НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЮЖНО ОТ ОКОТО НА ЦИКЛОНА...
(Писмо до брат ми)
... южно от окото на циклона ... днес, след като ти изпратих писмото с метео-картата на Атлантика се сетих, че бях ти обещал да ти разкажа за един преход през Океана ... бяхме с „Околчица”, преди около 6-7 години... два дена стояхме на котва източно от Гибралтар, сменяхме спукана цилиндрова втулка на главния двигател, спука се край бреговете на Алжир, най-тежкият ремонт, който някога съм имал през практиката си... как да е, отплавахме и тръгнахме през Океана за Щатите, Уилмингтън, на около 35 мили югозападно от Филаделфия... в началото за „здрасти” ни шамароса с опашката си един обширен Атлантически циклон и трябва да сме изминали около три четвърти от прехода, който обикновено правим за около две седмици, когато се оказа, че насреща по курса идва и друг, втори още по-мощен циклон ... вариантите бяха общо взето три, продължаваме по курса, „падаме” малко южно или... „или”, ще разбереш след малко...
както можеше да се очаква продължихме по курса, циклонът естествено ни грабна и ни разпердушини, блъска ни кораво, скоростта рязко падна, вълните качват се на палубата и се разбиват с грохот в надстройката, вълнение и трусове жестоки, кабините и салетите потънаха в хаос, всичко преобърнато, изпотрошено ... нямаше как, чупим курса, щормуваме ... сменихме курса, срещу вълните, на северозапад, после още малко и после още малко и тъй като циклонът се движеше на „изток-североизток”, за да щормуваме успешно чупехме курсът все по на север, като вместо да го пресечем ураганът като по хорда, описахме дъга, на север или казано с други думи движехме се със значително по-малка скорост, с преразход на гориво и здраво блъскане, в такива случаи общо взето се щормува докато циклона се изнесе зад генералния курс... пристигнахме в Уилмингтън развинтени, едвам стояхме на краката си, корабът облъскан, машината нагоре с краката
... а там на кея швартован „Персенк”... видяхме се със старпома, съсед ми е, живеем в един вход... та разправя той за прехода им, оказа се, че сме тръгнали в общи линии по едно и също време от Гибралта, те - на „Тайм-чартър”, чартьорът им наел метео-навигационна фирма да ги води и спецовете, виждайки циклона, им разпореждат да се вдигнат доста на северозапад и да се плъзнат по северната му страна, така с попътен вятър и вълна по кърмата пристигат около ден и половина по-рано от нас... е, това беше с третия вариант ... а нас циклонът здраво ни одруса и хора и кораб... а на другия  ден ни „нападна” и „Порт-стейт контрол”, откриха вода в тунела, помислиха, че корабът е пробит от лошото време, влизаме в тунела заедно, казвам им, че от голямото вълнение се е спукала кондензната тръба на отоплението за носовия горивен дийп-танк, което си беше и точно така, близвам водата, инспекторът и той близва, сладка ... на другия ден идват да довършат проверката ... а през ноща тунелът е попит с гъби, уютно свети - осветлението трюмно, сухо и приятно е от всякъде ... корабът готов е да отплава обратно в морето ...

Епилог ... да, така е на море, има син лазур с вълнички бели като на картичките пощенски, има и сива чернота с диви ураганни ветрове и водни планини, блъскащи с ярост бясна ...

05 септ, 2012-ра
Варна, 11:57 часа местно време... временцето чудничко, слънцето с мярка, приятен морски бриз ...

... а-аа, щях да забравя, вчера навърших 40 години, откакто влязох в Морското… на 4-ти септември 1972-ра година в 08:00 часа, остриган в кварталната бръснарница, преминах през портала му ...
(2012-2017)

Иван АДАМОВ

Моторният кораб „Околчица“, 2003 г.
Поглед към част от машинното отделение на „Околчица“, 2007 г.
Око на циклон в същия регион, но на 8 януари 2020 г.
Надписът с името на кораба върху кърмовата надстройка, 2007 г.
Димоходът на „Околчица“, 2007 г.
Око на циклон в същия регион, но на 9 януари 2020 г.