НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЕЛЯ НА БОРДА (1)
Един триста тонен траулер, в морето не изглежда сериозен кораб, но когато е на котвена стоянка, сред десетки малки лодки и яхти, се забелязва отдалече. „Криста“ бе швартован вече три седмици във Варненското езеро и само наредените вместо кранци стари гуми, проскърцваха от време на време, при повдигането му от вълните. Мъгливият ноември бе прогонил рибарите и край лодките рядко се появяваше жива душа, но на траулера дори през деня, в главната каюта светеше крушка. От време на време, по палубата се мяркаха човешки фигури  които, прогонени от студа и влагата, бързаха да влязат на сухо и топло в кубрика. Това бяха трима моряци - рибари, двама от които живееха постоянно на борда, а третият се връщаше в града за по ден - два и после отново акостираше при тях.
След една топла и слънчева есен, в средата на ноември заваля сняг и те се принудиха да запалят корабната печка. Малките филистрини на кораба се изпотиха от топлината и макар груба, обстановката в кубрика стана почти уютна. Най-старият и старшият от тримата се казваше Георги Христов, но всички го наричаха капитан Глътка. Преди да се пенсионира, той бе изкарал служба първо като морски офицер във военния флот, а след това опъва дълги години в търговския, като капитан далечно плаване. През щурия си, изпълнен с авантюри живот, той се бе женил четири пъти, имаше пет деца и на брега бе купил три апартамента. Накрая остана сам, без пари и жилище, затова вече две години живееше на борда на „Криста“. Той беше добър моряк и свестен мъж, прочут с това, че може да изпие бутилка бира на една глътка.
Вторият постоянен жител на траулера бе Дончо Късмета. Той бе обикновен моряк, известен с това, че в морето много му вървеше, за разлика от сушата. Късмета не се бе женил никога и нямаше наследници. Като млад, бе изкарал три години казарма във флота и после остана на служба в БМФ. Още преди първият си рейс като обикновен моряк, той се запозна с едно момиче. Ходиха известно време и решиха да се оженят. Обаче имаха проблем, защото  момичето бе от селата, а Дончо също не беше от Варна. За да се установят на първо време поне на квартира, трябваше Дончо да изкара малко пари. Двамата се разделиха при първия му рейс, с надеждата, като се върне той, да се разпишат в гражданското и да се съберат заедно. В деня на завръщането му, годеницата му катастрофира по пътя към града и сватбата се отложи по технически причини. Прекършен от лошия късмет, Дончо избра възможно най-дългия рейс и от тогава не погледна друга жена. Някак бе намразил сушата и само в открито море го виждаха да се усмихва. Имаше доста спестени пари, които държеше в банка, но нямаше желание да купува имот и да живее на сушата. Дончо беше набор с капитан Глътка и през годините бяха работили заедно по корабите.
Митю Пича, по паспорт Димитър Дранголов, се връщаше в апартамента си в града, където жена му и дъщеря му поддържаха стриктен ред и чистота. Той обаче бе скаран с всякаква хигиена и като моторист на траулера, ходеше вечно омазан и мръсен. Прибираше се у дома да го изперат, да хапне

Художник Петър Н. ПЕТРОВ (1952-2013) г. Илюстрацията е собственост на „Морски вестник“.
Художник Матей МАТЕЕВ, 2006 г. „Море и мъка“. Картината е собственост на Община Шабла.
топла храна и да се порадва на женските прелести. Обаче още при влизането си в къщи, жена му заповядваше да се съблече и хвърли дрехите си на пода в коридора. Следваше баня и едва тогава, облечен в халат, Пича биваше допуснат в семейното гнездо. Там жена му и дъщеря му винаги намираха за какво да мрънкат и да му се карат, затова издържал ден - два, по някое време той крясваше: „Аз пич ли съм или лукова глава?!“ и хукваше към кораба на стоянката. Като най-млад от тримата, пазареше продукти от града и се занимаваше с всичката черна работа.
