НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЕЛЯ НА БОРДА (2)
След малко в кубрика влезе жената и поздрави с вдигане на ръката. Пича й предложи стол и сам седна встрани, до масата. Жената се отпусна на него и рече:
- Аз съм Лена! Мога да ви бъда полезна, ако ме вземете при вас!
Капитана я огледа внимателно и това, което видя не му хареса особено. Жената бе сравнително млада, облечена в омазано от мръсотия яке до коленете, с мъжки боти на краката. Корабният котарак Пепи се измъкна от ъгъла, приближи до нея и я подуши. Направи гнуслива физиономия, притвори очи и се оттегли пак на мястото си. Капитана предложи тя да разкаже за себе си и жената накратко повтори историята си. Пича приготви чай и поднесе една чаша пред нея. Тя отпи и с тревога в очите изгледа всеки поотделно. Капитанът изчака тя да изпие чая си и каза:
- Виж, Лена! Излез се разходи до обяд и после мини да ти кажем, какво сме решили! Обаче съм длъжен да те предупредя, че ние сме само екипаж на тоя кораб. Собственикът му е в София и по принцип не разрешава чужди хора да се качват на палубата. След два часа ще му позвъня да го питам, но се съмнявам да се съгласи!
Жената стана и дръпна ципа на якето си догоре:
- Значи, не ме искате?
- Не зависи само от нас! - прозвуча метално гласът на капитана.
- Добре! - тя тръгна и при вратата се обърна - Ако не ме искате, по-добре кажете сега, да не се разкарвам на обяд!
- Върви! На обяд ще ти кажем! - отпрати я капитана.
След като тя си замина, Късмета запита:
- Защо я разкара, Кап? Можеше да ни е полезна тук! Щеше да чисти, пере и готви без пари! А всички знаем, че шефа не се интересува, кой стои на кораба.
- На вид не е нищо особено, но като я изкъпем и облечем по-прилично, може да стане и за леглото! - ухили се Пича.
Капитанът го изгледа намръщено:
- Не ти ли стигат две чуми в къщи, че и тука искаш да те тровят? Една от причините да не я искам, е точно защото е доста млада! Като я гледам, едва ли има

„Галата - рибарска хижа“, худ. Марио ЖЕКОВ (1898 - 1955).  Картината е собственост на Художествена галерия - Добрич.
Снимка Пресиян ПАНАЙОТОВ
четиридесет! Ще започне да се върдаля с всички и по някое време ще ни скара! Знам аз, какво е жена на борда!
Тримата замълчаха. Късмета стана и се разходи напред - назад из кубрика. Спря и се подпря на масата:
- Обаче не е човешко, да я гоним като мръсно коте! Нашият хал не е много по-добър от нейния! Ако не беше „Криста“, кой знае къде щяхме да се спасяваме и ние!
Пича изведнъж се разсмя:
- Видяхте ли, че дори Пепи не я одобри! Помириса я и не му хареса!
Капитанът се изкашля и започна:
- Вижте, момчета! И на мен не ми дава сърце да я гоним, но по принцип не я искам на борда на кораба! Идва зима и на всеки бездомник ще му е тежко. Това значи ли, че трябва да приютим всички клошари в района? Ако толкова държите да й помогнем, да й предложим да изкара зимата във фургона на брега! Той има два прозореца и дори печка. От стари сандъци ще й сковем маса и легло. Ще хвърлим малко стари мрежи вместо дюшек и готово! Ако действително е закъсала, ще приеме!
Другите двама го изгледаха замислено. Знаеха, че каквото каже капитана, това ще стане.
Малко преди обяд Лена почука на вратата и влезе. Капитанът накратко й обясни, какво е положението, а тя плесна с ръце от радост:
- Значи, не ме гоните? Щом казвате във фургона, значи отивам там! Ще имам покрив над главата си и е съвсем друго, когато вие сте наблизо! Няма да се страхувам от никого и от нищо! Благодаря ви, момчета! Няма да съжалявате за доброто! Обещавам!
