НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МАРКОНИ (РАЗКАЗ ЗА НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА)
Измислиха  този прякор поради длъжността, която заемаше на кораба. Радист. „Кръстникът“ показа някакво ниво на осведоменост, с което много се гордееше. Когато го питаха, кой е този Маркони, надълго и широко обясняваше, за да не помислят, че е някой производител на макарони. Беше създателят на радиотелеграфията.
Професията на радиста е обвита с тайнственост, тъй като никой на кораба не разбира, как от писукащите сигнали се появява написаното на специалните бланки, които лично разнасяше до получателите. Атмосферата ставаше напрегната, ако се получеше шифрована радиограма до капитана. Нея той разчиташе тайно в кабината си. Екипажът научаваше веднага, но какво пише там - тръпнещо очакваше да научи. И уж всичко беше в тайна, но още до обяд започваха да споделят предположенията си, които почиваха на странични белези. Например: променяха ли курса на кораба след получаване на радиограмата, събираха ли се капитанът и старши-помощник капитанът, за да обсъждат нещо при затворена врата на кабината?
Най-нетърпеливите започваха да наобикалят готвача, защото той първи научаваше тайните и с желание ги споделяше.
Радистите минаваха за „интелигенцията“ на кораба. За това допринасяше опрятният външен вид и чистите, поддържани ръце. Те бяха „инструментите“ им и имаше наредба да не вдигат повече от пет килограма. Винаги използваха това право, за да не участват в пренасянето на хранителните продукти, с които зареждаха камбуза на кораба. За тази им привилегия моряците незлобливо ги подкачаха, когато ги видеха да носят големите пакети с напазарувани стоки от града.
Радистите не правеха изключение по отношение на прякорите, давани за някои техни особености. Например, един беше Оловото, за това, че дълги години не смени кораба, друг - Ерген Кольо, че не се ожени, а трети просто - Маркони.
Работата им беше строго регламентирана. Освен възможността по всяко време да се свързват с бреговата радиостанция, за да получават и предават служебна и лична кореспонденция, имаха задължителна радиовахта. В определени часове от денонощието, отбелязани с червени сектори на големите стенни часовници закачани в радиостанцията, настройваха приемниците на определена честотна вълна, по която се предаваха само аварийни сигнали и мълчаливо слушаха. Тъй като вахтите бяха скучно нещо, отвреме - навреме превключваха на друг честотен канал, където радистите имаха уговорка да се търсят, за да обменят клюкарска информация. Случеше ли се това, много бързо уточняваха друг канал, като задължително преминаваха на телефония. Да се чуват на родния си език, за да не ги разбират, ако ги подслушват.
Марконито врътна копчето за настройка, послуша малко и тъкмо да се откаже, когато в ефира прозвучаха позивните на един негов колега. Изчака дали някой друг ще се включи, защото не обичаше да участва в размяната на клюки. Драго му беше да подслушва кой, какво говори и ако е нещо интересно, обаждаше се накрая на разговора. За тази негова странност колегите помежду си го наричаха Ухото. Този път извади късмет. Още не отзвучали последните точки и тирета на позивната и върнаха отговор. Разбраха се за новия радиоканал и побързаха да се прехвърлят на него. Марконито понечи да направи същото, когато на вратата се почука и някой влезе. Капитанът. Завъртя инстинктивно копчето и направи отегчена физиономия.
Капитанът също се направи, че не е разбрал, какво прекъсва и подаде няколко изписани бланки за радиограми. Реши да бъде малко гаден и седна срещу радиста. Започна да разяснява съдържанието на радиограмите, нещо което не бе длъжен да прави. Били важни и трябвало на другата сутрин да бъдат на бюрото на началниците. Забавлява се още малко, докато гледаше нетърпението изписано на лицето на Марконито. Накрая реши, че достатъчно го е притеснявал и излезе от радиостанцията.
Радистът въздъхна с облекчение, изчака за всеки случай да не би капитанът да се върне и потърси радиоканала, на който щяха да си говорят колегите му. Намери го бързо, но странични шумове пречеха да чуе нещо от разговора им. Опита с фината настройка и изведнъж прозвуча смях. Смееха се двама човека: единият цвилеше като кон, а другият смесваше смеха с тютюнджийска кашлица.
- ... и к'во казваш, срещнал си го в неговия халат на стълбището да отива да хвърля боклука, а?
И отново двамата се заляха със смях.
- Да, бе, и неговите чехли беше обул. - И пак смях.
- Ей, тази неговата, не се спря, бе. Кога казваш, че замина на рейс?
- Има-няма месец, ама тя този го прибра още, когато корабът навярно е минал Босфора. - Поясни  разказвачът на историята.
Марконито го позна. Съседът от горния етаж. Трябваше да се качи на кораб по-късно и сега разказваше нещо, което беше се случило след неговото заминаване.
