НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
115 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИНЖ. НИКОЛАЙ
ПОПОВ - РАДЕТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА НИ
МОРСКА ИДЕЯ

На 26 (13) февруари 1905 г., в семейството на окръжния управител на Шумен - Васил Попов, се ражда синът му Николай. На 9 години е изпратен (по идея на кръстникът си ген. Епанчин, участник в Руско-Турската война), да учи в кадетския корпус на граф Аракчеев, в гр. Нижни Новгород - Русия, за да получи военно образование. Поради настъпилите превратни събития през 1917 г. в Русия, той не успява да завърши обучението си. Корпусът е напълно разтурен и кадетите от него са подгонени, кой където му видят очите. Изпаднал в пълна изолация от родната си страна и без всякаква родителска подкрепа, продължаваща повече от 6 години, подрастващият юноша е принуден да  работи каквото му попадне за оцеляването си.
В края на 1921 г. се завръща в България. Завършва като частен ученик 5-ти гимназиален клас и през есента на 1922 г. постъпва във Морското машинно училище във Варна (випуск 22). Училището завършва с отличие през 1928 г. и постъпва на работа като работник (помощник-машинист на гатер) в държавната Пристанищна работилници - Варна. Там се поставя началото на трудовата му дейност, свързана с българското корабостроене. Работи няколко месеца и успява да спечели малка стипендия за следване във Висшето техническо училище в Берлин - Шарлотенбург, Германия. Годините му на следване са изпълнени не само с учение, а и с труд, където прилага получените знания от Морското училище, подпомагайки се финансово. Дипломира се през юли 1933 г. - специалност машинен инженер, с правоспособност и на корабен механик (през ваканциите е стажувал като асистент инженер на големите презокеански пътнически кораби на фирмата „Хамбург-Зюд”). През есента на същата година започва творческият му път: инженер-конструктор в Техническия отдел на акционерното дружество „Кораловаг” - Варна.
На  8 юни 1935 г., по предложение на бившия директор на Морското училище капитан І ранг Г. Славянов, инж. Попов е назначен с министерска заповед за началник на държавната Пристанищна работилница, в която преди 7 години постъпва на работа като работник на гатер. Именно в тази работилница, в последствие преименувана на „Държавна корабостроителница”, като първи неин директор, започва и творческият му път в областта на модерното корабостроене у нас. В същата тази работилница под негово ръководство е построен първият пробен български лек моторен стоманен кораб за превоз на пътници по българското Черноморие, носещ името „Галата”.
Тук му е мястото да се отбележи, че за изпълнение на този проект, инж. Попов създава организация  на проекто-конструкторската дейност с прилагане на водещите за времето си научно-технически методи. За първи път у нас се прилага методът на всестранни моделни хидродинамични изпитввания на корабното тяло в басейн експерименталната база по корабна хидродинамика в Хамбург - Германия). В представените протоколи от тези хидродинамични изпиттвания е дадена добра оценка на технико-експлоатационните качества на бъдещия плавателен съд.
В по-нататъшната дейност на корабостроителницата, под ръководството на инж. Попов се дава тласък за

Инж. Николай В. Попов (1905 - 1991 г.). Снимката е от личния архив на автора и е направена на 12.12 1938 г., когато инж. Н. В. Попов е директор на Държавната корабостроителница. Двата му ордена са български и немски. Българският е „За гражданска заслуга“, другият е „Белият орел“ - ІІ степен, връчен му при посещение на немски военни кораби във Варна през 1936 г. във връзка с операцията по изваждане на потъналата подводница UB-45. Проектът на операцията, както и самото изваждане на подводницата, е осъществен от екип на Пристанищната работилница, под прякото ръководство на инж. Н. В. Попов и финансирана от военноморския ни флот.
В Държавната корабостроителница - Варна, през периода 1943 - 1945 г., когато инж. Николай В. Попов е неин директор.
Подготовка за спускането на пътническия кораб „Галата“ на вода.
В Музея за нова история на Варна се съхранява щурвал, за който се твърди, че е принадлежал на „Галата“ през първите години от експлоатацията му.
масово приложение на електродъговото заваряване и постепенното отпадане на нитовите конструкции при строителството на стоманените кораби.
Качествата му на човек с напредничаво мислене за времето си и добър като организатор, не остават незабелязани. За това той заема редица важни за развитието на българското корабостроене и корабоплаване длъжности, както следва:
- 01.01.1939 - 01.07.1940 г.: началник отдел „Технически“ при Дирекцията на водните съобщения - София;
-01.07.1940 - 11.09.1942 г.: машинен инспектор при Българското речно плаване (БРП), където поставя основите на солидна техническа база, ползвана за разработване и внедряване основните нововъведения, за изграждане на технико-експлоатационната способност на току-що прохождащата дейност в тази насока. Поставя на организационни и планови начала експлоатацията и ремонта на корабите, и прочие нововъведения;
-11.09.42 г. - 01.04.43 г.: инженер - инспектор при Дирекцията на водните съобщения - София;
-01.04.1943 - 01.11.45 г.: отново Директор на Държавната корабостроителница - Варна. Като такъв го заварва преврата на 09.09.44 г., но въпреки недоброто око, с което новите управници гледаха към немския възпитаник, професионалните му качества и опит им бяха силно необходими.
-01.11.1945 - 01.01.1948 г.: началник отдел „Корабостроене” при Дирекцията на водните съобщения - София. В този период освен текущите си задачи, свързани с  работата на всички съществуващи на територията на страната ни корабостроителници, му се възлага и той разработва детайлно дейността на българското корабостроене за следващите две години - документ влязъл в първия български т. н. „двегодишен  народностопански план - 1947-1948 г”.
-01.01.1948 г - 31.12.50 г.: технически директор на Корабостроителния завод „Г. Димитров“ - Варна, а от 01.01.51 до 18.05.54 г. - главен инженер на същия завод ;
-В периода 19.05.54 г. до 01.07.1960 г.  е назначен в дирекцията на българо-съветското корабостроително предприятие КОРБСО - Варна, за началник на отдел и за главен металург на Корабостроителния завод „Г. Димитров“ - Варна.
-След тази дата е пенсиониран поради заболяване - по решение на ТЕЛК - да не заема отговорни длъжности, които биха „навредили на здравето му”. Това обаче не служи за край на дейността му в областта на корабостроенето. Използват знанията му като консултант, както и преподава известно време на студентите от първия випуск по специалността „Корабостроене”. До края на живота си се занимава и с преводаческа дейност на техническа немска и руска литература. Почина на 26.03.1991 г., на 86 години. По този случай, един наш български журналист - известният полиглот и преводач на литература с морска тематика Светослав Колев, написа кратко в един наш столичен всекидневник „Отиде си една епоха в българското корабостроене” .
Васил Н. ПОПОВ