НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЕЛЯ НА БОРДА (6)
След като Лена вече я нямаше, моряците рядко се задържаха на брега. Бродеха с дни из морето и почти винаги излизаха с добър улов. Кой знае защо, това не ги радваше особено. След продажбата на уловената риба, се напиваха до безпаметност. Не пееха песни и рядко се усмихваха. Един ден в началото на юли, на траулера пристигна жената на Пича. Той не се беше прибирал повече от месец у дома и тя се бе разтревожила за него. Като го видя омазан с машинно масло и смърдящ на риба, тя сбърчи нос:
- Погледни се, на какво приличаш! Съвсем ще пропаднеш на този кораб!
Той я изгледа равнодушно и влезе в кубрика. След това излезе и подаде дебела пачка пари:
- Вземи ги! Нали това искаш?
Жена му сръчно преброи парите и го изгледа любопитно:
- Никога не си носил толкова много пари! Да не сте намерили съкровище в морето?
- Намерихме! - въздъхна Пича - Обаче го изгубихме! Сега сме същите мизерници, като преди!
На пръв поглед жена му изглеждаше съвсем прилично. Обаче, бе голяма мърморана и усетила някаква промяна в мъжа си, настоя той да се прибере у дома. Без дори да се замисли, Пича излъга:
- Трябва да разглобявам нафтовата помпа на двигателя! Ремонтът е сериозен и няма как да се прибера!
Никой не може да излъже една жена, особено ако интуицията и показва, че нещо не е наред. Тя поклати глава несигурно:
- Ако не беше на проклетия си кораб и имаше малко по-приемлив вид, щях да си помисля, че имаш любовница! Обаче, коя ще хареса мърльо като теб?
Без да отговори, той и обърна гръб и бавно влезе в кубрика. Жена му постоя малко, а после си тръгна. Късмета извади от хладилника бутилка водка и я подаде на Пича. Той отпи и му я върна. Двамата се гледаха безизразно и мълчаха. Едва когато ги повика Капитана, се размърдаха и излязоха на палубата. Един електромотор се бе повредил и сега наистина им се отваряше работа.
Лена не очакваше вилата на Тони да е толкова хубава. След като я посрещна и настани, той обясни, че градинарят ще се грижи за нея, а ще се чуват предимно по телефона. Подаде й скъп телефонен апарат и заръча да си гледа спокойствието, и да рисува. В огромното фоайе, той вече бе натрупал цяла камара грундирани платна, маслени, темперни бои и всичко нужно за картините й. По алеята в големия двор избуча малък джип и след като спря, от него слезе висок, усмихнат мъж, който и подаде ръка:
- Аз съм Боби, градинарят! Шефът ми е казал да изпълнявам всичките ви желания! Нали няма да ме карате да пълзя и да лая като куче?
Лена се засмя:
- Бъдете спокоен! Не съм чак толкова откачена!
- Хайде, вие се запознайте и се опитайте да ме зарадвате, като дойда след две - три седмици! - рече Тони и се вмъкна в огромния си джип.
След като той замина, Лена си избра една от осемте стаи, където се настани. Привечер слезе на първия етаж и чу откъм кухнята някакво тракане. Надникна и видя Боби да сваля от печката тиган, с пържени яйца. Той раздели яйцата в две големи чинии и ги сервира на масата в трапезарията. После донесе менче домашно кисело мляко и голям селски хляб. Покани Лена и след като тя седна, запита:
- Какво предпочитате? Вино или бира?
- Предпочитам да си говорим на ти! - отвърна тя. - Аз пия съвсем малко алкохол. Може би чаша червено вино ще ми дойде добре!
Боби отиде при наредения до стената стелаж с бутилки и избра едно шише. Отвори го и наля в две красиви, тумбести чаши. Подаде едната чаша на Лена:
- Наздраве! Добре дошла и дано ти хареса тук!
Двамата отпиха и тя доволно поклати глава:
- Разбираш от вино! Много е хубаво!
- Ха-ха! - изсмя се на глас той. - Тук лошо вино няма! Лично шефът ги подбира, а аз само ги зареждам. Доколкото разбрах, след някой друг месец ще се бебиш? Ще ми кажеш, от какво имаш нужда, за да ти го купя и донеса! Нали?
Тя машинално прекара ръка по корема си:
- Нямам нужда от нищо особено! Може би, като си тук, да говорим от време на време! Иначе ще изкукам самичка!
