НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЕЛЯ НА БОРДА (7)
Това лято бе изключително горещо. Рибата се изтегли навътре в морето, където имаше по-хладна вода и „Криста“ влизаше на няколко часа от сушата, за риболов. Обикновено Капитана мълчеше като темерут и само Пича разменяше по някоя дума с Късмета. Хранеха се предимно с готови спагети, сирене, кашкавал или салам. Дори домати и краставици хапваха рядко. Всеки бе вглъбен в мислите си, а те се въртяха главно около Лена. Тя определено им липсваше, но не можеха да сторят нищо, за да си я върнат.
В това време Лена рисуваше картините си и Тони бе във възторг от тях. Нареждаше на Боби да й угажда за всичко, от една страна защото беше бременна, а от друга, защото искаше тя да дава максимума от себе си, при рисуването. Той отдавна бе разбрал, че ако искаш от някого нещо, трябва да му дадеш възможност и свобода, за да го върши добре, а после да заплатиш труда му подобаващо. Само така резултатите бяха добри. Междувременно градинарят се влюби в Лена и съвсем не го криеше. Тя му се присмиваше беззлобно, закачаше го и се радваше на вниманието му, без да го залъгва за своите чувства.
- Моите моряци - споделяше в моментите, когато си почиваше, - не са толкова млади и красиви като теб! Те са малко груби и дори недодялани, но са истински мъже!
Боби обикаляше край нея и се палеше:
- Какво, аз да не съм някакъв гей случайно? Ако харесваш невъзпитани мъже, кажи! Колко му е, да те нахокам!
- Нищо не разбираш, Боби! Представи си, когато дойдох при тях, бях абсолютна скитница! Не приличах на човек, но те ме прибраха и настаниха в един фургон на брега. Преди това бях търсила възможност за презимуване на няколко места, но навсякъде ми показваха вратата. А те не се притесниха от това, че съм клошарка! Дадоха ми покрив над главата, храна и най-вече приятелство!
- Виждам, как приятелски са те оформили! - заяждаше се Боби - Дори не знаеш, кой е баща на детето, което ще родиш!
Лена правеше отегчена физиономия:
- Ти едва ли би ме разбрал! Аз приех всеки от тях и сама пожелах да си легна с него!
- Защото си се чувствала задължена! Те просто са те използвали, Лена!
- Не си прав! Не познаваш тези мъже, затова говориш така! И в момента ревнуваш, което е просто глупаво! За мен ти си приятел, а те са моите мъже! Възможно е да ги превъзхождаш в много неща, но те, а не ти си в сърцето ми!
Боби разперваше ръце в недоумение:
- Сигурно защото си по-луда от всяка друга жена, съм хлътнал по теб! Кажи, нормално ли е, да обичаш трима мъже едновременно? Това си е чист разврат! Нещо като харем, само, че с обратен знак!
- Не знам, дали е нормално! - отвръщаше Лена - Но не мога да предпочета един, пред останалите двама! Тримата сякаш имат една обща физиономия и ако някой липсва, не е същото!
- А защо, от както си дошла тук до сега, не си им позвънила нито веднъж? Имаш телефон и предполагам те също! Ако, както казваш ги обичаш, защо поне не се чуваш с тях?
- Много просто! Нямам телефонния номер на никой от тях, а Тони не иска да ми ги даде! Смята, че ще се разсейвам излишно, ако я ударя на приказки по телефона. После, от моя страна ще бъде изненада, когато се появя при тях, с бебе в ръцете! Като им кажа, че и тримата са бащи, ще хвръкнат от радост!
- Да, бе! Ще хвръкнат, но един срещу друг! Ще се изтрепят, за да  докажат, кой е истинския баща на детето! А биологично, той може да е само един! Разбираш ли? Едно просто изследване на кръвната група на детето и тях, може да изясни нещата!
- Нищо няма да изследвам! - тропна с крак Лена - Не искам да зная, кой е биологичният баща! За мен са тримата заедно и за тях ще бъде същото! Точка!
В последният ден на юли, на пристана ненадейно пристигна Тони. Беше сам, небръснат и не си сваляше черните очила. Събра ги на палубата на кораба и започна да пита, как върви риболова. Капитана измъкна някаква тетрадка и започна да дава отчет. Печалбата бе доста над очакваното и това би трябвало да радва собственика на траулера. Той обаче бе унил и някак незаинтересувано слушаше доклада. Когато Капитана свърши, Тони се обърна към всички:
- Ще получите процент от печалбата, както сме говорили по-рано! Надявам се, да поддържате добре „Криста“! Имате ли въпроси към мен?
Пича потри омазаните си с грес ръце:
- Кораба е супер, шефе! Обаче имаме едно питане! Не е свързано с траулера, нито с риболова! Става въпрос за Лена! Кажи ни нещо за нея!
Тони тръгна към носа на кораба. Спря, обърна се и рече:
- Заради нея съм тук сега! Знам, че сте забъркали голяма каша с тази жена, но личния ви живот не е моя работа! Проблемът е, че снощи се спънала по стълбата във вилата, където живее и паднала върху една маса. Добре, че градинарят в момента бил там! Закарал я веднага в „Спешна помощ“! Спасили я, но направила спонтанен аборт! Не знам, кой от вас е бащата, но такава е ситуацията, за съжаление!
Тримата моряци гледаха безмълвни. По лицата им не можеше да се разбере, дали и колко се вълнуват. Тони се приготви да тръгва, но Капитана го спря:
- Шефе! Разреши ни да идем при нея и да я видим! Само за ден - два! Обещаваме, после да наваксаме пропуснатото време!
Тони изгледа последователно тримата, после посочи с ръка към паркирания на улицата джип:
- Имате десет минути, да се преоблечете и приготвите за път! Ще ви откарам до София, но за обратния път се оправяте сами!
Моряците забързаха към кубрика. Скоро излязоха облечени в чисти дрехи. Пича държеше чанта, с няколко бутилки алкохол. Щом се настаниха в джипа и Тони подкара, първата бутилка бе начената. Последваха я другите  шишета и по някое време тримата отпуснаха глави на седалките. Приличаха на мъртъвци, затова Тони пусна тихо радиото да свири. Докато караше, телефонът му иззвъня. Той го отвори и отсреща чу гласа на Боби:
- Шефе, Лена си преряза вените! Не знам, дали лекарите ще я спасят!...
(Следва)

Красимир БАЧКОВ

„Прибой“, 1989 г. Художник: Иван ГЕОРГИЕВ - ЗЪБАТА. Фото-позитив от дигиталния архив на сп. „Морски свят“.
Рибарският кораб „Крим“ в стария плавателен канал „Море - езеро“, Варна. Фотограф Радослав ПАРУШЕВ.