НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БОЛАТА - РЕЗЕРВАТ, ПЕРЛА НА СЕВЕРНОТО ЧЕРНОМОРИЕ, ПЛАЖ,
ИЗВОР НА ПРЕДАНИЯ И ЛЕГЕНДИ

Това, че заливът Болата стана част от Клуба „Най-красивите заливи в света“, не е за учудване. Всички, които познават тази част от защитената зона „Комплекс Калиакра“ по НАТУРА 2000, наистина не биха са учудили. Това наистина е райско място, слава Богу, незавладяно от реститути и приватизатори. Добре е и това, че над езерото (блатото), от което рекичката се влива в залива, минава Виа Понтика - още една защита, която трудно се заобикаля. Най-старите артефакти, открити тук, са датирани към 400 г. пр. Хр. Няма гаранция, че това са най-ранните следи от човешката цивилизация.
Странно е, че този резерват, в който кипи живот на толкова различни животински видове, носи името Болата. Значението на турската дума „болата“ е: „бол“ („много“) и „ата“ („смърт“). А дали името Болата е от турски произход? … Най-важното е, че заливът и плажът са достъпни за всички. Защото преди 1989 г. те не бяха достъпни. Тук бе военно поделение, от което е останала една наблюдателна кула, а в залива тихо влизаха и излизаха гемии, обслужващи дейността на „Кинтекс“ (не е „Кинкалерия“ и „Текстил“, но това е друга тема). Това обаче бе само едната причина, за да бъде обявен целия район за военна зона. Тук, до 1990 г., излизаше на брега телефонният кабел Варна - Севастопол, свързващ щабовете на военния флот на България и Черноморския флот на СССР.
Сега някогашната казарма е в района, стопанисван от Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Кулите, издигнати от него за наблюдение на корабния трафик, е част от националната система и това предпазва сградите от разграбване. Дано това продължи и за в бъдеще, а пари за облагородяване на района все някой ден ще се намерят.
МОРСКИ ВЕСТНИК
Фоторепортаж на Пресиян ПАНАЙОТОВ

Такова прекрасно място не може да бъде създадено от човешка ръка.
Все още живеем в хармония с природата на Болата.
Червените скали, обагрени с „кръвта“ на хилядолетията - неизчерпаеми количества железни окиси.
Завръщане с пълен улов.
Наблюдателната кула, паметник от Студената война.
На брега очакват лодката, за да отнесат улова към ресторанти и механи.
Някогашните казарми и сегашните кули на ДППИ за контрол на корабоплаването.