НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СПОМЕНИ ЗА ОСТРОВА, ОСТРОВИТЯНИТЕ И ЗА ОЩЕ МНОГО
ВЛЮБЕНИ В МОРЕТО БЪЛГАРИ ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ
ВЕК (2)

2.
На острова сме година, преди 1970. Денят е Голямата Богородица - 28 август, и жените, носещи името Мария, по стар стил празнуват именния си ден. Току що сме се събудили и двама наши приятели грабват жена ми Мария и я повеждат към кейчето. Гост ни беше известният съветски композитор В. П. Соловьов - Седой, който ги последва. На кейчето жена ми хваната за краката и ръцете е разлюлявана за хвърляне в морето с дрехите. Седой, паникьосан, се спуска да я спасява. След успешното й къпане ни трябваше доста време да обясним на госта, че къпането на именника е стар български обичай.
Някъде до 1970 г., преди да се свърже острова с ток и вода от брега, имаше прекарана на него електрическа мрежа за осветление, но захранването беше самостоятелно. В дясно на стълбата над кея имаше малка постройка от едно помещение, в което се помещаваше местната електроцентрала. Тя се състоеше от генератор, произведен във Виена от фирмата „Сименс“ преди 1900 г. и от едноцилиндров дизелов двигател „Урсус“. Връзката между тях се осъществяваше с широка трансмисионна лента и паленето на двигателя ставаше вечер под командата на фаропазача Матьо. Запалването му ставаше като ние - туземците, хващахме ремъка и го теглехме енергично, понякога - многократно, докато се запали. Всяка вечер тази манипулация се изпълняваше със смях и ни носеше приятно разнообразие.
Вода за пиене си носехме в туби от брега тъй като в т.н. кладенец водата в него се събираше от улуците при дъжд и веднъж годишно кладенецът се пълнеше от военна водоносна баржа и се използваше само за битови нужди, но не и за пиене.
Голяма част от прекрасните поетични творби на Христо Фотев са били създадени от вдъхновението, което получавал при посещенията си на острова. Животът му беше калейдоскоп от необикновени постъпки, различаващи се значително от тези на обикновените хора. Запознахме се още през 1961 г., когато посетих дома на родителите му като лекар от бърза помощ. По-късно се срещахме многократно много пъти по различни поводи и станахме близки.
През лятото на 1995 г., доколкото си спомням, го посетих в село Равадиново, в което той прекара няколко години в къща, разположена в началото на селото с прекрасен изглед към целия залив. Седнахме да се почерпим и да поговорим на двора най-вече за прекараните дни и нощи на острова. Това, което не се забравя, беше присъствието на едно магаре, което ни правеше кротко компания в почерпката, докато дойде момента, в който то - магарето, реши да си легне под масата. Христо каза, че рядко оставал без гости на приказка и почерпка, но когато бил сам, магарето му правело компания и си пиели двамата питието като  приятели.
В края на шестдесетте години корабостроителницата в Царево (тогава Мичурин) започна опити за производство на малки плавателни съдове от пластмаса, по-точно от стъкло-тъкан и епоксидна смола. Първите произведени лодки, няколко модела плъзгачи и малката гребна лодка, кръстена „Дияна“, показаха много дефекти и бяха разпродадени на безценица.
Няколко мои приятели морски любители научили за тази разпродажба и тъй като тогава бях в Бургас, ме помолиха да им купя от тях. Със съпругата ми спешно отидохме до Мичурин и успяхме да купим последните 5 лодки за няколко стотин лева и ги натоварихме на камион. Изпратихме ги до София, като две от тях оставихме в Бургас. На едната - малък четири местен плъзгач, отстраних дефектите и я узаконих. Поставих й малък извънбордов двигател „Ветерок“ и я използвах за риболов и транспорт до острова. С такъв двигател, а нямаше тогава други, не можеше да се глисира, но все пак вършеше работа. Втората лодка беше двушвертова яхта „Ипсилон“, която дълго време оборудвах с необходимият такелаж, за да я използвам години наред за разходки от Несебър до Ахтопол и главно до острова. Държах я в София и я пренасях всяко лято на колесар до морето, а през 1995 г. я продадох на символична цена на други любители на морето.
(Следва)
Д-р Иван СЪРБЯНОВ

Бъдещият доктор Иван Сърбянов като гимназист. Личен архив на д-р Иван Сърбянов.
Снимка от личния архив на д-р Иван Сърбянов (с очилата) с коментар от него: „За разнообразие, това е снимка, която няма нищо общо с нашето море, но е пряко свързана с океана. През 1986 г. по линията на международния и нашия Червен кръст, бяхме изпратени с Димитър Венов - основателят на официалното и регламентираното водно спасяване у нас, във Виетнам. Задачата ни бе да проведем курс и да обучим група избрани младежи плувци за леководолази - спасители, който продължи повече от месец в басейн в град Сайгон и в океана пред града Вунктаю. На снимката са представители на Централния комитет на Виетнамския червен кръст. В рамките на куриоза, на връщане самолетът ни се запали над Лаос, но успяхме да кацнем успешно“.
Христо Фотев в Равадиново. Личен архив на проф. дин Иван Карайотов.
На море д-р Иван Сърбянов се чувства като у дома. Личен архив на д-р Иван Сърбянов.
Книгата „Действие и експлоатация на водноспасителни съоръжения“ с автори д-р Иван Сърбянов и Б. Баламезов е издадена през 1978 г. от Издателство „Медицина и физкултура“ по поръчка на Централния комитет на БЧК.
На остров Болшевик (Св. Анастасия) през 1984 г. Цветен диапозитив от Фонд 616 на Държавен архив - Варна.