НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЦИЛИВИЛИЗАЦИЯТА
Много хора мислят, че днес Ню Йорк е център на световната цивилизация.
През 1999-а с м/к „Сакар” застанахме на кея в Нюарк, само на няколко километра от Манхатън. Отидох на Пен Стейшън-а и оттам с влака-метро - направо пред Медисън Скуър Гардън - хубава, ниско клекнала сграда. Тръгвам надясно и ето ме пред Емпайър Стейт Билдинг... Цивилизация!
Обикалям цял ден из Ню Йорк, накрая отивам на Пенсилвания стейшън, Нюарк и пак - на кораба. Прощавай, Манхатън, че не те харесах безумно. Ти ме впечатли, но предпочитам Европа. Пък и калкулаторът, който си купих от голямо твое авеню, така и не проработи...
Лабуан е пристанище в Малайзия. Тук с кораб „Мед Леричи” товарим огромни дънери от неизвестни дървета. Правим го на рейда и някак нецивилизовано ми се стори. Като тръгнахме за Обединените Арабски Емирства, изпод кората на дърветата наизлязоха сравнително малки, но много отровни змии. Затворихме се в надстройката и цивилизационната вечерна разходка по палубата изчезна от разписанието ни... Страхът го оставИ, но цялата ни корабна цивилизация отиде на кино!
През 2004-а на „Мед Леричи” се смених в Тутикорин, Индия. Там и някакъв грип ме гепи, но през цяпото време имах чувство, че съм на друга планета. Една вечер докато чаках агента късно вечерта, седейки в колата му, барем двайсе индуси се изпикаха върху ламарината на лъскавата „Махиндра”, а един си свърши голямата работа току до вратата... Ега ти цивилизацията!
Ще ви дам цивилизационен пример с храната на горецитирания м/к „Мед Леричи”. Италианците снабдяваха кораба с храни, които никога не бихме си позволили в БеГе. Чорбаджиите не се притесняваха да ни хранят с моцарела, рокфор, пармезан, сьомга, туна и екзотични плодове, а нескау и вкусни бисквитки имаше постоянно и в изобилие... Това неминуемо ме отвежда към ароматизаторите за въздух. За всеки член от екипажа имаше по няколко с аромат по избор. Цивилизация, ви казвам!
Ами работното облекло? Както казваше огнярят бай Стамен от м/к „Обирище”, с такива дрешки и на първа среща с девойка можеш да отидеш...  
На м/к „Емона”, вече в новия век и променена България, реших да „цивилизовам” екипажа в посока традиции и патриотизъм. Хайде стига с тая „Финландия”, „Столичная” и „Джонка”, рекох един ден и купих за екипажа орехи, бадеми, кашу, лешници, и прекрасно наливно „Каберне“ от новата реколта. По десет лева килото! Виното ги очарова, усмивки цъфнаха по лицата им, но след час активна консумация, то свърши. Останаха много от ядките. Довършиха ги с „Финландия” и „Джонка”... А виното наистина бе цивилизовано. Остана и да не е - десет лева килото!
Обнадежден от частичния успех, след месец, вече през зимата, купувам дамаджана класен пелин и две кила ементал за мезе. На един принудителен рейд пред Бургас каня групата от Кабернето. Пелинът е „умрял от студ”, а ементалът - елегантно нарязан на фигури, подреден в красиви чинии и украсен със зелени подправки и цветни туршии. Всички отново са възхитени, но пак си допиват с водка! Почвам да се убеждавам, че цивилизоването на екипажа е дълъг и скъп процес... От друга страна, мисля, че след спечелването на първия съмишленик за цивилизацията, двамата ще се окажем като Робинзон и Петкан на пустинен остров...
Един мой съвипускник, коренен жител на цивилизованото Северно Черноморие, се сгоди още докато бяхме в Морското за девойка от Дивия Северозапад. Наложи му се да отиде в далечното село, за да поиска ръката на момичето, защото такъв му бил редът в оня див и нецивилизован край. Направих на съвипускника предварителен инструктаж, той схващаше бързо и усвои всичко, само отказа да тренира „наливане с пукница”, защото никога не бе близвал концентрат. Да, но още на втория ден след официалния годеж отишъл с братовчеда на годеницата в селската кръчма. Братовчедът, като нормален българин (и турлак), си поръчал едно юзче гроздова, а нашият човек най цивилизовано помолил: „Една лимонада, ако обичате”. Грозданата довтасала на мига, а съвипускникът ми бил подканен да каже „к,во сака за пиенье”. „Ще ви помоля за едно безалкохолно”, повторил поръчката моят авер. Кръчмарят продължавал да гледа неразбиращо. Тогава от съседната маса се чул глас:
- Пешо, узни му едно лимонде, бе!
