НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРСКИЯТ ДАР (РАЗКАЗ)
Георги отдавна бе отписал жените. След два брака и пет деца, той реши да живее сам. Купи стар фургон и го намести в горния край на бащиното си лозе. От там се виждаха спокойните води на Варненското езеро и Аспаруховия мост, зад който закачливо проблясваше морето. В средата на лозето имаше кладенец, копан още от дядо му. Водата ставаше за пиене, макар леко да нагарчаше. Нямаше прекарано електричество, но не му и трябваше. Един транзистор, шкаф, легло и маса бяха цялото му обзавеждане. Светеше си с газен фенер и нямаше нужда от телевизор, новини и развлечения. Плажният шезлонг под прозореца придаваше леко импресионистичен вид на бедната му стая. Ако бе жив Ван Гог, вероятно би се изкушил да нарисува аскетичния рибар.
Животът на Георги бе прост и близък до природата. Всяка сутрин ставаше в пет, грабваше лондата, в която предварително бе сложил хляб, маслини и собственоръчно маринована риба, и слизаше до брега, при лодката. Палеше старото „Акме” и поемаше към морето. Имаше си две - три места, където хвърляше

Снимка Искрен БДИНСКИ (1957 - 2009 г.).
Картина на моряка-художник Димитър ЯМАЛИЕВ от Варна.
мрежи и ловеше попчета. От уловената риба изкарваше достатъчно пари, за да живее добре. Неговият малък личен свят се бе разтворил в морето, небето и все още очакващия го бряг. Така бе до втората сряда на октомври, когато съдбата го срещна с Дея.
Още през нощта той сънува някакви глупави сънища. Не обичаше да сънува, защото всичко случващо се на сън, бе все едно реално. Рядко сънуваше и винаги на другия ден му бе настъпано. За да почисти главата си от снощните видения, той отпи от бутилката с ракия, докато не я преполови. После, както всеки ден, влезе с лодката в морето. Денят бе слънчев и спокоен, без вятър, затова навлезе по-навътре от обикновено. Пусна котвата и закачи чепарето на спининга. По това време излизаше хубав сафрид. Още при първото обиране закачи три риби и продължи да лови, без да обръща внимание на всичко наоколо. По някое време наблизо избуча голяма, скъпа яхта, но рибарят дори не я погледна. И когато след малко до лодката доплува едно момиче, той го изгледа под вежди, но продължи да лови риба. Момичето се хвана за левия борд и изхлипа:
-   Моля ви, спасете ме!
Рибарят остави въдицата, наведе се и помогна на момичето, да се качи в лодката. То веднага легна на дъното и прошепна:
-   Махайте се по-бързо от тук! Скоро ще разберат, че ме няма и ще започнат да ме търсят! Ако ме намерят при вас, ще ви убият! Бягайте от тук, моля Ви!
-   А защо …? - раздразнен изръмжа рибарят, но момичето го прекъсна:
-   Карайте на брега и там ще ви кажа! Тези хора са убийци! Моля ви, тръгвайте по-скоро!
Георги запали мотора и подкара към мястото, където бе хвърлил мрежите снощи. Като стигна там, спокойно ги обра и покри момичето с тях. Тъкмо бе привършил, когато към него се приближи голямата яхта. На носа и при кърмата стояха по двама мъже, с бинокли в ръцете. Единият извика:
-   Хей, балък! Друго, освен риба да си изкарвал от водата? Някоя русалка например?
-   Балък е баща ти! - спокойно му отвърна Георги, като продължи да си оправя мрежите.
-   Ти недей много да плямпаш, че може да нахраниш рибите! - мъжът насочи ръка, в която проблесна оксидираната стомана на пистолет.
-   Или стреляй, или си го заври отзад тоя пищов! - без капка страх изръмжа рибарят. Четиримата мъже се събраха на предната палуба, казаха си нещо и му обърнаха гръб. Яхтата мощно изрева и се понесе навътре в морето.  Георги запали „Акме”-то и подкара към брега. Доближи до малък плаж под Галата и каза на момичето да скочи, и с плуване да излезе на брега.
-   Но как да изляза, като съм гола? - проплака тя под мрежите. Едва сега Георги се сети, че когато я измъкна от водата, тя нямаше дори бански.
-   Добре, де! Какво да те правя сега?
-   Моля те, отведи ме до сушата! Дай ми някакви стари твои дрехи и ще се махна!
