НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЕЛЯ НА БОРДА (4)
Пролетта навлезе в силата си и моряците започнаха да излизат всеки ден в морето. Случваше се  понякога да идат по-далече и да не се върнат по няколко дни. Лена оставаше сама на пристана и се отдаваше на рисуването. Беше си купила голяма книга с разни съвети за рисуване и всеки ден опитваше нови техники, и начини за изобразяване. Встрани от фургона имаше малко парче земя, което тя прекопа и засади с марули, лук и чесън. Напоследък тя се промени осезателно. Напълня, кожата и се опъна, а косата започна да блести с цвят на кестен. Стана по-женствена и щом се върнеха, момчетата я гледаха с нескривано желание. Тя обаче не допускаше никого до себе си. Държеше се приятелски както преди, но избягваше близостта на мъжете. А при тях, в началото риболовът бе слаб, но няколко пъти изкараха приличен улов и понапълниха джобовете с пари. От своя страна Лена бе подписала договор с галериста, за изкупуване на следващите десет платна. Вярно, цената бе по-ниска, но това бе сигурен доход, който и бе добре дошъл. Така минаваха дните и неусетно дойде края на април.
Една сряда, в която момчетата трябваше да се върнат, на улицата до пристана спря голям, черен джип. От него слязоха възрастен, елегантно облечен мъж с черни очила и млада, доста сексапилна жена. Мъжът бутна портата и закрачи към празния пристан. Лена тъкмо завършваше последната, десета картина от уговорените за изкупуване в галерията. Тя изгледа любопитно двамата, като кимна с глава за поздрав. Мъжът спря и запита:
- Вие ли сте жената, която моите момчета прибраха есента?
Лена подпря четката, която държеше на палитрата и се изправи. Лицето и се зачерви от притеснение:
- Аз съм! Момчетата влязоха за риба в понеделник и днес трябва да се приберат по някое време!
- Да! Знам! При тях идвам! - приближи мъжът до Лена и внимателно загледа картината. Вдигна поглед и в очите му пролича неподправено удивление. Изгледа първо Лена, а после се обърна към другата жена:
- Вики, ела да видиш, какво има тук!

Младата жена се завъртя и пристъпи до все още незавършената картина. Тя се наведе, за да види по-добре някои от детайлите, а после изгледа учудено Лена:
- Уаау! Зверски готино! Наистина ли вие сте я рисували?
Лена се засмя непринудено:
- Май да! Момчетата не са ми помагали! Те ловят риба, а аз се опитвам да рисувам.
Мъжът поклати глава:
- Ако това са само опити за рисуване, представям си, как работите сериозно! Бихте ли ни показали други ваши картини? Но, да се представим! Аз съм Тони Желев, а това е приятелката ми Виктория! Идваме да видим „Криста“ и да поговорим с момчетата. По случайно стечение на обстоятелствата, преди три години станах собственик на този малък риболовен траулер.
Лена изтри ръцете си в един парцал и започна да вади останалите картини. Слагаше ги на земята, подпрени на фургона, една до друга. Получи се малка изложба от платна, предимно на морска тематика. Мъжът и приятелката му внимателно ги разглеждаха, като от време на време тихо обсъждаха някоя от картините. След като задоволиха любопитството си, той запита:
- Какво правите с готовите картини?
Лена вдигна рамене:
- За продажба са! Всъщност, до сега имам само една продадена! Сключих договор с една галерия, да нарисувам десет платна за един месец. Сезонът идва и като дойдат туристите, някои може да си купят.
- Ако не е тайна, за колко продавате една картина? - сериозно я изгледа Тони.
Лена срамежливо се усмихна:
- Направо не е за вярване! За всяко платно ще ми платят по петстотин лева!
Мъжът изгледа приятелката си и поклати глава:
- Права сте, че не е за вярване! Тук няма платно, което да струва под две - три хиляди! А тази картина, с лампата, мъглата и моста е направо трепач! Минимум пет бона ще паднат, още докато я видят познавачите! Право да ви кажа, не очаквах, че сте такова чудо! Капитана ми каза по телефона, че приютили някаква бездомна жена, да изкара зимата. Обаче, че сте такава уникална художничка не е обелил и дума!
- Аз не съм художничка! Никъде не съм учила! Рисувам, както ми иде отвътре! - тихо призна Лена.
