НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СПОМЕНИ ЗА ОСТРОВА, ОСТРОВИТЯНИТЕ И ЗА
ОЩЕ МНОГО ВЛЮБЕНИ В МОРЕТО БЪЛГАРИ ОТ
ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК (1)

Едно писмо в редакционната поща на „Морски вестник“ ме запозна задочно с д-р Иван СЪРБЯНОВ - понастоящем софиянец, но с дълбоки бургаски корени, дългогодишен морски деец в най-различни направления на морското ни дело през втората половина на изминалия ХХ век. Колоритна личност, с не по-малко колоритни спомени от недалечното ни морско минало. Затова го помолих да си припомни за някои от тези епизоди, най-вече свързани с остров Света Анастасия (тогава остров Болшевик). Той се отзовава на моята молба и ми нахвърли щрихи от тези епизоди, изпрати ми и снимки. Благодаря му!
Опитах се да сглобя от тези негови писма до мен едно четиво за читателите на „Морски вестник“, с надеждата не само да представя част от биографията на д-р Иван Сърбянов. Надявам се, че поне малка част от споменатите в тези спомени личности, или евентуално техните наследници, ще направят свои продължения по темата. Не можем да имаме морска история без познанието за личностите, които са я създавали! А някои от тях вече се губят в мъглявите брегове на измиталите десетилетия. Сега интернет ни дава изключителната възможност да разпространяваме това познание от морското ни минало до много хора и на много отдалечени от нас места. Никой няма да ни прости, ако пропуснем тази възможност!
Атанас ПАНАЙОТОВ,
главен редактор на „Морски вестник“

1.
Първото корабче, доколкото си спомням, пътуващо от Бургас до острова, (тогава от Св. Анастасия беше прекръстен на Болшевик) се казваше „Марко Поло“ по идея на Ячо Кабаивански - ветеринарен лекар, баща на известната по света оперна певица Райна Кабаиванска. Той обичаше истински морето и пишеше за него. Капитани на корабчето бяха Никото, а след него - бай Април Сяров. Палубен моряк бе Гого Хашлака. Тъй като нямаше щамбайн, капитанът чукаше с пета по палубата 2 пъти за преден ход и 3 пъти за заден ход на механика в трюма, който бе и машинно отделение.
За нас нямаше по-хубаво место за почивка от острова и години наред една група от десетина бургазлии и гости прекарвахме всяко лято и ранната есен там, а спомени колкото щеш…
В годината на пражката пролет (1968) бяхме групата приятели на морето, почиващи ежегодно на острова. Един ден с корабчето „Марко Поло“ пристигнаха на екскурзионно посещение две чехословашки семейства. Симпатични млади хора, влюбени в нашето Черно море. По радиото тревожно съобщаваха хода на протестните събития в Прага и потушаването им.
Фаропазачът на острова Матьо със съпругата си Пина и двамата волнонаемни военнослужещи бяха доста разтревожени, че на тяхната островна територия има чехословашки граждани и тъй като нямаха връзка с началството си, не знаеха какво да правят. Единствено можеха да се посъветват с нас дали трябва да ги арестуват и отведат във военноморската база в Атия. Доста усилия положихме да ги разубедим и да ги приемат като мирни чуждестранни посетители на острова.
Краят на август, ние - групата приятели на остров Св. Анастасия, сме пак там. На малкият пристан акостира военен катер с няколко морски офицери, които ни съобщиха, че в програмата на военните министри на Варшавския пакт, посетили страната ни за военноморски маневри, влиза показно посещение на острова. Следваше подготовка за посрещането им, нещо доста трудно, предвид плажното облекло, с което разполагахме, а най-разтревожен беше фаропазачът Матьо: какво да облече, тъй като гардеробът му тук на острова бил много беден и дали да сложи връзка на моряшката фланелка.
След няколко часа кацна хеликоптер с група висши наши и чуждестранни офицери, предвождани от министъра на отбраната тогава армейски генерал Добри Джуров. Ние, строени, ги посрещаме начело с фаропазача Матьо. Първият въпрос на нашия министър беше от кой профсъюз сме и как я караме като няма столова. Времето от няколко дена беше лошо и провизиите ни бяха на привършване, което споделяме с него. Отговорът му беше: „Гладни хора в нашата страна не може да има и аз ще взема мерки“. Моята съпруга посегна да му подаде връзка сушен сафрид, която адютантът му чевръсто грабна. След разходка из острова и запознаване с неговата история групата от министри и висши офицери отлетя обратно. Само след час кацна отново хеликоптер и от него свалиха няколко касети с хляб, консерви, колбаси, зеленчук, плодове и бележка, написана на ръка: „Приятен обяд и касетите върнете! Добри Джуров“…
А ето и имената на влюбените в острова личности, някои от които малко или много знакови за него време, посещавайки го ежегодно:
ХУДОЖНИЦИ: Тодор Атанасов, Георги Баев „Джурлата“, Кераца Висулчева.
ПИСАТЕЛИ: Христо Фотев, Борис Априлов „Ахото“ (по-рядко),
Розалия Бикс.
АКТЬОРИ: Шурата (Александър) Притуп, Мария Вацулка Карел (съпругата на Александър Притуп), Николай Люцканов, Влади Люцканов (тогава дете), Теди Москов (дете), Любо Димитров, Д-р Стефан Москов (баща на Теди Москов).
БУРГАСКИ ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ: Динко Хаджидинев - баскетболният треньор на мъжкия отбор, Колю Чатрака, Май Сяров, Руси Сяров, Васил Краев, Април Сяров, Димитър Желчев „Желчо“, Дафнето, Палаза, Вълчан Бодуров, Жоро Богданов „Дентрата“, Ани Костова… И незабравимият проф. дин Иван Карайотов!
И още много, на които имената са вече забравени…

