НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И БУКВИТЕ
Моят татко бе голям фен на краснописа. Буквите се редяха като мъниста в тетрадките му, а той все бе недоволен от графичния вид на ръкописните си творби и непрекъснато усъвършенстваше елементите на този шрифт. Баща ми притежаваше стотици метални пера и още толкова саморъчно издялани дървени клечки с различен връх. Имаше още и тушове, мастила, темперни и плакатни бои, четки, фиксатори, пръскачки - всичко това се ползваше за създаване на различни по цвят, форма и големина шрифтове.
Писането на букви е сложно и трудно изкуство, особено на ръкописните такива. За татко буквите бяха живи същества и завършено произведение на изкуството.
Август 2001 г., Местре, Италия, м/к „Сакар”. Разхождам се по улиците на градчето. Времето е чудесно и целият град е излязъл на разходка. Хората ми изглеждат малко смешни. Така се обличах преди 30 години: синьо право дънки и „Ти шърт”. Жените пък са със същия тип дънки и „Ай (I) шърт”. Името на последния шърт го измислих на момента. Ще рече - ти шърт без ръкави, като английската буква „Ай”. В Михайловград на тия блузки им викахме ВеЦеПеРе (Виж ми Цицата През Ръкава). Нямаше много за гледане в Местре и в носталгично настроение се прибрах на кораба.
На същия кораб играя срещу компютъра на букви. Играта е „Бесеница”, но версията е американска. Избираш си опция: щат, град, спортист, отбор или звезда от киното и шоу бизнеса. После предлагаш букви, а компютърът ти строи бесилката всеки път, когато не улучваш буква от името. На „американски щат” играта ми винаги завършва с „ти си гений”, „велик си” и прочее хвалби. На „град” много често компютърът ме съветва: „опитай пак”. Спортните отбори са преди всичко по бейзбол и американски футбол и накрая гадният компютър почти винаги изписва: „ти си тъпанар”. При звездите от развлекателния бизнес ту ме хвалят, ту ми се смеят, но когато ме обесят заради „Morey Amsterdam”, аз изписвам „F-ck You” и компютърът си трае. Къде ще иде! Въпросният Морей (1908-1996) бил много популярен американски телевизионен комик...
Невероятна графична красота има в българските букви, особено в онези, които не приличат на латинските - Ю, Й, Ф, Ш, Щ, З, Ц, Л, Ъ, Ч, Я, Ь, Ж, Г, П... Тази последната ми напомня една история. Великолепният поет Пею Яворов е бил четник в Македония. Веднъж чакал някакъв куриер край границата в компанията на селянин от близкото село. Седяли двамата край огъня и разменяли по някоя дума. Яворов се сетил нещо, забол две пръчки в земята, препречил трета отгоре и рекъл:
-Виждаш ли това? Казва се триумфална арка. С нея посрещат героите.
-Виждал съм го - отговорил селянинът - Ние му викаме бесило.
В Мала Кутловица сред най-паметните младежи бе Ванчо на Линко Чвръко, мой съсед и роднина. След два (единствени) семестъра във ВИТИЗ (днешен НАТФИЗ) Ванчо предложи да се премахне буквата „Х” от нашата азбука. Никой в селото не употребяваше тази буква: ляб, алва, Ристо, убаво, ранА, илядо и т.н.
-За к,во ньги е на малакутлочанье таа буква - казваше синът на Чвръко - По-добре да върнат двойното „Е” и широкото „Ъ”.
Тези две букви наистина бяха екзотично красиви и все още се срещаха в текстовете, защото реформата бе извършена неотдавна, през 1945-а, само година преди да се родя. Тогава двете букви бяха обявени за буржоазни и изхвърлени от родния правопис, но умните хора си ги обичаха и тъгуваха за тях. Бях съвсем малко момче, когато участвах в стара оперета за буквите и играех двойното е. Носех огромна буква на гърдите си и пеех:
Кой не знае
Двойно „Е“ (х3)
Нему ние пишем две, две!...
Със сигурност не съм бил гений в детските си години, но много обичах буквите, пишех ги в училищните стенлистове и по селските бини на безумно дългата малакутловска главна (и единствена) улица, но имаше нещо, което ме смущаваше. Това бяха думите на Георги Димитров за нашите букви. Всяко дете знаеше наизуст тези думи, но аз ще ви ги припомня, защото бяха казани от „вожда и учителя” на целия народ:
„По времето, в което германският император Карл Пети е говорил на немски само с конете си, във „варварска” България апостолите Кирил и Методий са създали и разпространявали българската писменост”.

