НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МАЛКИ ИСТОРИИ ОТ НЕПТУНОВАТА ПОЩА (1)
Когато започнах да работя като моряк, се срещнах с много непознати и интересни неща. Та  реших, че в един отдалечен във времето ден, вече олисял, ще седя в люлеещото си кресло, загърнат в топлия си халат, захапал лулата от морска пяна, натъпкана с вехти вестници (с решена кръстословица и судоку), наметнал артритните си колена с карираното кашмирско одеало и галейки дребните главици на наобиколилите ме внучетата, ще им разказвам малки истории от Нептуновата поща.
В ушите ми тихо шуми рефренът „В града, където съм роден, живееше човек, плавал по море” - така започваше „Маршът на Гибралтар”, песента „Жълтата подводница” на класиците „Бийтълс”.
В действителност тези историйки са истински, но са компилация от епизоди, случили се на различни кораби, на които съм работил, в различни пристанища, по различно време. Героите не са назовани с истинските им имена, а с прякорите или длъжността си и също са събирателни образи на истински люде от плът и кръв, с които сме споделяли нелеката моряшка служба. Ако някой се припознае, да ме извини за обидата. Тук таме съм преразказал някой впечатляващ епизод, така както съм го чул или ми е бил разказан. Така че съвпадението на събития и герои е съвсем случайно, без „Гинко - Прим” и без предубеждения. Използваните термини и жаргон са понятни за морските хора, но за да не стеснявам кръга на желаещите да бъдат включени в „роля” сиреч, екипажният списък, за другите, земните,  ще пояснявам където и колкото трябва.
За множеството земни хора моряците са едва ли не бохеми, тръгнали да „видят” свят. Отишли да „пътуват”, и спечелили по една пачка долари, завръщайки се от воаяж, да издемонстрират някакво кухо благополучие, харчейки заработеното без много да се замислят. Затова не харесвам понятието „пътуват”. Пътуват екскурзиантите, дето са си надвили на масрафа. Това не значи, че по търговските кораби не пътуват екскурзианти. Напротив - с лопата да ги ринеш. И именно те развалят имиджа на моряка в очите на обикновените сухоземни люде. Безспорно и хорската завист не е за пренебрегване, но малко са хората, дето се замислят какво аджеба е да се работи в морето? Има един много популярен шарж, най-често виси по агенцийските офиси, изобразяващ - кой как си представя живота на борда:
Набеденият морски е в „бермуди”, по джапанки и тъмни цайси, излегнат в шезлонг, чаша огнена вода с плаващ мини-айсберг, захапал фаса в горният десен ъгъл!
Романтиката бива много бързо изстласкана от реалността, казал го е в мерена реч Никола Вапцаров. Идиличните пасторални моменти са само капка в ежедневието.
Но описанието на бурите си е трудно поприще, дори и за писател-маринист. Това трябва да се преживее, да се препати. Тази е причината да не се мъча да описвам моментите, когато си между врящата морска стихия и оловносивото увиснало небе и се питаш: … Къде съм? Та, поради това съм погледнал събитията откъм по-веселата им страна. Много ми се харесва една мисъл на Херман Мелвил: „За да направиш от ЧОВЕК моряк, не бива да го караш на никаква друга работа, тъй като истинският моряк и без това не е способен на нищо друго. Нещо повече, това е най-голямото доказателство, че е ИСТИНСКИ Mоряк”. В този ред на мисли признавам, че писателстването не е силната ми страна, поради което моля за снизхождение уважаемият читател.
И последно, но не най-маловажно, трябва да изкажа благодарността си към тези, от които се научих как да вървя по палубата, да пия кафе в четири сутринта, да мълча, когато видя падаща звезда и мислено се помоля за спасението на душата на моряка. Някои от тях отдавна са в хамаците, под палмите на Островите на Блаженните. Дано да са попаднали там - заслужават го. Не бива да се пропуснат и хората, които трепетно ни очакват със свити, от всеки порив на вятъра, сърца, да ни посрещнат живи...
Извинете ме, ... но от „мазата” ми дадоха „Готова машина”:
- Бака и кърмата - „Мола” всичко от брега! Кърмата! Пази винта чист! Най-малък напред! Руля! Така дръж! ...
(Следва)

Росен ЛОДОЗОВ,
капитан далечно плаване

К.д.п. Росен Лодозов
Рис. Росица АНГЕЛОВА. Публикувана в представително издание на СО „Воден транспорт“ през 1984 г.