- Аз се грижа за още една вила, в Долни Богров. Досега седях три дни в едната и три дни в другата вила. Сега ще идвам всеки ден при теб. Работата ми по градината и поддръжката тук не е много, затова ще имаме време да се опознаем! А мъжът ти къде е? Той ще дойде ли при теб?
Лена прехапа устни. Изгледа градинаря и клепна с две очи:
- Нямам мъж! Всъщност имам, но не е един! Как мислиш? Аз жена за един мъж ли съм?

„Нощно къпане I“, 1980, маслени бои. Худ. Ванко УРУМОВ (1941 - 2020 г.). Картината е собственост на Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ - Варна.
„Сенници“, 1978, маслени бои. Ванко УРУМОВ (1941 - 2020 г.). Картината е собственост на Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ - Варна.
Цикъл „Брегове“, 1986, маслени бои.
Ванко УРУМОВ (1941 - 2020 г.). Картината е собственост на Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ - Варна.
„Земни“, 1987, маслени бои. Ванко УРУМОВ (1941 - 2020 г.). Картината е собственост на Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ - Варна.
Боби прие това за шега и се засмя. После започнаха да разказват всеки за себе си и излезе, че той е две години по-млад от нея. Преди време бе имал неуспешен брак и сега също като нея, бе самотен. Така, неусетно изпиха виното и след като лакомо изядоха яйцата, на Лена и призля. Тя излезе навън и повърна до един храст. Боби притича с една салфетка, подаде я и запита:
- Не ти понесе храната или виното?
- От бременността е! - успокои го тя. - Не се сърди, ако се случи и друг път да ти наторявам градината!
- Да, това е неприятно! - опита са да бъде вежлив той.
- Напротив! Чудесно е! Аз бях убедена, че не мога да имам деца! Но съдбата, или кой знае по каква причина Бог се смили над мен и сега очаквам дете!
- Кога ти е терминът? - опита се да изглежда осведомен Боби, а тя се засмя:
- По мои сметки, някъде в края на ноември или началото на декември! Няма да повярваш, че дори не съм ходила на преглед при гинеколог!
- Че може ли така? - учудено я изгледа той.
- Баба ти и прабаба ти, все на гинеколог са ходили едно време! - присмя се тя.
- А като се роди детето, как ще го запишеш, като няма баща?
- Ти луд ли си, бе?! Да не съм забременяла от Светия дух? То баща има, обаче не знам кой е той! И по-добре, де! Ще го запиша на себе си, като самотна майка!
Боби стана и се разходи из просторната трапезария. Подпря се на един стол и предложи:
- Щото, ако е само за едната формалност, можеш да ме пишеш баща! Ние не се познаваме, но виждам, че си точна жена! Все друго е, когато детето си има двама родители!
Неочаквано Лена скочи и изтича навън. Стигна до една японска вишна и обгърна един от клоните й с ръце. Раменете и се затресоха и тя заплака. След нея тръгна Боби. Щом я доближи, той спря и нерешително каза:
- Прощавай, ако съм те засегнал! Не исках да ти причинявам болка!
Тя се обърна и през сълзи се усмихна:
- Ти не си виновен! Аз, просто така! Не мога да повярвам, че съм тук, че съм с теб, че ще имам дете и че с рисуване ще печеля повече, отколкото някога съм си мечтала! Цял живот все ми се искаше и аз да съм обичана и щастлива, а когато това се случи, все едно не се отнася за мен! Сякаш се гледам отстрани и не вярвам, че това съм аз! Разбираш ли?
- Да! - кимна Боби.
- Нищо не разбираш ти! Просто си едно добро, голямо момче, по някаква случайност близо до мен! Това е! Хайде, сега се качвам и се мятам в леглото, защото емоциите ми дойдоха малко повече! А утре започвам да рисувам! Лека нощ, Боби!
- Да спиш в златен кош! - отвърна той.
Вече в леглото, малко по-късно тя си припомняше лицата и гласовете на Капитана, Късмета и Пича. Неволно ги сравняваше с Боби и се чудеше, с какво е заслужила тоя късмет, да има тъй читави мъже край себе си. От очите и се стекоха сълзи и намокриха възглавницата. Тя подсмръкна и се отпусна, премаляла от щастие. Сънят я взе в топлите си длани и започна да я издига високо, високо, над облаците и небето, дори чак над скромните и женски мечти.
(Следва)
Красимир БАЧКОВ

Бележка на редакцията:
Този откъс от новелата на Красимир БАЧКОВ „Беля на борда“ илюстрираме само с картини на големия български художник Ванко УРУМОВ (1941 - 2020 г.). На 7 януари т.г. неговият неспокоен творчески дух отлетя в отвъдното. Светла му памет!