НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И КАВЪРИТЕ
Хората родени през 40-те години на миналия век спокойно мога да нарека „кавър поколение” и не толкова заради нашите качества, а за начина, по който научавахме за световните политически, научни, спортни, технически и културни достижения. Всички открития в науката и техниката бяха приписвани на руски и съветски граждани, в спорта се съобщаваха и показваха само „нашите” момчета и момичета, а за музиката - после. Много по-късно щяхме да узнаем, че Лодигин е кавър версия на Едисон, Попов - на Маркони, Ползунов - на Уайт, а „чорбарите” от ЦДНА (бивш ЦСКА) - на „дюшекчиите” от Атлетико - Мадрид...
Какво пречеше на властта да ни казва цялата истина за създаването на радиото, електрическата крушка и парната машина, при това нямаше нищо срамно за руските учени и техници, дори точно обратното. И защо трябваше през 1959-а българското национално радио да се излага при предаването на решителния мач между Атлетико и ЦДНА, а изцепките на спортния коментатор Любен Попов да станат национален хумор. Какво ни пречеше да изчакаме достойно и да се насладим как чорбарят Любо Пенев става един от най-великите футболисти в историята точно на именития мадридски клуб...
За наш късмет кавърите не вървяха в алгебрата и геометрията. Умниците дори пропуснаха да ни споменат за Лобачевски (1792 - 1856), предполагам поради ниска математическа култура. Пък може и да са мислили, че Евклид (323 пр.н.е. - 285 пр.н.е.) е членувал в гръцката компартия...
Кавърите на историята, географията, литературата, философията, обаче бяха непоклатимо и завинаги внедрени в съзнанието ни като единствена истина.
Най-страшно бе в музиката: Емил Димитров бе българският „Битълс“, Лили - Рита Павоне, а скромни и прилично облечени девойки представляваха Трини Лопес, Чуби Чекер, Пат Буун, Рики Нелсън.
Десетилетия по-късно щяхме да открием, че сме слушали само кавъри, учили сме за кавъри, гледали сме кавъри и накрая самите ние се бяхме превърнали в кавър на самите себе си, при това не от сполучливите, защото Лили, Годжунов и Мария Мицева се бяха справили чудесно, но някои от останалите си бяха за срамотиите.
Това време нанесе тежки психотравми на наборите. Някои от нас и до днес не понасят оригиналите...
Най-нагъл кавърджия, най-небрежен, та чак смешен, (да ме прощават феновете му) бе Емил Димитров. Това „Битълс“, това „Енимълс“, та до Том Джонс - нищо не можеше да се опре на този човек. По едно време той дори заприлича на дисидент, но в края на живота си страстно прегърна комунистическата идея, и всичко си дойде на мястото.
Ще ви разкажа само за един негов кавър - I Should Have Known Better (Трябваше да преценя по-добре) - песен на „Битълс“ от третия им албум („Нощ след тежък ден“) през 1964 г. Само година по-късно (през 1965 г.) у нас бе издадена плоча и пуснат по радиото кавър на Емил Димитров със заглавие „Урок по хинин”. Това, че властта не само не е слушала, но е и ненавиждала „Битълс“ е ясно, но Емил все пак е музикант, дете на светски бонвивани, а от кавъра си личи, че не е разбрал новата музика и дори не я е чул.
Автор, а и основен изпълнител на тази песен е Джон Ленън, човек неординарен и талантлив, и докато музиката му все пак е рокендрол, то текстовете му определено не са за прости хора. Песента започва с устна хармоника (Дилън вече го бе правил) и за българските музиканти не е бил никакъв проблем да го повторят, а китарното соло на Харисън, дори и за мен, е доста нескопосано, но непреодолима преграда в кавъра се бе оказал преводът. Интелигентният и нееднозначен текст на Ленън бе превърнат в махленска младежка чалга. Не мисля, че и аз бих членувал „чин” с „хинин”, а и без да зная английски е ясно, че „Ай шуд хев ноун бетъ” няма как да означава „Лесън ат хинин”.
Пуснете си сега „Урок по хинин” в изпълнение на Емил и „I Should Have Known Better” на Битълс...
