НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И СОФИЙСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ
Във Варна много обичат да мразят София. Отначало беше по линията „Левски” - „Черно море”, после - за досадните летни гостувания на софиянци по онова време  в морския град, но преди всичко, а и до днес - за уж несправедливото разпределение на бюджета.
Софиянци пък съвсем не ни мразят, напротив - обичат ни!
Обичам София като редови родолюбец, но наистина се възхищавам на галериите, изложбите, театрите и концертите. Да си набавиш билет за добра постановка и концерт е почти невъзможно, но с изложбите е лесно и са на достъпни цени, а в градската галерия дори има похвална отстъпка за пенсионери, пък и експозициите са интересни...
Най-лесно е с паметниците - те са много, добро качество и общодостъпни. Обикалям ги при всяко посещение в столицата.
Не знам защо, но най-много паметници на единица площ има зад Военния клуб. Някои от тях са от висока класа и дело на наистина известни и признати творци. Винаги съм се чудил защо са „нахвърляни” толкова значими скулптурни творби на едно място, а неотдавна баш кметицата дори се похвали, че ще се погрижи да бъде запазена творба на Атанас Далчев... Много от паметниците около Военния клуб наистина са на Далчев, но не оня Далчев, за който случайно са чули баш управляващите, а брат му. Че се и излагат по телевизора! Истинският автор е светвноизвестният български скулптор проф. Любомир Далчев.
Знам, че родните политици са много заети с държавни дела, ама малко култура няма да им навреди. ПозапАдна културата в столицата през последните години, а за нови паметници въобще не се сещам, освен ако не броя премахването на „петоъгълния” пред еНДеКа.
Градинката зад клуба е мое любимо място за отмора, размисъл и съзерцание. Мястото е тихо, дърветата - красиви и винаги се намират свободни пейки. В края на моята разходка по софийските паметници седя на една от тези пейки и гледам скулптурите. Не зная защо са събрани точно тук, дали са някаква нарочна експозиция или гробище на бивши и настоящи знаменитости. Най-често съзерцавам Шмиргеловия Вапцаров и се чудя защо е заврян далеч от погледа на софиянци. Можеха да го дарят на Морското или на Варна, ще ни пасне идеално, ама откъде акъл.
Моят софийски преглед на паметниците обикновено започва с този на Света София, защото там ме стоварва метрото. Бива го отвсякъде... То и кметът го биваше, а за скулптора да не говорим.
Следват скулптурите по „Пиротска” и тези около НДК. Улицата е малко просташка за моя вкус, но скулптурите са доста арт!
Около Двореца на културата винаги е интересно. Все нещо се ремонтира, друго се демонтира, а има и открити фотоекспозиции по моста и алеите.
Тук са „докарали” и един лъв от стар войнишки мемориал. Стои малко неугледно и самотно, но вероятно имат други идеи за неговия окончателен вид и ландшафт.
По един интересен паметник има букви, а най-отгоре - две дребни фигури в стил Джакомети. Италианският скулптор е сред любимците ми, а по пластичния знак, който напомня камбана има барелефирани старинни стилизирани  знаци. На лицевата част с малко усилие разчитам две думи: „г-з” и „т-шак”. Хубаво почнаха с Джакомети, ама с думите станаха за ... знаете какво!
От еНДеКато сека през площад „Славейков“, но там имаше ремонт, та Петко и Пенчо липсваха.
Редом е друг площад - „Гарибалди” и изумителната (с безумието си) творба „Гарибалди като малък на конче”, а архитектурният „шедьовър” „Надгробна водна стена” тъкмо бе демонтиран след бурния всенароден смях... За естетическия гаф кметицата се оправда така: „На картинка е едно, а на живо - друго”... Тя надали осъзна колко пророчески са тези нейни думи. След тях онова с братята Далчеви ми изглежда пО приемливо.
На „Витошка” отдавам почит на новия паметник на Алеко. Тук общината заслужава похвала. Помня перипетиите по избор на проект, смелите решения на журито и сега мога да стоя пред чудесния резултат.
Следва „Бронзовата къща” - скандална, голяма и скъпа инсталация. Въртя се около нея, гледам я от близо и далеч и все не успявам да хвана смисъла Й. Нито пък красотата Й...
Пред пейката ми в онази градинка има доста интересна композиция в тухлено червено. За разлика от кметицата, зная и името на скулптура (Георги), и това на творбата - „С уважение към движещите сили”...
Седя си аз в късния следобед в градинката зад Воения клуб, няма много хора наоколо, но по едно време отляво се зададе възрастна жена. Походката й бе ситна и бавна, помагаше си с бастун, но стойката й излъчваше достойнство. След десетина минути я видях да се връща обратно, като бавно влачеше крака по алеята. Помислих, че разходката й е свързана с паметниците и учтиво я попитах дали е така.
-Живея наблизо - каза жената - и това е любимото ми място. Вече съм на деветдесе и трудно се движа, но все още успявам да пресека два пъти градинката. Когато бях млада, наблизо живееше Илия Бешков. Той често сядаше тук и обичаше да разговаря с нас - младите. В нашите очи той бе много възрастен човек и сме го питали защо общува с нас. За човек на мойте години, казваше ни той, най омразното нещо е контактът със себеподобни...
Помолих жената да я фотографирам за „Морски вестник“, тя с желание позира, а после заситни към новия паметник на Борис Христов. Станах и аз, и закуцуках към паметника на съединението...
На кметицата, залюбена в поета Далчев, ще цитирам само първия куплет от едно негово стихотворение. Годината е 1927-а(!), а стихотворението се казва „Любов”.
Над старото тържище ален
Бе залезът като домат...
И все тъй строен, все тъй млад
Стоеше бедният хамалин…
Мечтая си за управници, които са способни да видят „залеза като домат”.
И докато четете и разглеждате този текст, не забравяйте най-новия лозунг на властта:
НА КАРТИНКАТА Е ЕДНО, А НА ЖИВО - ДРУГО!

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Илюстрациите са от личния архив на автора

Баш на „Пиротска“.
Борис Христов - паметник.
Бронзовата къща... за тези, които я харесват...
И Майстора е в онази градинка…
Любомир Далчев, 2019.
На няколко метра от Далчев и кошчетата за боклук са стилни. София си е София!
Вапцаров - Николай Шмиргела.
Специално за „Морски вестник“! Отзад вдясно се вижда Вапцаров.
Дори и така погледнат, паметникът е красив!
Георги Донов - с уважение към движещите сили...
Паметникът бе избиран и одобряван дълго, но резултатът го бива...
Паметникът на Писмеността пред НДК - от приличната му страна...
Нова слава за стария паметник.
Паметникът на съединението.