1944 г. Шрифтът и перото на моя татко са изумителни ...
Въпросният Морей (1908-1996) бил много популярен американски телевизионен комик ...
Българската буква „П“ насред Париж!
Двойно „Е“ и Голяма носовка.
Евъридж Уайт Бенд - хем ръкописно, хем красиво ...
Подписът на готвача.
Хелветика в Ню Йорк.
Цитатът е красив, но не разбирах какво е общото между говоренето и буквите. Моите съселяни не говореха с животните, а преди всичко ги псуваха, но не мисля, че са свързвали ругатните си с някакви писмени знаци, пък и добитъкът надали би ги разчел ...
Днес вече мога да кажа, че моят Вожд и Учител е допуснал огромна (седемстотин години) времева грешка за разстоянието между императора и братята, че Кирил и Методий никога не са били в България и, чe Карл Пети надали въобще е говорил немски! На мен ми е простено - бил съм дете, но защо мълчаха историците и учените, защо оставяха нас децата да повтаряме това безумно по своята глупост изречение. 
А дали и днес няма такива абсурдни мисли, с които денонощно ни засипват и ние неволно ги повтаряме като цитати от новите вождове, учители и бащици (татовци). За щастие те още не са посегнали върху графичния вид на азбуката. Вероятно още я учат, пък и пишат само на клавиатура, но „успяват” да се излагат в граматиката и правописа.
Интересно ми е дали и те ползват моя любим Ариал, дали са гледали пълнометражния документален филм „Хелветика”, посветен на съвършения шрифт. Това последното - надали, защото те пишат с джиесем и никога няма да разберат колко е сложно да сместиш текст върху зид на селска къща или ограда, колко важни са широчината на буквата, дебелината на линията, разстоянията между букви и думи ... цяла наука. 
Още нещо искам да споделя с днешните хора: голямя красота са и малките букви в нашия език. В руския официален шрифт на кирилица малките букви са просто умалени по размер главни. В българския шрифт повечето малки букви имат различна форма от главните, което ги прави по-четивни, но и по красиви.
Може някои да се усмихнат, но най-добрият учител по шрифтове за мен бе вестник „Стършел”. Истински гении на буквописането бяха и Дамян Бегунов, и Георги Чаушов, и Иван Газдов. Възхищавал съм се на буквения знак на Джон Плеър спешъл, Евъридж уайт бенд, но винаги съм обичал българските букви.

Заглеждали ли сте подписите. Там също има букви - много лични и характерни за човека. На един от последните ми кораби се наложи да взема подпис от корабния готвач. Той остави черпака, взе химикалката и извъртя такъв подпис, че на мен ми се развинти главата, докато следях движението на ръката му. Веднага проявих „професионален” интерес към готвача. За съжаление не открих никакви интелектуални заложби, само няколко словесни абсурдизми, произнесени по време на запой. Бях готов да се отрека от връзката между интелекта и краснописа, когато се сетих: Готвачът, освен че готвеше вкусно, винаги украсяваше моряшките порции и то без значение дали има достатъчно продукти или не е получавал заплата цели осем месеца, какъвто бе нашият случай... 
Помните ли злополучните букви ТЖ от опашката на прасето в „Люти чушки” на Ралин и Димовски. Здраво го отнесоха тогава и двамата. Ако те бяха попитали мен, още тогава щях да им кажа, че С БУКВИТЕ ШЕГА НЕ БИВА!

Сл. ПЕШКОВ - моряк