-   Знам си аз! Има ли жена, има и беля! - въздъхна рибарят.
-   Моля те бе, човеко! - изплака жално момичето и без повече да се бави, рибарят подкара към езерото. Щом върза лодката на брега, той донесе тениска и стар анцуг, който момичето веднага навлече. Докато тя се обличаше, Георги забеляза десетките убождания по ръцете и.
-   Не съм наркоманка! - рече тя, забелязала погледа му. - Откакто ме хванаха в началото на август, до сега всеки ден ме дрогират! Искаха да ме превърнат в послушно парче месо, но не стана по тяхната! Благодаря ти, човеко! Ти ме спаси!
-   Е, спасил съм те …! Няма такова нещо!
-   Знаеш ли, как стигнах до тук? - изхлипа момичето и през сълзи разказа, как заради болната й майка взели заем, като заложили апартамента си. След смъртта на майката, мъжете от заложната къща дошли късно една вечер и я упоили. Закарали я на скъпата яхта и от тогава до днес, непрекъснато я дрогирали и изнасилвали. Тя вече нямала дом и близък човек, при когото да иде. Всичко я боляло - и душата, и тялото. Искала да се удави, но не успяла. Видяла лодката и затова сега е при него.
Георги я изгледа мрачно. По изцапаното й от сълзи лице бе изписана толкова болка, че му стана мъчно за нея. Клетото хлапе бе преживяло твърде много, без вина за случилото се.
-   Аз живея в един фургон. Ти си ходеща беля, но ако искаш, ела при мен за няколко дни! Имам само едно легло. Утре ще купя едно и за теб. Голяма мизерия е, да знаеш! Като се съвземеш, ще решиш как да продължиш живота си! Така бива ли?
-   Бива, бива! - с разтреперан глас отвърна тя и като дете се притисна до него.
-   Казвам се Дея!
Пролетта бе в разгара си, когато късно една вечер Георги се върна доста почерпен във фургона.
-   Притесних се за теб! - упрекна го тя. - Никога не си закъснявал толкова!
-   Срещнах случайно големия си син в града. Седнахме в една кръчма, почерпихме се, поговорихме …! Виж сега …! - бръкна той в рубашката си и извади пачка банкноти. - Вземи тия пари! Иди в някой град, далеч от морето! По-добре иди в София! Там ще си намериш квартира, работа …! Ще започнеш живота си отново! Млада си и трябва да живееш човешки!
Тя седна на леглото, сведе глава и заплака. Хлипаше и бършеше сълзите си мълчаливо.
-   Недей така, де! - помоли рибарят - Не обичам някой да плаче! Караш ме да се чувствам виновен, а няма за какво!
-   Има! - прошепна тя. - Бременна съм!
-   Ами …! - разпери ръце Георги  - Аз нали ти казвах, че може да стане беля? А ти … все се вреше в леглото ми!
-   Не е беля! Най-хубавото нещо на света е! Ще си имаме дете! И никъде няма да ходя! Разбра ли?
Рибарят погледна двадесетгодишното момиче, скритата надежда в разплаканите му очи и изпъшка:
-   Аз вече наближавам шейсетте! За дядо ставам, ама за баща! ...
-   За всичко ставаш, за всичко! - тупна с крак Дея, скочи от леглото и се гушна в него. Ти си бедният рибар, а аз съм русалката! Обичам те, Георги! Ти си моят мъж!
След два брака и пет деца, след петдесет и седем години радости и разочарования, рибарят за пръв път чуваше любовно обяснение. Никоя от жените, които бе срещал и имал, никоя от бившите му съпруги не бе казала, че го обича. Това бе толкова неочаквано, че го извади от равновесие.
-   Каква стана тя? На стари години, … млада булка! Ей, че работа, ама! И в тая мизерия ли ще гледаме това дете?
-   Мизерия, ама ми харесва! - с блеснал поглед се усмихна Дея. - С теб всичко е истинско и за пръв път се чувствам силна и … се чувствам жена! Вече има с кого да живея, има и за какво! Георги, кажи, поне мъничко, поне ей-толкова не ме ли обичаш?
Светът се завъртя край стария рибар. За да не падне, той стисна в прегръдката си морския дар и дрезгаво прошепна:
-   Накрая разбрах, че и аз май … мога да обичам!

Красимир БАЧКОВ