НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЕЛЯ НА БОРДА (5)
След като се видяха и поговориха с Тони, моряците бяха много изненадани от респекта, с който той се отнасяше към Лена. Към тях той се обръщаше, все едно бяха хлапаци, докато към току що пръкналата се художничка, бе любезен и сдържан. Преди да си иде, Тони извика Лена и доста дълго си приказваха насаме. След това той и Вики си тръгнаха, а на кораба масата бе наредена като за празник. Тони дори не бе попитал какъв е уловът този път. Той сложи в багажника на джипа три големи калкана и това му бе достатъчно. Капитана обаче знаеше, че печалбата сега бе голяма и заслужаваше да се почерпят здраво. Докато Късмета чистеше прясната риба, Пича взе една голяма чанта и отиде в града за пиене. Надвечер имаше цяла камара пържена риба, а в голяма купа Лена бе приготвила шопска салата. И докато първо Капитана, а след него и другите започнаха да вдигат тостове и да пият до дъно, Лена едва вкуси от храната и само символично чукна чашата си за наздраве. Оправда се, че трябва да рисува още една картина, а времето е малко и си отиде във фургона. Вече порядъчно пийнали, щом останаха сами, мъжете млъкнаха. Всеки бе забол поглед в масата и не знаеше какво да каже. За няколко месеца бяха тъй свикнали с Лена, че сега, когато липсваше, се чувстваха като изоставени. Пръв дойде на себе си Капитана:
- Наздраве, момчета! Аз ви казвах, че жена на борда, е беля на борда!
- Нещо много и порасна работата на Ленчето! - сбърчи чело Късмета - Вече не ще да ни прави компания!
- Не говори глупости! - прекъсна го Пича - Има само два дни, за да нарисува нова картина! Ако стои сега с нас, ще се натаралянка и утре от махмурлук няма да може да рисува!
- Тя ли няма да може? - поклати глава Късмета - Обзалагам се, че тя за два часа може да нарисува картина!
- Престанете, момчета! - усмири ги Капитана - На жената просто й излезе късмета и сега кове желязото, докато е горещо! Талант като нейният е рядко нещо! Може само да се радваме, че сме допринесли и ние, да си стъпи тя на краката!
Тримата пиха и ядоха, докато тъмнината покри всичко. Вече пияни,  запяха стари, моряшки песни. И само Късмета продължаваше да се вълнува:
- Ама, представете си, пичове! Ние може цяла седмица да влизаме и излизаме в морето, и да не изкараме кьорав лев! А Ленчето с една картина и бам, петстотин кинта! Кажете сега, справедливо ли е?
Капитана мълчеше, а Пича се смееше с глас:
- Справедливо е, дърт завистнико! Жената не краде, не мами! С честен труд, точно като нас изкарва парите си! Стига си й ял краката!
- Не ги ям аз! - оправдаваше се Късмета - Обаче защо вече не си ляга с никого? Порасна и работата, значи? Започна да печели и ни би шута набързо! Прав е Капитана, че е беля!
Лена чуваше разговора им от фургона, но предпочиташе да рисува, без да им обръща внимание. Тя все още не можеше да повярва, че преди малко бе прибрала в чантичката си, цели пет хиляди лева. А като се замислеше за това, което й предстои в близките месеци, изпадаше в транс и дори забравяше да рисува.
Двата дни минаха бързо и когато галеристът дойде с един микробус за картините, мъжете бяха излезли с траулера за риба. Той внимателно разгледа всяко платно и видимо доволен, плати дължимата сума. Извади нов договор и предложи на Лена да нарисува още десет картини. Повдигна вежди от учудване, когато тя отказа.
- Не си доволна от парите ли? - преценяващо я изгледа той.
- Няма такова нещо! Просто поех друг ангажимент за лятото.
- От кого? - недоверчиво се усмихна и продължи - Можем да увеличим по сто - двеста лева, за всяка нова картина! Знаеш ли, колко стари и добри художници могат само да мечтаят за такава оферта?
- Предполагам, че е така! - отвърна тя - Много съм ви благодарна, че се интересувате от мен, но наистина обещах на собственика на кораба, да рисувам лятото за него!
- Той не е ли моряк или рибар?
- Онзи ден се запознахме и каза, че бизнесът му е в друга посока. Имал оказиони и се занимавал с разни стари вещи! Предложи да ида на вилата му за цялото лято и да работя на спокойствие.
Галеристът щракна с пръсти:
- Сам съм си виновен! Трябваше да ти предложа по-сериозен договор! Аз те открих, а сега тази хиена те отмъква! Поне каза ли, по колко ще ти плаща на платно?
Лена поклати глава неопределено:
- Различно! На картина каза, че ще вземам по хиляда лева, а ако направя някой шедьовър, ще ми плати повече!
С кисела усмивка, галеристът се качи в микробуса. Лена запита, ще я закара ли до автогарата в града и той се съгласи. Тя взе, вече приготвената си чанта и остави на масата едно писмо. Огледа скромната обстановка във фургона и очите и се напълниха със сълзи. Затвори вратата и се качи в микробуса. Вечерта вече пътуваше към столицата с голям, комфортен автобус.
Вече по тъмно, „Криста“ акостира на пристана. Момчетата вързаха траулера и пръв Пича забеляза, че във фургона не свети и Лена не се вижда никъде. Такова нещо до сега не се бе случвало. Доста притеснен, Късмета се втурна по трапа и отвори вратата на фургона. След малко излезе с облещена физиономия. В ръката си държеше писмо, в което пишеше:
„Скъпи приятели! Като беше тук, се разбрахме с Тони, да рисувам това лято за него. Отивам в една от вилите му, за да рисувам картините си. Знам, че е невъзпитано да тръгна, без да се сбогуваме, но Тони не искаше да ви казвам, а и аз имам причина да мълча. Ако всичко е наред, може да се видим преди Коледа. Тъкмо ще ви донеса подарък, заради който ще се черпите чак до Нова година!
Искам да ви кажа, че много ще ми липсвате! Никога не съм имала толкова близки хора. Благодаря ви за всичко! Обичам ви и тримата! Вие сте моите мъже!
Успех в риболова!
Ваша: Елена  Георгиева  Крумова“
След като прочете писмото, Късмета го подаде на Капитана и влезе в кубрика. Извади от долапа бутилка водка и я надигна. След него се вмъкна Пича и избра шише уиски. За Капитана остана мастиката, но и той като другите не посегна за чаша. Мълчаливо и без да се поглеждат, тримата опразниха бутилките. После всеки се отпусна на койката си. Преди да заспи, Капитана промърмори:
- Казах ви аз, за белята! Дойде тая жена, завъртя ни главите и изчезна! Аз съм оставил четири мои жени и толкова настъпано не съм се чувствал! Еба ти кошмара…!
Никой не му отговори. Другите двама спяха. Отпусна глава и той. Само „Криста“ леко се полюшваше, за да бъде по-лек съня им.
(
Следва)
Красимир БАЧКОВ

В откритото ателие на моряка-художник Димитър ЯМАЛИЕВ от Варна.
„Трите лодки“. Картина на дългогодишния корабен агент Димчо ПИШМАНОВ от Бургас.