НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И СЪВЕСТТА
31.08.2019 г. Чета правителствен официоз. Мастит управляващ разказва за ... рокендрол! Затова го и чета. Викам си, може пък да разбира, въпреки, че всички досегашни опити на властта да се изкара компетентна в операта, архитектурата, литературата, скулптурата и живописта, завършваха с пълен резил.
Любимата рок група на въпросния политик се оказва унгарска такава от онова време и покрай нея той споменава и мои любими групи.
Тогава в Унгария били „забили” „Спенсър Дейвис Груп” и понеже политикът с основание се съмнява дали съпартийците му знаят кои са тия, уточнява: тяхна песен звучи във филма „Хубава жена”... Жив да не бях!
Името на групата „Спенсър Дейвис” бях изписал с бяла боя върху първата си китара още през 1966 г., а невръстният им певец Стиви Уинууд  и до днес е от най - великите рок музиканти на всички времена. Не съм гледал „хубавата жена”, но ще си позволя да отбележа, че песните на групата звучаха в цял свят, чуват се и днес и ще останат завинаги в паметта на човечеството, а на управляващия политик ще препоръчам друг, по-нов и по полезен за него филм, в който също може да чуе „Спенсър Дейвис”. Филмът се казва „Ед Телевизията”, не е „романтична”, а „сатирична” комедия и разказва какво се случва с човек, който денонощно ръси простотии по медиите...
И тъкмо да спра с четенето, съзирам, че на политика не му стига великата британска банда, та „захапва” и друга - още по-великите американци „Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл”. Тия пък подгрявали съвсем наскоро любимите му унгарци. „Крийдънс…“ не съществуват от 1972-а, Том отдавна умря, а брат му Джон Фогърти винаги категорично е отричал какъвто и да е реюнион... Той дори отказа да участва в Залата на славата на рокендрола заедно с двамата живи от СиСиаР, както е известна групата в САЩ, при получаването на звездния статут. Доживях да чуя, че „Крийдънс…“ са били подгряваща група на унгарците от „Омега”.
„Крийдънс…“ са от най-значимите явления в музиката, а Джон Фогърти си е направо божество по мнението на всички велики рокмузиканти! И нашият властник го е гледал преди дни как подгрява унгарска соцгрупа! Тоя за какви ни има!
Няма да отварям Гугъл. Фогърти не заслужава такова унижение, защото е наистина велик човек.   
... На всяко изречение спирам да си поема дъх. От Бога тия страх нямат, ама барем от Съдбата... 
Преди тридесетина години, за три рубли и половина си купих албум на „Крийдънс…” от ... СССР! Предлагам част от текста върху обложката, не само защото новите управляващи не са силни в английския, но и поради нескритата им носталгия по соца. Според тях дори всички сме били комунисти, а от текста личи, че и партийците са харесвали СиСиаР.
Сигурно феновете на днешната власт ще ме обвинят, че не разбирам нищо от соцрок и от най-великия такъв - унгарският.
Още преди половин век бях на концерта на поляците „НоТоЦо” в Спортната зала във Варна, слушах „Червените китари”, чешкият „Старци берат хмел” (за бира и рокендрол) ми бе любим филм, знаех всички песни от „Лимонадения Джо”, но не помня точно „Омега” да са били някакви борци срещу комунизма и диктатурата, за какъвто се пъчи моят „герой”...
Всъщност, много повече харесвах сръбските и съветски рок групи. „СМАК“, „Бело Дугме“,  „КинО“, „Крематорий“, „Алиса“, „ДДТ“, „Наутилус Помпилиус“ - те бяха оригинални, смели и искрени творци.
Това, че властта не разбира от рок, не е беда, но ако разбираше поне от своята си работа, тя никога нямаше да приказва с такова комично високомерие за неща, които са далеч от вкуса, манталитета и интелекта й.
Имаше политически офицер в Морското, който все ни предупреждаваше да не слушаме БиБиСиБи, но той бе готин човек и грешното произнасяне името на радиостанцията само доказваше, че той никога не е имал аудио контакт с Бритиш Бродкастинг Корпорейшън.
Имаха ли съвест хората, които ни уверяваха, че кока колата е спиртна напитка?