Цитат от островитянина проф. дин Иван Карайотов:
„На островитянина обаче морето не винаги носи благоденствие. При западни и северозападни ветрове нито една лодка, нито един кораб не може да пристане на кея на Острова. В продължение на цяла седмица и ние станахме жертви на такова лошо за корабоплаването време. Понеже на Острова имаше деца, заплахата от липса на провизии надвисна над нас с особена острота. Веднага всички хранителни продукти бяха събрани и поставени под строга охрана в името на децата. И това стана при пълно, всеобщо съгласие. По-висша проява на човешка солидарност никога не бях виждал през живота си.
Оказа се обаче, че на брега мислят за нас. На четвъртия ден д-р Сърбянов с един свой приятел преплуваха от нос Чукаля до Острова и ни вдъхнаха кураж, а на следния ден към нас се приближи една военна баржа и екипажът с ловка маневра приплъзна този плоскодънен съд към плитчините. Живителният контакт с острова беше осъществен“.

Из: Карайотов, Ив. Остров Света Анастасия. St. Anastasia Island, Бургас, 2004, с. 13
(Следва)
Д-р Иван СЪРБЯНОВ

Шарж, направен от известния български карикатурист Христо Комарницки, по повод кръгла годишнина на д-р Иван Сърбянов. Личен архив на д-р Иван Сърбянов.
Фараджията Матьо Гакев (вдясно, с очилата), подготвя служебната лодка на фара за спускане във водата. Личен архив на проф. дин Иван Карайотов.
Армейски генерал Добри Джуров не бе встрани от морската идея. На снимката, направена на борда на учебния ветроход „Калиакра“ през 1987 г., той гостува на капитан далечно плаване Атанас Йонков (в средата между морските офицери, но без пагони). Апропо, и двамата са родени в село Врабево, Троянско.
Една от първите снимки на детето Иван Сърбянов е направена край морето. Личен архив на д-р Иван Сърбянов.
Като островитянин, д-р Иван Сърбянов редовно практикува и гмуркане с акваланг. Снимка личен архив на д-р Иван Сърбянов.
1972 г., на кея на острова. Бъдещият професор Иван Карайотов показва на фараджията Матьо Геков находките от подводната археологическа експедиция край Св. Анастасия. Личен архив на проф. дин Иван Карайотов.
Книгата на проф. дин Иван Карайотов.