Тази сутрин влагата бе особено осезаема. Пича се събуди от студа и излезе за дърва, понеже печката бе почти угаснала. Слезе по трапа и първо пусна една вода да се облекчи, а после награби няколко от наредените до оградата цепеници. Мъглата наоколо бе толкова гъста, че се усещаше на малки капчици като дъжд, а мостът на стотина метра изобщо не се виждаше. Когато се обърна към траулера, Пича чу зад себе си прегракнал женски глас:
- Ей, моряче! Ела насам!
Той едва не изтърва дървата. Изобщо не очакваше, в мъгливата, студена утрин, да има жена наблизо. Завъртя глава назад и видя открехната вратата към улицата, на която се бе подпряла мършава женска фигура.
- Ти кво правиш тука, ма? - изръмжа стреснат Пича.
- Ходя насам - натам! - дрезгаво отвърна жената - Търся работа и подслон! Ако ме вземете на кораба, ще се грижа за вас! Ще чистя, ще готвя и ще ви правя живота сладък! Пари няма да ви искам! Става ли?
Пича сухо преглътна. Не знаеше какво да каже. Понамести цепениците в ръцете си и несигурно рече:
- Не съм сам на траулера! А и не те познавам!
- Знам, че сте трима! Снощи ми казаха за вас, затова съм тук! Разведена съм от няколко години. Нямам дом, нито работа. Нямам си никого. Преди бях санитарка в болницата, после станах клошар. Карам я, както дойде! Това ми е сивито!
- То, добре, ама! … Ще ида да питам другите! Не мога да решавам сам!
- Иди! - махна с ръка жената - Аз ще почакам! Бърза работа нямам.
Пича се качи на траулера и светна лампата в кубрика. Отвори печката и започна да я зарежда с дърва, като нарочно тракаше и шумеше. Свит на предната койка, капитан Глътка отхвърли родопското одеяло и се скара:
- Кво си се разтропал бе, Пич? Ще събудиш и рибите в морето!
Завит през глава в спалния си чувал, към него се обърна и Късмета. Пича посочи с ръка към брега:
- Абе, тъкмо нарамих дървата, а тя зад гърба ми вика: „Вземете ме на кораба! Готова съм на всичко, без пари!“ Обаче, няма как! Нали трябва да кажете, какво мислите и вие!
Капитана се надигна и седна. Потри небръснатата си от седмица брада и присви очи:
- Това някакъв майтап ли е?
- Какъв майтап, бе Кап? Излез да я видиш, ако не вярваш! Стои до вратата и чака жената! Кажете, какво решаваме! Ако я вземаме, да й кажа! Ако не, да я разкарам!
Вместо капитана, от спалния чувал се измъкна Късмета и както си беше по боксерки, излезе на палубата да види, за какво става дума. След минута се прибра зъзнейки.
- Верно, бе! Някаква мърша виси на портата! Още е тъмно, еба си! Няма седем часа, а тя се домъкнала! Кво правим, Кап?
Капитан Глътка се протегна и взе метнатата на един стол вълнена фланела. Навлече я и разтърка очи:
- Не знам, момчета! Още от моят ментор, старият барба Заки, знам, че жена на борда, е беля на борда!
- Значи, да я разкарам? - тръгна към вратата Пича.
- Чакай! - спря го Късмета - Да видим първо, какъв е случая! Може да е нещо съвсем така …! От хубаво няма да е тръгнала в тоя студ, рано сутринта! Да я разгледаме, да поговорим с нея! Ако не струва, ще я разкараме, разбира се! Какво ще кажеш, Кап?
Капитан Глътка прехапа устни:
- Абе, накрая ще съжаляваме, каквато и да е тая жена! Но щом сте рекли, да я видим!
Пича запита за по-сигурно:
- Значи, да я викна?
Двамата му другари кимнаха и той излезе навън…
(Следва)

Красимир БАЧКОВ