Капитанът прати Пича и Късмета да отворят фургона, и да я настанят както могат. После си направи нова запарка чай. Около краката му се отърка Пепи и започна да преде. Навън мъглата се беше вдигнала, но на нейно място заваля ситен, студен дъжд. Западният вятър навяваше капки във филистрините и влачеше след себе си тъмни, носещи сняг облаци.
Привечер Пича извика капитана:
- Кап, ела да видиш, как сме настанили Ленчето! Няма да повярваш, колко добре изглежда фургона сега! Натрупахме инструментите и празните каси за риба в единия край, а в другия направихме легло и маса. Печката бумти и вътре не е по-зле от тук! Тя помоли само да се изкъпе, ако има как на кораба!
- Ето, започват женските капризи! Днес ще иска да се къпе, утре ти или Късмета ще останете да спите при нея и така набързо ще ни обърка дружината! - измърмори капитана, но стана и последва Пича.
Старият ламаринен фургон наистина бе преобразен. В половината, където бяха настанили жената, бе изметено и дори стените бяха боядисани с бяла, блажна боя, с която понякога боядисваха части от кораба. Лена бе свалила мръсната шапка от главата си и косата, вързана на плитка, я правеше да изглежда някак симпатична. Тя не беше хубава, но очите й вече блестяха, а гласът и звучеше бодро. Капитанът се завъртя и кимна одобрително с глава:
- Какво пък? На първо време става! Като се измирише боята, ще е по-приемливо! Все по-добре е, отколкото да спиш под моста!
- Така е, Кап! - отвърна Лена и другите се засмяха.
Тя ги огледа учудено:
- Нали така наричате капитана? Да не съм объркала нещо?
Капитанът се усмихна на една страна:
- Нищо не си объркала! Хайде, ела на кораба да се окъпеш! Ще ти дадем и някоя чиста дрешка от нашите! А утре ще идеш в някой магазин за дрехи - втора употреба и ще се обзаведеш по-добре! Ето ти някой лев тук!
Тя вирна глава и внимателно отблъсна ръката му:
- Благодаря, капитане! Скътала съм си някой друг лев и те ще ми стигнат за дрехи! Сега, когато има къде да живея, ще мога да се поддържам чиста! Един ден дори вие ще ме харесате, Кап!
- Точно от това се боя! - поклати глава капитанът и излезе от фургона.
Всички го последваха на кораба. Когато Лена се изкъпа и влезе при тях в кубрика, облечена с техните дрехи, изглеждаше съвсем различно. Спуснатата и, неподстригвана от дълго време коса, я правеше да изглежда привлекателна. Моряците я поканиха при тях на масата, но тя помоли да излезе за малко. След като хлопна вратата, капитанът набоде търкалце кисела краставичка от мезето пред тях и вдигна чашата си с ракия:
- Наздраве! Дано не е голяма беля, тази Лена!
Тримата се чукнаха с чашите и ги изпиха на екс. Час по-късно, на вратата се похлопа и Лена влезе, премръзнала и зачервена от студ. Извади от найлоновата торбичка, която носеше бутилка мастика и дебело парче саздърма. Сложи ги на масата и се усмихна:
- Това е почерпка от мен! Дори не можете да си представите, колко съм ви благодарна, момчета!
Тя тръгна да излиза, но Късмета я хвана за ръката:
- Я сядай при нас! Който черпи, той налива чашите! Пич, я подай чаша и за Ленчето!
Тя седна, а Капитана се ухили:
- Значи, Ленчето, а? Нещо много гъсти станахте набързо, пичове? Виждам аз, че ще трябва да ви строявам!
Четиримата заедно изпиха мастиката. Когато Лена стана да си ходи, Пича я проводи до фургона. Навън дъждът се бе обърнал на сняг и дори бе натрупал един - два пръста. Като се върна, той рече:
- За пръв път отказвам на жена, пичове! Направо съм горд от това! Ленчето ми предложи да остана ако искам, но реших да не правя глупости! Какво ще кажете, а? Бива си я момата, нали?
Капитанът поклати глава като стар кон:
- Голям джентлемен си, няма що! Ако погледнем реално, ние вече ги започнахме глупостите! Да видим, докъде ще я докараме с тая мома!...
(Следва)

Красимир БАЧКОВ