НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИЗ „МОРЯШКИ ЛАКЪРДИИ” … (НА „НОРД”-А …)
… сафридът бе малко попрепържен, но с бирата се плъзгаше добре… навремето на рейда с „въглищарите” ловяхме много сафрид, най-вече есен… събирахме се всички свободни от вахта на кърмата, хвърляш, вадиш натежало чепаре, един откача, друг чисти и от там на скарата… вечното моряшко лафче с полуистини и откровени измишльотини… рибка топла, биричка студена… „Начи, барба, аз сега като сляза на брега…”, това бе увода на всички морски… и дорде усетят се идва времето за пенсия и животът им преминал е в морето… някъде иззад бара тихичко се чува Майкъл Джексън, пее нещо си за Били Джейн… Шефът отпива от бирата и тихичко започва…
„Телефонът остро извъня ... „Ела, да гледаме клипове на Майкъл Джексън”... потърках очите си с ръка и погледнах неразбиращо часовника до себе си... „Господи, помислих си, какъв Майкъл Джексън... що за... „... вечереният сумрак ме бе обгърнал на дивана, седем часа, бях полегнал с гащеризона да подремна, намирахме се в „Съветска Украйна”, както все още иронично я наричаха моряците и дори и да бяхме завършили товаренето през деня, тръгвахме в среднощни доби... така бе и през далечната 1978-а, когато бях за първи път на „Руската”, така бе и сега, през 2009-та... след полунощ екипажът, хората са изморени,

14 030-тонният рудовоз „Руен” - „японец“ от класа, 42 години под български флаг (1967 - 2009 г.). Снимката е направена през 1990 г. на рейда пред Варна.
9406-тонният въглевоз „Странджа” - още един „японец“ от класа, 38 години под български флаг (1965 - 2003 г.). Снимката е направена през 1968 г. на рейда пред Варна.
сънени и уязвими, властта обичаше часът среднощен... а и в полунощ най-добре се чува трополенето на ботуши, примесено с лай на кучета и човек започва да се пита какво по дяволите става, не бе ли минало това... да-аа... надигнах се с нежелание и си помислих, че по-голяма нелепост от това да гледам клипове на Майкъл Джексън не бях чувал напоследък... качих се горе... „Сядай, една Кола?”... с капитана бяхме авери и това до голяма степен се дължеше на взаимното уважение и компетентност предполагам
... „Виж, дават, Майкъл Джексън...”... повдигнах рамене и го погледнах въпросително...
„Не знаеш ли, днес Майкъл Джексън е починал...”... не знаех…”
… сега от тонколонките се лееше нещо хубаво и синьо, нещо за моряшката душа, „Барба Яни”… „Миче, дай още една порция сафрид и по един ред бира!”, провиква се кръшно Коцето, палубният боцман, „Аз, каза, бях със същия капитан на… слушайте, начи, Новата 1985-та идва... на „Странджа” съм, рулеви, бързах да натрупам стаж за боцман, тогава през ония години бе така, младите бързаха да израстат в професията, офицери, моряци,
мотористи... корабът, „Японец”, от най-хубавата и сполучлива серия кораби, закупени от Параходството през 60-те и 70-те години на миналия век... как звучи само „миналия век”, а?... бррр...та, на 31-ви декември около обяд сме на траверс с Калиакра,
курс Варна... тръпнем, всичко прекрасно се нарежда, очертава са Новата годинка да си я посрещнем вкъщи, морските теглят кървав жребий за дежурствата, чуват се и възгласите на емоциите от изтеглянето на късмета... около 16:00 часа акостираме
на ТЕЦ-а... и капитанът... а бе, какво да суча и да въртя, просто капитанът пусна ни от кораба за два часа само, колкото да си докараме жените и приятелките, ядене и пиене
и така... прибрах се вкъщи, занесох един лампион, купен от Жданов, грабнах жената за ужас на техните, напълнихме торбите с мезета и сърми, червено винце и беж обратно на „Странджа”... да, посрещнахме си много хубаво Новата година в офицерския салет,
хапване, пийване, ревове и смях... по някое време се оказахме с венци от гирлянди и лозови клонки на главите... на сутринта изпратихме се на гарата в „Езерово”,
бункеровахме и след обед отплавахме за Жданов.... имам доста Нови години, посрещнати на кораби, последната бе 2010-та, на „Рила”, бяхме на около 20 морски мили северно от Малея, пътувахме за Проливите, после Черно море... уж всичко бе налично така да се каже като събиране и повод, но... нямаше я атмосферата на празник и очакване, от миналото... някъде се бе размила в преходи, приватизации и
съдби човешки...”
… Мичето носи тавата със сафрида и биричката запотена… „Барбааа Яниии”, островите бели и синьото море…

Иван АДАМОВ
27 март 2019 г.
Варна,
Новата котвена стоянка
(2012-2019)