НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СПОМЕНИ ЗА ОСТРОВА, ОСТРОВИТЯНИТЕ И ЗА
ОЩЕ МНОГО ВЛЮБЕНИ В МОРЕТО БЪЛГАРИ ОТ
ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК (3)

3.
През 1972 г. Дончо Папазов със съпругата си Юлия Гурковска - тогава Папазова, направиха второто си плаване от поредицата „Планктон“ от Варна до Сочи и обратно с обикновена корабна спасителна лодка с конвенционално двигателно оборудване и ветрило. (По време на „Планктон І“ Дончо Папазов правеше демонстрации с пребиваването на рибарска лодка без храна - само с мрежа за планктон, няколко дни край Созопол).
Председателят на БЧК - тогава Кирил Игнатов, възложи на мен и на инж. Александър Бикс (лека му пръст!) да участваме в подготовката на плаването на Юлия и Дончо: аз - в медицинското им осигуряване, а Сашо - в техническото. Приготвих им аптечка с най-необходимите лекарства и пособия, а и кратка инструкция за ползването им. Два дни преди отплаването им пристигнахме в Варна. Изпращането им се оказа затруднено заради проблеми, свързани с изискванията на порт надзора и разрешението да отплават. След доста уговорки и обяснения го получиха след намесата на един генерал - шефът на Военната болница в София, забравил съм името му, морски любител.
Изпратихме ги по живо по здраво, но няколко щрихи от тия дни трудно се забравят. Седнали сме в едно кафене в очакване на разрешаването на проблема и виждаме, че едната гума на колата им, „Рено Дофин“, е спаднала. Джу скочи и за нула време я смени с резервната, като категорично отказа нашата помощ с аргумента, че тя е механикът на лодката.
В последствие се разбра, че цялото пътуване се осъществило само на платно, защото Дончо решил да помогне на Джу, но пренатегнал и строшил капачката на филтъра на дизеловото гориво за мотора още след отплаването им… Така това става първото прекосяване на Черно море с такъв клас ветроходен съд и с изхранване на екипажа само с планктон.
По него време бях в контакт с повечето ентусиасти - мореплаватели, но съм им забравил имената, макар че си спомням някои детайли от подготовката им. Имаше един часовникар, който почна да си строи сам яхтата на покрива на гаража си в един от кварталите на София. А друг си я построи в двора на къщата си, пак в София някъде към кв. „Драгалевци“, мисля че беше Джамбазов, който с нея направи първото си плаване (Николай Джамбазов в продължение на 6 години строи яхтата си „Тангра“ в София - бел. ред.). Трети, на който също съм забравил името - син на висш офицер от Министерството на отбраната, построи яхтата в плац на ЦСКА край Панчаревското езеро, а жена му беше журналистка и отразяваше във вестника, в който работеше, строежа на яхтата. Куриозното събитие беше пробното му плаване в Созополския залив, на което беше поканил спонсорите за построяването й. Вдигна платната и отплава, съпроводен от ръкопляскания и повече не се върна, след повече от месец се обади от Америка… А и още един „пишман“ - мореплавател, на който Коста Никита, известен бургаски ветроходец колоездач и лодкостроител на много яхти някаква лодка - плаваща стая, с намерение с нея да обиколи света. Същата стигна едва до пристана на Созопол и няколко години до късна есен се ползваше от нея за шумни фиести. До колкото си спомням, беше на Милчо „Тихият глас“ - получил този прякор заради оперирани гласни връзки. Коста Никита построи още две яхти - едната на режисьора Рангел Вълчанов, а втората - на Борис Априлов, писател и кореспондент на в. „Стършел“ с псевдонима „Ахасфер“ („Скитникът евреин“).
Сигурно сте чували за Коста Никита. Семейство липованци - емигранти от поречието на Волга, заселили се в Бургас. Баща им, по професия лодкостроител, живееше над стария театър и с помощта на двамата си сина беше изработил десетки лодки и яхти, в това число и моята през 1961 г. Когато го питахме „Как си, дядо Никита?“, той отговаряше „ЩОМ В ЧУВАЛА ИМА БРАШНО - НЯМА НИЩО СТРАШНО!“ Моята лодка -сеферка (6-метрова), кръстихме след конкурс за името на маса в интерклуба „ИТАКА“, като моето предложение за име „ПОПОКАТЕПЕТЕЛ“ пропадна, тъй като било дълго и трудно за произнасяне от колегите рибари…
(Следва)
Д-р Иван СЪРБЯНОВ

1972 г. Юлия и Дончо Папазови се подготвят за второто си плаване от поредицата „Планктон“ с конвенционална корабна спасителна лодка с платно, наречена „Джу III“. Сред специалистите, които им оказват помощ преди плаването, е и известният български мореплавател капитан Георги Георгиев. Архив на „Морски вестник“.
Портретна снимка на д-р Иван Сърбянов от времето на черно-бялата фотография. Снимката е от личния архив на д-р Сърбянов.
1980 г. Николай Джамбазов получава новоучредената от инж. Борис Ганчев и съмишленици награда „Златен Глобус - Кор Кароли“ за участието си в трансатлантическата регата „ОСТАР’80“ с построената от него яхтата „Тангра“ (34 футов кеч с дървен корпус). Архив на „Морски вестник“.
„Старият Созопол“ - худ. Димчо ПИШМАНОВ, дългогодишен корабен агент от Бургас.