не е само моя кауза, а на цялата държава. (Аз пък да не знам, но почвам да им свиквам, защото преди година същите хубавци обявиха, че всички в тази държава сме били комунисти - нещо което, в действителност, нито зная, нито помня) С оглед времето, което изпълнявам длъжността министър на правосъдието, залагам себе си за постигането на тази цел...” Край на цитата. Левски, Ботев и Бачо Киро ряпа да ядат!
За щастие моряците трудно ще излъжеш с такива каузи. Виж, тази за нашето оцеляване е постоянна и насъщна, но останалите са просто „кауза пердута”! Че то и Павлик Морозов е имал кауза...
Повече от половин век моя, а и на много българи кауза, е футболният отбор „Левски” София. Последните години да си левскар е направо мазохизъм. Дори Сашко Тангото, яростен фен на отбора, започна да негодува.
-Не си прав, Саше! - викам му - Да си левскар е кауза!
-Каква кауза бе, братче, бият ни като шкембе у дувар вече цели десет гОдин!
А за такива каузи много вярно го е написал морякът Валентин Димитров: НАЙ - ТРУДНО СЕ РАЗРУШАВАТ ВЪЗДУШНИТЕ ЗАМЪЦИ.

Сл. ПЕШКОВ - моряк