НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАДРОВАТА ПОЛИТИКА - СИЛНАТА КАРТА В ИГРАТА НА БЕДНА БЪЛГАРИЯ
Преди малко повече от година представихме статията на капитан Александър Каменов:
14 декември 2018 г. Къде са силните карти в играта на бедна България? Получените читателски писма предадохме на автора и след преработването на тази концепция той ни я предостави за публикуване в „Морски вестник“.

Неопровержим факт е, че за да функционира нормално обществено-икономическия живот в една държава е необходимо тя да полага грижи за образованието и професионалното обучение на своите граждани.
Локомотивът, който движи икономиката и културата на всяко общество е неговата интелигенция. Тя дава на народа самочувствие и мотивация за осъществяването на националните му идеали. Ако следваме пътя на логиката, този елит, състоящ се от образовани и компетентни личности, би трябвало да заема най-отговорните постове в управлението на държавата.
Но, какво е положението у нас?
От Освобождението до 1944 г., България непрекъснато се бори за националното си обединение. Печели битки по бойните полета, но губи войни предимно заради грешките на некомпетентни и недалновидни държавници. Най-ярък пример за необмислени действия, неотчитащи международната ситуация и баланса на

Капитан Александър КАМЕНОВ
силите дава алчният и себелюбив Фердинанд Кобургготски, започнал Междусъюзническата война.
Друга причина за българските неуспехи е неумението ни да преценим истинските руски интереси на Балканите. И до ден днешен има сънародници, които вярват, че Русия е воювала с Турция за нашата свобода. Истината е, че българското землище е трябвало да послужи на руските царе като плацдарм за завоюване на Проливите и Цариград. Съединението осуетява тази тяхна вековната мечта и става причина за антибългарската политика на руския царски двор.
През 1913 г. цар Николай Втори успява да отмъсти на непокорните българи, като вкарва Румъния в Междусъюзническата война и става причина за първата ни национална катастрофа. Това, което не можем да променим, са интересите на чуждите държави, които често са противоположни на българските. Но в нашите възможности е да създадем такива закони, правила и наредби, които да изключват вероятността в ръководството на държавата да попадат случайни хора, които да решават съдбините ни. Тоест, преди да погледнем навън, се налага да си подредим собствената къща.
И днес в кадровата ни политика липсват принципи и воля за положителни промени. Познатата ни от миналото шуробаджанащина, както и зависимостите на политическите партии от бизнеса, продължават да катапултират на върха удобни, но посредствени хора.
Кого устройва тази липса на правила и обективни оценъчни критерии при кадруването в държавната администрация?
Отговорът за повечето средно интелигентни българи е ясен - ръководството на държавата, превърнало се след 1989 г. в режисьор, поръчител и съучастник на мафията в ограбването на собствения си народ.
Създадените от стратезите на червената номенклатура бизнес-структури овладяха всички икономически и политически лостове за управление на обществото. Свързаните със службите новоизлюпени бизнесмени, необезпокоявани от обичайната за Западния свят конкуренция, не само получиха наготово държавни пари, но и изградиха свои холдинги, задушаващи всяка независима стопанска инициатива. По този начин у нас се унищожи свободната конкуренция, като основен белег на капиталистическата икономика, и се наложи безскрупулен клиентелизъм. Цели стопански отрасли се монополизираха от приближени до властта групировки. Внедрените от службите в ръководствата на партиите и масмедиите марионетки обслужват интересите на богатите си ментори и нехаят за държавния интерес.
Самоосъзнатата посредственост на родните олигарси тегне върху тях като прокоба, защото те помнят, че са получили първите си милиони не благодарение на своите предприемачески умения, а чрез ограбване труда на няколко поколения българи…

Пълния текст на статията на капитан Александър КАМЕНОВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.