НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЕЛЯ НА БОРДА (3)
Измина седмица и фургонът, където се бе подслонила Лена стана неузнаваем. Един ден тя довлече от някъде сгъваем параван, с който отдели частите и касите за риба от нейната жилищна площ. Получи се малка, спретната стая. В следващите дни на пода цъфна старо, но запазено килимче, а на прозорците грейнаха розови пердета, с изрисувани цветчета по тях. Следваха нови придобивки, всичките втора ръка, но запазени и функциониращи. Когато под единия прозорец бе наместен и цветарник, с три саксии цветя, сам капитанът я похвали и заръча на другите, да изнамерят от някъде преносима, лятна чешма с ламаринен водосъдържател. Пича я домъкна още на другия ден. Беше се разходил из пустите вили наоколо и в един двор бе открил нужната вещ. Когато закачиха на стената чешмата и под нея наместиха един бидон за мръсната вода, Късмета накара Лена да затвори очи и когато тя ги отвори, над чешмата блесна ново, кръгло огледало. Поруменяла от радост, тя го разцелува, а след него и другите. Само капитана се опъваше като стар кон, но тя и на него залепи няколко импулсивни целувки.
- Ама може ли? - констатира тя. - Жена да няма огледало в къщи? Сега ако сравним вашата каюта с моята малка стаичка, май тук е по-уютно, а?
Моряците се усмихваха глуповато и поглеждаха към печката, на която стоеше бяла тенджера. Под капака на тенджерата се вдигаше пара и аромат на девесил, джоджен и фасул толкова апетитно, че чак лигите им потекоха. Забелязала въздействието на простата си гозба, тя размаха показалец пред тях:
- Да не сте отказали, да хапнете с мен! Вярно, имам само една чиния, но вие ще си донесете от кораба! Вземете си също лъжици и чаши!
Капитанът погледна Пича и Късмета, и двамата побързаха да изпълнят заръката. След малко се върнаха с нужната посуда и Лена насипа на всеки от боба. На единствения стол седна капитанът, а другите се наместиха на леглото и засърбаха лакомо. Докато се хранеха, Лена изкара кутия евтино, червено вино и напълни чашите.
- Наздраве, Лена! - вдигна тост капитанът - В началото имах известни съмнения за теб, но ти излезе послушна жена! За сега не ни създаваш ядове и ако е все така, някой ден може да те включим в екипажа на кораба! Като погледна този стар, мизерен фургон, как се преобрази с твоя помощ, се надявам и на нас да подействаш тъй благотворно!
Лена бе станала права и изчервена като домат, го слушаше с наведена глава. Отпи от виното си и каза:
- Благодаря ви за всичко, момчета! Сега вие сте моето семейство и искам да знаете, че може да разчитате за всичко на мен!
Скоро посрещнаха Коледа, а след това и Нова година. Никой от моряците не си спомняше, да са изкарвали толкова весело празниците. Постепенно жената и моряците свикнаха един с други. Тя започна да им помага с каквото може, без да я карат. Започна да им готви, да пере дрехите им, но никога не остана през нощта при тях, на кораба. Прибираше се да спи във фургона. Случваше се, някой от мъжете да липсва през нощта, но останалите двама се правеха, че не забелязват и нищо не коментираха. Само капитанът не

„Подготовка за риболов“, худ. Христо КАВАРНАЛИЕВ (1894 - 1951 г.). Картината е собственост на Художествената галерия - Добрич.
Фотоетюд Искрен БДИНСКИ (1957 - 2009 г.).
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
бе посещавал Лена, затова една вечер тя даде билети за кино на Късмета и Пича, и ги изпрати в града. Останали сами в кораба, тя дойде и се гушна в капитана.
- Ей, голяма палавница си! - въздъхна той - Знаех си аз, че ще стане така! Ами, аз съм съвсем обикновен, прост мъж и малко ми трябва! Я угаси лампата!
За няколко месеца моряците се промениха. Вече се обличаха с чисти дрехи и дори Пича не ходеше омазан и мръсен. Все по-рядко псуваха и все по-често се усмихваха. Един ден в края на март, когато бяха приготвили кораба  да излязат в морето, Късмета извади отнякъде дълъг, червен пастел. Лена го видя и помоли да и го даде. След това взе един празен кашон, скъса го и върху едната му страна нарисува Капитана. Рисунката стана бързо и когато моряците я видяха, опулиха очи.
- Бягай, бе! - изръмжа Пича - Не може да бъде! Къде си се учила да рисуваш така? Ами, тука Капитана е направо като жив!
- Имаш голяма дарба, жено! - съгласи се Капитана.
- А мен ще можеш ли да докараш така? - помоли Късмета.
За кратко време тя направи портрети и на другите моряци. Всеки от тях закачи портрета си над своята койка. Щом се върнаха от морето, Капитана я извика и рече:
- Ние с момчетата решихме, да ти дадем възможност да рисуваш! Само дето не знаем, какви материали ще ти трябват! Напиши на един лист всичко там, бои, четки, каквото е нужно и Пича ще ги купи още утре!
