НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЕТО И АЗ
Здравей, любов моя!
Ето, пак съм при теб! Как мечтаех да те видя отново, да вдишам соления ти въздух, да почувствам магичното ти привличане, да чуя тайнствения ти глас, да прегърна необятната ти синева.
Но ти дори не ме забеляза.
Беше потъмняло, разгневено и ревящо. Яростно надигаше своята мощ и с грохот я стоварваше върху крайбрежните скали, после пак и пак.
С неудържима страст поглъщаше огнените езици, които трещяха далеч зад хоризонта.
Огромни вълни се преследваха и надпреварваха коя ще стигне по-бързо брега. Пенестите им гриви ядовито дълбаеха пясъка, а въздухът беше натежал от влага, с мирис на водорасли и нещо непознато.
Толкова сила, волност и предизвикателство имаше в теб!
Стоях дребна и самотна, стъписана пред тази необуздана стихия. Беше опияняващо, величествено, но и страховито.
Не очаквах такова посрещане.
Но аз те обичам и търпеливо ще изчакам да излееш на воля гнева си и да укротиш духа си.
До утре, любов моя.
Още преди да се зазори, нетърпеливо изтичах при теб. Нима това бе ти?! Гневът ти беше напълно смирен.
Леки вълнички галеха пясъка и подпляскваха в скалите. Само килимът от водорасли и мидени черупки по пясъка напомняше за снощната стихия. Слънцето вече се събуждаше в твоите прегръдки и разрошените му коси проблясваха над хоризонта.
Небето почервеня, а малките бели зайчета порозовяха. И ти се събуждаше отново за един от безбройните дни на твоя живот.
Постепенно червеното се превърна в златисто и новият ден заслепи очите ми, позлати косите и раменете ми.
Бавно пристъпих към теб и усетих твоята нежност и стаен зов.
И разбрах, че винаги ще те обичам и ще копнея за теб.
Гмурнах се в хладните ти води и се почувствах като една мъничка капчица от безбрежната ти шир. Не исках да се отделя от теб.
Исках да се слея, да остана завинаги, забравила коя съм.
Но ние сме така различни! Ти си могъщо, безсмъртно, необятно и можеш да имаш всичко.
А аз имам само себе си и безкрайната ми любов към теб...
С всеки изминал ден ти ме опознаваше все повече, а аз те обиквах все по-силно. Знаех, че с нетърпение очакваш мига, когато ще бъдем заедно. Надигаше игриви вълни и ме обливаше закачливо. Притегляше ме към себе си нежно, но настойчиво, все по-навътре, шумейки с непреодолима съблазън. И всеки път - все по-властно, все по-неустоимо и примамливо. И все по-трудно ми ставаше да се отделя от теб. Знаех, че някой ден, това ще бъде невъзможно. Ти ще прегърнеш здраво духа ми и ще го отнесеш в съкровените си потайности, като пореден трофей на любовта ти, а ненужното ми тяло ще изхвърлиш на брега.
Но как бих могла да те обичам с мъртво сърце?
Затова си тръгвам. Заминавам за дълго, но не завинаги.
Ти сякаш усети раздялата и притихна в очакване, смирено и любящо.
Да си кажем „сбогом“, нежно и приятелски.
Сбогом, любов моя!
Ще се върна пак!
Когато ме забравиш.
Но аз теб - никога!
...
А когато от устните ми се откъсне и сетният ми земен дъх, ще полетя към теб с цялата си любов и неудържима страст, за да притихна в твоите обятия и да се слея с великата ти мощ.
И този път - завинаги!
  
* * *
Мисля, че всеки, който обича морето, е щастливец, ако може поне веднъж през деня да го обгърне с поглед и да му каже:
„Здравей, обичам те!“

Маргарита РАДЕВА

Морска шир, худ. Даниела ДРАГНЕВА