Днес обвинявам звездата на българската естрада, че съзнателно ми е отнел възможността да бъда провокиран и развълнуван от наистина интересния текст, изпълнение и композиторски талант на Ленън. Музикално песента не е нещо особено - подражание е на Боб Дилън, да не говорим за китарните напъни на Харисън, но да преведеш „трябваше по-добре да помисля преди да се захвана с момиче като теб” с „колко съм нещастен аз на този чин” и да го римуваш с „хинин”, си е чиста простотия. Това лиши моите връстници от щастието да почувстват величието на „Битълс“, а днес ми дава основателно подозрение, че цялата държава тогава е била пиратска и бандитска. Песента е избрана от третия албум на ливърпулската четворка. Тя не е сред хитовете и ако сложиш звездички вместо автор, надали някой ще те обвини в интелектуална кражба. Годината е 1964-а, по дяволите, и „Битълс“ са най-обикновени английски момчета, а зад Емил стоеше една цяла държава с единствени звукозаписна компания, радио и телевизия.
Нямам нищо против кавърите. Те могат да бъдат израз на почит към оригинала, но да ти е забранено да чуеш този оригинал, е престъпление отвсякъде!
През 1965-а бях новобранец в Морско училище. Още на петия ден старшината Габърски заповяда на всяко момче от ротата, да напише писмо до БНР, че желае да чуе „Уле Буле” на „Мошеникът Сам и Фараоните”, а Любчо и Жиката вече пееха с китара хитовете на „Битълс“...
Има един кавър в българската естрада, който е хем полезен, хем прекрасен. Иде реч за песента „След десет години” на ФСБ. Оригиналът е на превъзходната и световноизвестна италианска прогресив рок група „Ле Орме”, а оригиналното заглавие - „Вчерашен приятел”. Нашите момчета, за разлика от Емил Димитров, свирят и пеят в същата „цветова” гама, ползват същия инструментариум, повтарят италианците дословно до последната нота, а свободният превод е прекрасен. Без „След десет години” никой в БеГе нямаше да чуе песента на „Ле Орме” и това е важно.
Истински царе на „кавъра” се оказаха китайците. Те заляха света с невероятно красиви „Филипс“-и и „Сони“-та, само дето някъде отзад съвсем ситно пишеше „направено в PRC”, което ще рече КНДР, но това го прочитахме чак след няколко дни, когато техниката сдаваше багажа. Пък можеше и да не разберем абревиатурата, защото в англоезичната транскрипция „демокрацията” случайно е пропуснта и Пи аР Си е тарикатска кавър версия на КНДР ...
То и днес е пълно с „кавъри”, на които някъде ситничко е написано EU, но никога - мейд ин БеГе или Румъния...
За щастие в родното корабоплаване нямаше „кавъри” и всички кораби на БМФ бяха построени в Швеция, Швейцария, Франция, Англия, Норвегия, Холандия и Япония. При това тези последните бяха „бренд ню”, а не „секънд хенд”. Няма как да ви обясня какво щастие е това. СССР и Китай много по-късно започнаха да строят кораби, те правеха „кавъри”... И то лоши кавъри. Много лоши!
Неотдавна излезе по световните екрани чудесен филм, посветен на кавърите на „Битълс“. Режисьор е Дани Бойл, стилът е романтично фентъзи, но темата е за разликата между кавъра и оригинала, за комерсията, честта и скромността в музикалния бизнес. Няма да обяснявам кой е Дани Бойл, но във филма играе себе си най-популярният днес английски музикант  - Ед Шийрън. За него съм изкушен да ви разкажа съвсем накратко. Шийрън като биография, стил и талант е точно обратното на Емил Димитров...
Мисля, че и на нашето поколение дойде редът, защото днес в България отново е времето на кавърите. В музиката има малка разлика обаче: Едно време кавърите се правеха поне в името на идеологическата борба, а днес са просто кражба и престъпление. 

Сл. ПЕШКОВ - моряк

С поздрав към всички чорбари - Гацо Панайотов, който победи „Атлетико“ Мадрид с 1 на 0.
Лобачевски.
Лодигин.
Попов.
Ползунов.
Ед Шийрън - световноизвестен певец, музикант, текстописец - скромно и срамежливо английско момче.
„Ле Орме“.
Плакат за филма на Дани Бойл.