- Той не усеща ли, какво става? Някой не му ли прави намеци, че да му се отворят очите - продължи да любопитства другият участник в разговора.
- Абе, тази неговата, направо му е изпила мозъка. Кой знае, какви работи му прави, когато си е в къщи - предположи съседът и двамата мръснишки се засмяха. - Кой да му каже? Съжаляват го и нали знаеш, хората обичат да гледат сеир - допълни предположението си.
- Стига толкова сме говорили за другите хора. Да гледаме нас си, че в този момент може и нашия боклук да изхвърля някой - каза другият и набързо приключиха с разговора.
Ефирът остана празен. Чуваше се само пращенето на статичното електричество и отвреме-навреме бързо изстреляна поредица от Морзови знаци. Марконито седеше занемял, и като че ли беше оглушал. Разбра, че говорят за него.
Мислеше. Започна да прехвърля моменти от живота си, за да открие някакви симптоми за това, което беше чул. Ожени се късно, към средата на трийсетте. Доброжелатели го запознаха с 10 години по-млада от него, и тъй като наскоро пак щеше да заминава на рейс, сключиха брак набързо. След време подочу някакви истории за жена си отпреди брака, но махна примирено с ръка, като си каза: „аз да не съм по-добър“. Нямаха деца и цялото внимание на жена му бе насочено към него. Когато беше на брега междурейсово, много го глезеше. То не бяха кулинарни шедьоври, подаръци за празниците (купени с неговите пари, защото тя не работеше).
Сега разбра, че това е било една приспивна, люлчена песен, която с упование е слушал. Стана му ясно, защо с такова настървение го беше откъснала от роднините му под различни измислени претексти.
Времето на радиовахтата изтече отдавна, когато изключи радиостанцията. Беше взел решение.
* * *
Фирмата търсеше екипажи, за да комплектова два кораба. Много малко хора се съгласяваха, защото корабите щяха да пътуват по новооткрита линия: Япония - Австралия и поне една година нямаше да има смени. След дълъг разговор с капитана, Марконито изпрати радиограма до „Кадри“, че е съгласен да бъде включен в екипажите. Оттам побързаха да го прехвърлят на един от двата кораба, да не би да размисли и се откаже.
На новия кораб първата му работа беше да депонира заплатата си на влог. Така де, нямаше да храни и „квартиранта“ на жена си. След време получи няколко сърцераздирателни радиограми от нея, на които не отговори. Запази пълно радиомълчание. Това го можеше.
Впредвид многото свободно време на кораба, поради дългите преходи, а и за да не мисли постоянно за проблема си, започна усилено да усъвършенства английски език. За негов късмет на кораба се случиха двама помощник-капитани, завършили английска езикова гимназия, които с удоволствие му станаха учители. От пристанищата си купуваше книги. В Япония, в една антикварна книжарница, попадна на английско издание на Морално-етичния кодекс на самурая. Бушидо.
След като я прочете разбра, че означава „Пътят на воина“. След първото прочитане не разбра нищо от философията на самураите. Втория път подходи по различен начин. Четеше бавно, осмисляше всяка една дума. Разбра, че трябва да обърне поглед към себе си. Вглъби се. Това, което видя, го ужаси. Опустошение. Хирошима. Започна да изгражда наново. Този път знаеше как. Бавно започна да разбира философията на самураите за живота. Веднъж, по време на цъфтеж на японските вишни, отиде да гледа цветовете им. Така, както правят самураите. Не изпита нищо.
Смениха го след година и шест месеца. Разводът протече бързо, почти формално. Законово основание - през този период не бяха живяли заедно. Не присъства на делото по съвет на адвоката си.
Продаде изпразнения апартамент. Жена му се бе постарала да направи това, за да има средства, докато отсъства. Премести се да живее в малко село близо да града. Искаше да е до природата.
Започна да работи в бреговата радиостнция. Работата беше на смени,  осигуряващи повече свободно време. Нуждаеше се от това, за да изгради новия си душевен мир.
След време случайно срещна бившата си жена. Изглеждаше запусната, което не го накара да злорадства. Не изпита и съжаление. Проведоха някакъв полуразговор, защото тя говореше, а той мълчеше. Опита се да му обясни, че е сбъркала, но като видя безизразното му изражение, спря посредата. Попита го има ли начин да се съберат отново. Щяла да бъде най-вярната жена на света. Този път казваше истината.
Разделиха се без да си кажат сбогом!

Продан ГЕОРГИЕВ

Още с появата си на българските морски търговски кораби, радистите стават не само част от „интелигенцията“ в екипажите, но и уважавани от останалите моряци колеги. Снимката е направена през 1938 г. и е публикувана в издание на Българското търговско параходно дружество.