Ами онези, които днес говорят против Хелзинки 75? Тогава дори официалната комунистическа власт подписа „като поп” споразумението, а днес хора от най - високите етажи на почти същата власт, говорят против човешките свободи...
Не че в рока няма глупаци. Някои велики групи се сбогуват по 10 години с феновете си по примера на „Дългото сбогуване” на Чандлър. Няколко шумни прощални концерти безсрамно преминаха вече няколко пъти „за последно” през България...
Още по-намазана родна спортистка-политик, обяви своя отбор за диамантен. Толкова малко чете, слуша и знае тази жена, че си позволи да словосъчетае понятие от музиката със спортно постижение.
В музиката наистина има златни, платинени и диамантени изпълнители, но това зависи от броя на продадените плочи от един албум.
За да получи диамантен статут от въпросния албум/диск, музикантът трябва да  продаде десет милиона екземпляра... Момичетата на тази самозабравила се жена упражняват спорт, който е по-близо до шоу бизнеса, защото при така наречената художествена гимнастика, нищо не се мери с метри, килограми и секунди, а се смятат точките, които дава журито - мижи да те лажем... Тези момиченца бяха пенсионирани още преди да са навършили 20 с доживотна пенсия по-голяма от моята, която получих на 65 след 40 години физически труд в родно предприятие... В днешно време диамантени албуми имат само шест изпълнители. Е, сега към „Битълс“, Адел, „Линкин Парк“, Мадона, Майкъл Джексън и „Лед Цепелин“ ще трябва да прибавим и невръстните пенсионерки на родната политическа мераклийка.
Един съвет към днешната власт: Що не вземете да забраните рокендрола - хем няма да се излагате, хем спокойно ще се отдадете на чалгата. Само внимавайте да не го сторите като духовния си баща Тошо Комуниста, който забрани само туиста и това му изяде главата...
Морякът Венелин Севастакиев - професор във варненското МЕИ, преди много години ми показа сертификат, който го обявява за „Мъж на годината”. Документът бе издаден от уважавана английска институция и се позоваваше на действителни научни открития на моя съсед от Мала Кутловица. Засипах Венко с поздравления, но той ме спря:
-Петстотин паунда ми струва това звание...
Иде реч за ЮКей - Обединеното кралство! Не искам да мисля как се получават званията, титлите и постовете в РеБе...
Неотдавна в село Суворово погребахме моя приятел Васил Плугчиев. Фамилията навява червени политически спомени, но за 54 години приятелство, с Васко нито веднъж не сме говорили за политика. На опелото младият селски поп, също Васков приятел, разказа един спомен за Плугчо. Васко Плугчиев не беше от най - смелите моряци и откровено разказвал (вероятно са пийвали с попа) какъв страх е брал по време на морските бури и авариите в машината. При една стоянка в севернокорейски порт Васко видял на улицата много бедни и гладни хора. Върнал се на кораба, взел храна, излязъл отново и посегнал да я даде на деца. В същия миг получил удар с приклад в гъба, храната била взета и унищожена пред очите на децата, а морякът върнат на кораба със забрана да слиза на брега.
Та Васко бе споделил пред свещеника, че това е най-страшният му спомен от плаванията, а на мен ми е разказвал наистина ужасяващи истории за пробито корабно дъно, пожари и други морски катастрофи, които е преживял.
За пет години на един чин бях научил много неща за Васко. Знаех със сигурност, че е упорит, трудолюбив, ученолюбив и мълчалив. Знаех, че има слабост към сладки неща, че има красива приятелка, че има проблеми с дишането, но не знаех, че има съвест...
Сл. ПЕШКОВ - моряк

„Спенсър Дейвис Груп“ - шейсетте на миналия век.
Варненско езеро - с Васко Плугчиев сме загребни на ял шестица...
„Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл”.
„СМАК“, 1971 г.
1988 г., СССР - гръб на тавата от есето: „В октябре 1972 года группа  Криденс перекратила свое существование“.
„Крематорий“ - плакат за неотдавнашен концерт.
„Наутилус Помпилиус“.
„Омега“ - различни са от моите любимци...
„БиБиСиБи“, както е известно по света...