НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БАЙ ГЕОРГИ „ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА“ ЛОВЕШЕ
РИБА СЪС СЕРКМЕ…

Това беше прякорът на бащата на наша съученичка в квартал „Рупи“. Той беше наш приятел и конкурент в риболова. Ние, момчетата от бандата над шосето за Евксиноград, ловувахме вече в тези години (след 1960 г.) с ластични харпуни. Бях се докопал до книгата „Подводная охота“ на Джеймс Олдридж  (Москва, 1958 г.) и тя ни служеше като основен наръчник. Не бяхме усвоили техниката на „изчакване в засада“, но и рибата не беше наплашена и идваше отгоре ни. Ловните ни „градинки“ бяха от мостчето на Студентска почивна станция на Почивка до скалите на Офицерския плаж и големите плитчини между Офицерския и Рибарския плаж срущу Царството на корените.
Бай Георги „Червената шапчица“ ловеше риба със серкме и в интерес на истината беше голям майстор. Неговите „ловни“ полета се застъпваха с нашите. Той навлизаше във водата до коленете или най-много до пъпа, за да може ръцeте му да са над водата и да заметне ефективно серкмето. През лятото влизаше във водата с гуменки и работни панталони навити до над коленете. Естествено, често се намокряше до кръста. То „сухо дупе риба не яде“, казва народа. Есента, зимата и пролетта влизаше с дълги рибарски ботуши. Ние често „проверявахме“ неговите градинки - петна пясъчно дъно с диаметър 5 - 6 метра и дълбочина максимум един метър, оградени от скали, където идваха да „пасат“ кефали, платерини или иларии, докато той не можеше да види нашите градинки.
Нашите харпуни бяха самоделки. Ластици намирахме трудно. Хубава стомана за стрели също. Сребрянка - догдето намерим от Корабостроителния завод зор виждахме. Хубаво, че зет ми и голямата ми сестра Гълъбинка работеха там. Покрай моите занимания и зет ми се запали и благодарение на това моят харпун стана най-хубав - с „жълъдите“ му за ластиците, със стрелите и най-вече с върховете им - с контри, тризъбци. Беше ушит и калъф от бризент с вързанки и джобчета за върховете и инструменти. Имахме знаменития „наръчник“ „Подводная охота“ на Джеймс Олзридж, пък и аз имах късмета да съм стрелял вече с френски фабричен ластичен харпун (Траянов, Тр., „Уроци по дързост“, Варна, ИК „Морски свят“, 2007, с. 11).
От къде му бяха измисли на бащата на нашата съученичка този прякор? Май той си казваше човекът „Аз като студирах...“ ама ние бяхме тийнейджъри и откъде да знаем, че студентите имали червени шапки. Говореше се, че бил се напил до козирката на сватба и започнал изпълнения с балалайката. Значи, за отговорник на парка на вилите на ЦК (от под спирка „Отдих и култура“ до бреговата батарея на Почивка) не избирали кой и да е, а трябвало да е висшист и нашият приятел действително бил „студирал“ агрономство или лесничейство и „червената шапчица“ била неговата студентска шапка. От къде пък беше усвоил серкмеджилъка? Много пъти пред нашите погледи изваждаше по четири - пет хубави кефала и най-големият му „гъдел“ беше да ни дразни:
- Хей, момчета, днес пак ви победих в риболова!
Ние естествено си мълчахме и като излезе някой с два кефала или платерини си беше геройство.

Траян ТРАЯНОВ

Траян Траянов, 2008 г.
Книгата „Подводная охота“ на Джеймс Олдридж  (Москва, 1958 г.).