Мъжът и приятелката му се разсмяха с глас. После той акуратно започна да обяснява:
- Всъщност, моят бизнес е търговия с предмети на изкуството! Преди всичко отливки от бронз, малки пластики от камък и различни утилитарни предмети, отпреди няколко века. Нещо като вехтошар  съм! Имам няколко оказиона и в единия понякога правя изложби. Разполагам с няколко къщи и във всяка от тях има достатъчно картини. Смея да твърдя, че поназнайвам от изобразително изкуство, защото дори инвестирам в определени художници.
- Преди всичко мъртви! - допълни Вики.
- Да, така е! Но като гледам тези платна мисля, че ще прескоча границата и ще купя картини от жив художник! Смятам, че си струва! Съгласна ли сте?
Доволна от похвалите, Лена само повдигна рамене. Тони не я остави да размишлява:
- Давам ви двойно за всяка картина! Приемате ли?
Лена се изчерви от удоволствие, но категорично отказа:
- Няма как! Подписала съм договор и в галерията очакват картините след два дни! Има и неустойка!
- Няма значение неустойката! Аз ще я платя! - безгрижно смигна Тони.
- Но това са хиляда лева! - изтъня гласът на Лена.
- Ха-ха! Че това пари ли са? Не берете грижа за нищо! Само се съгласете! Какво ще кажете, а?
Лена сведе поглед и тихо каза:
- Така не бива! Обещала съм, а аз не нарушавам обещанията си! Ако държите да имате мои картини, ще ви нарисувам след това!
Тони я потупа по рамото и призна, че е права. После въодушевено започна да обяснява, как ще направят изложба направо върху палубата на траулера и колко хора ще покани на изложбата. Заяви, че ще дойдат доста хора от чужбина, щом само им прати по интернет снимки на картините. Някои от познатите му имали частни самолети, скъпи имения или коли „Бентли“ и щели да бъдат много доволни, да видят оригиналите, както и да купят някои от тях.
- Гарантирам ви! - разпалено говореше той - Доста скоро ще започнат да правят реплики и репродукции на вашите платна! Вие сте уникална! Толкова експресия има в картините ви, че направо говорят! А може да закотвим траулера на Морска гара и там да представяме картините ви! Ако успеете до август или в краен случай до септември, да нарисувате достатъчно картини, ще бъде супер!
Докато той разпалено говореше, лицето на Лена постепенно застиваше. Накрая, с присвити очи тя промълви:
- Момчетата ще ме обесят, ако заради моите картини им затворите кораба! За тях риболова е най-важното нещо на света! Предполагам, добре печелите от труда им!
В този момент иззвъня телефонът на Тони. Той го отвори и заговори с Капитана. Скоро траулерът щеше да пристигне, с добър улов на риба:
- Лесна работа рибата! - засмя се Тони - Ще я продадете, както винаги, и печалбата от този товар ще остане само за вас! Не за друго, а защото сте ми довели една прекрасна художничка! Но, като дойдете, ще говорим!
Приключил разговора, той застана пред платното, което бе харесал най-много. Полюбува му се и завъртя глава към Лена:
- А не става ли, да ви платя пет хиляди само за това платно, а в следващите два дни, да направите друга картина за галерията?
Изкушена от невероятното предложение, тя преглътна и почти без глас каза:
- Мисля, че за два дни ще успея да нарисувам друга картина! И без това галериста не е виждал никое от платната! Така няма да наруша договора, вие ще получите картината, а аз ще спечеля много пари!
- Това се казва приказка! - приближи до нея Тони и подаде ръка - Казана дума, хвърлен камък! И да не вземете да размислите случайно, ще прибера платното още сега! Вики ще иде до банката за парите и ще приключим до довечера  сделката! Нали така?
Лена мълчаливо кимна, а мъжа внимателно вдигна платното и го отнесе в джипа на улицата. Под моста, по канала се зададе „Криста“ и наду сирена за поздрав. Тримата на брега, с усмивки чакаха тримата от кораба да се срещнат. От силните емоции, главата на Лена бе замаяна. Струваше и се, че не стои на земята, а е безтегловна и някъде във въздуха…
(Следва)
Красимир БАЧКОВ
Снимки МОРСКИ ВЕСТНИК