Съвипускникът ми и до днес е с моята землячка, радва се на деца и внуци, а посещенията му в нашия край са като вълнуващо задгранично плаване...
Неотдавна почина моят приятел Васил Плугчиев, с когото пет години седяхме на един чин в Морското. Погребението бе в родното му село Суворово, където той живееше от няколко години. Ходил съм да го видя в това село, срещали сме се и във Варна, където апартаментът му пустееше на сто метра от моя дом. При последната ни среща седнахме в популярно

Авторът се докосва до „Голямата цивилизация“...
Корабна цивилизация…
Е как може да не принадлежи на цивилизацията?!...
„Джентльмены удачи”: Тъпия, Ангьоза, Али Баба и Доцента …
Василий Алибабаевич.
кафене, точно на средата на разстоянието между жилищата ни. Вътре бе чисто и културно, но по едно време Васко ме попита:
- Как живееш сред този шум и тарапана?
Заслушах се и нищо не подразни слуха ми, а хората наоколо бяха тихи и спокойни. Не отговорих тогава на Васко, но на погребението си спомних, че моят приятел бе единственият нервен човек в онова заведение. Той дори дишаше тежко...
На погребението в Суворово се събрахме цял взвод бивши курсанти от ВНВМУ и с изненада установих, че всички те живеят в близките до Варна села. Вероятно и те като Васко бягат от градския шум и цивилизацията.
Една особена цивилизация наблюдавах в корабоплаването преди да се пенсионирам. Родните чорбаджии и брегови власти започнаха да крадат по-цивилизовано. Няма ги вече пакетите и торбите, в употреба влязоха пликовете.
Моряците пък се научиха кому да „шарят” мангизи, за да си решават проблемите...
И докато ние го правехме индивидуално и на собствен риск, при ония „горе” всичко бе законно, безопасно и цивилизационно.
Есента на 1994-а с м/к „Оборище” се застояхме в Санкт Петербург. През цялото време валеше дъжд. Наложи се да си купя „зонтик” от възрастен продавач. Оплаках му се, че тук като че ли никога не грее слънце и той ми заразказва:
-В далечното минало думата зонтик не е била в употреба. На чадъра са му викали „подсолнечник”, защото изисканите дами са си пазили сянка с него...
Слънцето все още изгрява в този град, но я няма цивилизацията от онова време...
В порт Сфакс на м/к „Оборище” местен арабин ми подари малка палма в саксия. Не, не беше баш така. Заплатих му с чисто нови робошки и два сапуна, а саксията бе силно ръждясала тенекия. Само инструкцията за поливането на палмата бе точна: Три дей слип, уан - но слип...
Градът Сфакс обаче може да мине за доста цивилизован по сравнение с останалия арабски свят: никой не те дърпа за ръкава, не проси, не те краде, не те цака с калпава стока, а в едно кино даваха „Секс и перестройка”. То и хората бяха вежливи, а улиците - почти чисти.
За повишаване цивилизационния корабен статус периодично организирах вернисаж. Излагах икони, а за повече масовост, предлагах ичкии с мезета. Разговорите не бяха много интелектуални, както подобава на един вернисаж. Обикновено се обсъждаха методи за приготвяне на домашно вино, ракия и туршии. Така разбах, че чудесно вино ставало и от лозови пръчки... Събирал се сока от младите пръчки, а останалото е захар и химия.
В един великолепен филм от миналото Брижит Бардо много успешно се превъплащаваше в глуповата актриса от тъпи филми и всеки път, когато я спасяваше от дивите племена, главният мачо й казваше: „Ти принадлежиш на цивилизацията”.
Имаше и един прекрасен съветски филм „Джентльмены удачи” с незабравимите актьори Леонов, Вицин, Никулин и Крамаров. Аз пък помня оня младеж с източен произход, Василий Алибабаевич се казваше, по прякор Али Баба. Той бе крадец на дребно и попадна случайно между „бандитите”, а те все му възлагаха задачи, които изискват бдителност и честност. Ето как той отпращаше столичани от мястото, където аверите му мишкуваха: „Ей, гражданИна, ти туда не хади, ти туда хади!”
Чини ми се, че и днес някой непрекъснато и „цивилизовано” ми нашепва:
ТИ ТУДА НЕ ХАДИ, ТИ ТУДА ХАДИ...

Сл. ПЕШКОВ - моряк