НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЦИГАНЕТО (АНТИКСЕНОФОБЕН РАЗКАЗ)
- Шефе, новите фитери дойдоха - докладва, застаналият в рамката на отворената врата втори механик.
- Виж там, посрещни ги и им покажи кабините - машинално нареди главният механик, без да откъсва поглед от екрана на компютъра. След малко, сетил се за нещо, додаде: - Познаваш ли някой от тях?
Не получил отговор на въпроса, погледна към вратата. Вторият механик  беше загадъчно усмихнат и явно търсеше подходящи думи, за да отговори.
- Казвай, казвай, че имам работа. Нещо не е наред ли? Да не са някакви пияници? - Подозрително попита да не е това, срещу което постояно се бореше.
- Не им личи да са такива, пък са и много млади, за да са се научили. Да ги изпратя ли на „сгледа“? - попита Втория, все още странно развеселен.
Стана му интересно. Поради липса на кадри напоследък от Фирмата бяха започнали да изпращат, когото намерят. Навярно хората бяха поумнели и все по-рядко се намираха желаещи да работят по корабите. Какво ли са изпратили сега? Предните фитери бяха украинци и Шефа беше много доволен  от тях. Най-важното: не пиеха!
- Давай. Да видим този път, каква ще е „стоката“?
Нестройното топуркане по канижела го накара отново да погледне към вратата, през която вкупом нахълтаха двама ухилени млади хора.
- Добър ден, бате - поздрави този, който бе най-отпред и чиято усмивка беше най-голяма. Бяло лице, светли очи, гъста тъмноруса коса и ... „бате“?
Странното обръщение накара Шефа да погледне учудено. Втория вече се смееше на глас. Другият новодошъл тарикатски се подсмихваше и се отдръпна малко встрани, за да покаже, че няма нищо общо с този, който бе поздравил.
Двамата бяха много млади, за да имат изградени някакви професионални качества. Имаше толкова много работа за вършене, поради отложения ремонт и как щеше да се справи с тази „детска градина“, Шефа дори не искаше да помисли.
- На други кораби били ли сте? - въпросът беше към двамата.
Младежът продължаваше да се усмихва и отговори с малко извинение в гласа:
- Не съм бил. След училище работех в Корабостроителния завод, но  реших да опитам как е

В машинното отделение на м/к „Родопи“ по време на ремонт, 1989 г.
В машинното отделение на м/к „Алеко Константинов“, 1991 г.
В машинното отделение на български морски търговски кораб, 1991 г. Ако някой познае някого на снимката, нека ни пише!
на корабите.
Шефа въздъхна и продължи да се информира.
- Като какъв те изпратиха да работиш?
- Заварчик съм, ама мога и да калайдисвам. - Отговорът прозвуча като хвалба .
Прав беше! Колко хора можеха да се похвалят с такова можене по корабите.
- А, ти? - Въпросът беше към другия новодошъл.
Запитаният веднага стана сериозен, малко поизпъчи гърди и докладва като войник:
- Стругар и монтьор, но и друга техническа работа мога. Само по електриката не ме бива. За първи път се качвам на кораб. Преди това работех по подръжка на машините в един цех за колбаси.
Това е! Трябваше да кара кораба с тези хора.
- Как се казвате?
- Аз съм Димитър, ама ми викат Митко - веднага се представи по-младият.
- Екрем съм - каза след кратко забавяне другият и погледна Шефа предизвикателно. Очакваше реакция за турското си име.
- Добре. Вторият механик ще ви инструктира и запознае с работата. От утре - работно облекло, обувки, каски и всичко останало. И … Митко, тук съм главният механик. Можеш да ми викаш Шефе. Това „Бате“ го забрави.
Митко отново широко се усмихна и веднага потвърди, че е разбрал.
- Добре, бате… Шефе.
Шефа махна примирено с ръка и Втория избута двамата от кабината.
- А, Втори, дай на Митко нещо да завари, за да видя какво може. Екрем да направи на струга резба - нареди на излизащия втори механик. …

Пълния текст на разказа на Продан ГЕОРГИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.