Лена ги изгледа сериозно и облиза устни:
- Защо ще си харчите парите, момчета? От малка много обичам да рисувам, но така и не успях да уча в художествено училище! Останах си само с мерака!
Капитанът свъси вежди:
- На кораба командите ги давам аз! Ти само ще слушаш и ще изпълняваш! Когато ти донесем материалите, ще започнеш да рисуваш картини! Като започнем да вадим риба, всеки ден тук ще се влачат прекупвачи и клиенти. Може някои от тях да си купят от твоите картини! Така ще спечелиш пари и няма да зависиш от нас! Това харесва ли ти?
Лена хапеше устни, без да отвърне. По едно време стисна пръсти в юмруци и запита:
- А ако нищо не стане? Ако се проваля като художник? Как изобщо допускате, че някой ще купи мои картини?
Пича отиде до койката си и свали закачения на стената свой портрет. Завъртя го пред всички и заяви:
-Това ми стига, за да съм сигурен, че няма да си похарчим парите на вятъра! Може да не разбирам много от изкуство, но имам очи и виждам добре с тях! Ако Лена не продаде нито една картина, парите за материалите остават за моя сметка!
- Чакай, спри се! - прекъсна го Капитана - Заедно решихме тя да рисува, затова остават и разходите за всички! Само, ако тя продаде от картините си, парите ще са само за нея!
Тук Лена подскочи:
- Не може така, Кап! Ако действително успея да продам нещо, парите ще са за всички! Иначе изобщо няма да рисувам! Ясно?
Моряците не бяха съгласни, но Капитана им смигна и те привидно приеха предложението.
На следващия ден, Пича и Късмета отидоха заедно в града. Върнаха се с огромна найлонова торба, пълна с бои, четки и няколко грундирани платна, с различни размери.
- Ей, тия хора са полудели! - изпъшка Късмета. - Нямате си представа, колко пари струват тези неща!
Лена се изчерви и рече:
- Момчета! Обещавам, всяка похарчена стотинка, да превърна в лев! А ако не успея, през лятото ще изкарам някой лев и ще ви варна вложените средства!
Капитана се засмя:
- Такива да си ги нямаме! Вече си нормална жена и няма да ходиш с просяците! Ако не стане с картините, ще ловиш риба с нас на траулера! Не се притеснявай, работа все ще ти намерим!
Когато след два дни Лена им показа първата си картина, нарисувана с темпера, моряците завиха от удоволствие. На платното беше изобразен техния траулер и част от залива. И тримата се виждаха на кораба, при това приликата бе невероятна. Нетърпелив да разбере, каква ще е оценката на професионалистите, Капитана взе още мокрото платно и тръгна към една галерия в града.  Вечерта се прибра с голяма чанта продукти. Мълчаливо извади няколко бутилки и ги постави на масата в кубрика. Имаше уиски, узо, коняк и водка. След това нареди скъпи мезета и подаде на Лена пачка банкноти:
- Галеристът веднага купи картината! Момчета, представете си, че тоя тип на момента ми брои осемстотин лева! Поиска и още картини от същия художник!
- Значи, картината струва поне хиляда лева! - прекъсна го Пича. Капитана вдигна ръка и продължи:
- Винаги съм смятал художниците за шашави, но сега разбирам, какво значи да си талант! Браво, Ленче! Вземи сега тия пари, защото съвсем честно си ги заслужи! И още утре почвай нова картина!
- Мога още сега да започна! - прие парите тя, но Капитана кресна шеговито:
-  Сега ни чака сериозна работа! Трябва да изпием и изядем всичко, което съм сложил на масата! Лена черпи, момчета!
Моряците започнаха да обсъждат на висок глас и да се радват за успеха на „тяхното“ момиче. Не мина много време и четиримата заспаха, опиянени от алкохола и това неподозирано щастие. За пръв път от пристигането си, Лена спа на кораба. Когато на сутринта първа тя се събуди, усети топлината на котарака, свил се в скута и. Тя го погали и излезе навън, защото най-вероятно от изпития алкохол и се гадеше. Облегната на перилата, тя повърна няколко пъти. Не усети, кога зад нея приближи Капитана. Той я изгледа подозрително и поклати глава:
- Ако повръщаш от пиенето, няма проблем! Обаче, ако е друго..!
Лена се избърса с книжна кърпичка и го успокои:
- Не бери грижа, Кап! Ялова съм! Нали затова ме изпъди мъжа ми! Пет години се трудихме и никакъв резултат!
- Може той да не е бил в ред?
- Да, но след това съм била с много мъже и все същата работа!
Слънцето вече се бе изкачило над моста срещу тях. Капитана си наплиска лицето с вода и започна да буди другите. Денят щеше да е хубав, а вече бяха закъснели. Малко по-късно траулерът се насочи по канала към морето, а Лена намести ново платно и започна да рисува друга картина.
Красимир БАЧКОВ
(Следва)