НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯК В КЪЩИ (РАЗКАЗ)
Цветан се прибра от рейс и завари апартамента празен. Жена му се бе изнесла. На масата имаше бележка, написана на ръка от нея. Почеркът й подсказваше, че е бързала или се е вълнувала. С неравномерни букви бе написано: „Мислех, че ще живеем по-различно! Лъгала съм се! Ти си същият като другите мъже, само че си по-голям егоист! Мислиш само за себе си и глупавото си море! Не мога да те посрещна, след като съм те предала! Прощавай!“
Той повъртя бележката из ръцете си, помириса я и извади запалката си. Дръпна една цигара от пакета „Лъки страйк“ и запали първо бележката, а после цигарата. Докато гледаше как хартията догаря, всмукна колкото можеше повече дим. Огледа се и не спря никъде поглед. Взе от моряшкия си сак бутилката водка, която купи от безмитния магазин на пристанището, отви капачката и я надигна. Бавно и сигурно алкохолът започна да се стича по гърлото му, влезе в стомаха и го стопли отвътре. Стана му малко по-добре. Той се отпусна на дивана и се унесе. Спомни си, как се бяха запознали с Божана, как още през първата нощ правиха любов на плажа и как, няколко дни по-късно, тя го изпращаше на летището. Сватбата му, с компания от само пет човека, и как се напиха след това предизвика тъжна усмивка на лицето му. Когато се сети за мечтите, които изказваха на глас, всеки път след като бяха правили любов, нещо го стегна за гърлото и се изправи. Усещаше небивала сила в себе си и за да не го измъчва тя, удари с юмрук по масата. Малката, направена от бамбук масичка подскочи и отхвръкна към стената, бутилката водка падна на земята и започна да се излива, но той не им обърна внимание.

Илюстрацията е от архива на сп. „Морски свят“.
Стана и напусна апартамента. Без Божана домът му бе само убежище. Нямаше смях в него, нямаше чар и вълшебни звуци. Докато се спускаше с асансьора надолу, той извади телефона си и набра нейния номер. Отговори му операторка, която съобщи, че телефонът е изключен или извън обхват.
Градът си бе все същият, само дето повече улици бяха разкопани. Подменяха водопроводните тръби и се бе създал някакъв автомобилен кошмар. По централните булеварди беше задръстено от коли, а човек май можеше да стигне до мястото, където е тръгнал, по-бързо пеша. Тъй като вървеше без посока, Цветан крачеше импулсивно. Той не знаеше какво да прави и как да успокои изгарящата го отвътре болка. Чувстваше се излъган, предаден и сам. Всъщност, самотата, която го бе обхванала, бе непоносима. Вместо целувки и цялата обич, на която бе способен да сподели с любимата си, той ходеше из улиците като прокуден пес.
За да не се мъчи повече, влезе в първото заведение, което му се изпречи. Беше някакъв пуст бар, с оцветени в синьо стени, стъклени масички и две сервитьорки, които си приличаха като близначки.
Той седна и си поръча цяла бутилка уиски. Не обичаше да пие и особено да се напива, но сега това му се струваше най-лесния начин да не мисли за жена си. Пусна бучка лед в чашата си и я напълни догоре. Изпи уискито на екс. После повтори упражнението. Докато бързо и сигурно се напиваше се сети, че е добре да си плати сметката. Извика сервитьорката, подхвърли едра банкнота и като отказа рестото запита:
- Искаш ли, заедно със сестра ти, да заработите нещо след работа? Цената не е проблем!
Момичето погледна към другата сервитьорка и се усмихна:
- Ние не сме сестри! Приличаме си заради униформите!
- Няма значение! Навити ли сте, да изкарате по една месечна заплата, само за няколко часа?
- Трябва да я питам! Почакайте за момент!
Тя се обърна и се насочи към колежката си, а в това време Цветан изля останалото уиски в чашата си. Бавно и без никакво удоволствие го изпи, пое си дълбоко въздух и бавно го изпусна. Сервитьорката се върна и съобщи, че са на негово разположение, след час и половина. Той се усмихна, отпусна глава и заспа, тъй както бе подпрян на масата.
Едва дойде на себе си, след като сервитьорката го раздруса, като крушово дърво на есен. Надигна се и с мътен поглед ги изгледа въпросително.
- Ние сме готови! - съобщи тя - Тръгваме ли?
- Разбира се! - изръмжа дрезгаво той и несигурно закрачи към изхода.
На улицата спряха такси и поеха към дома му. Още щом влязоха в апартамента, сервитьорките му помогнаха да се съблече и легне на широката спалня. И се започна един непрогледен секс, чак до сутринта. Опиянен от алкохола, той не можеше да свърши. Беше като секс машина, а това особено хареса на двете момичета. Те пищяха от удоволствие и се сменяха през десетина минути. Изпробваха всички възможни пози и когато вече започнаха да ги повтарят, навън просветна, а в стената на източния прозорец се отрази слънцето. И точно тогава се появи Божана. Беше влязла без да я усетят и сега, подпряна на вратата, гледаше с широко отворени очи.
- На това ли му викат сандвич? - едва успя да промълви тя, докато двете сервитьорки навличаха бельото и дрехите си.
Цветан извади портфейла си и изкара всички банкноти от него. Подаде ги на момичетата, но кой знае защо, те се изнизаха от стаята, без да вземат парите. Той се отпусна отново на леглото. Божана бавно пристъпи към него и седна до главата му. Прокара ръка през косата му и въздъхна:
- Мислех, че още не си се прибрал! Една приятелка ме посъветва, да се върна и да скъсам бележката, която ти писах. Да премълча за изневярата си! Не за друго, а защото те обичам!...
Той едва преглътна, преди да отвърне:
- Затова ли ми изневери? Сигурно, щото много ме обичаш?
- Не знам! - започна да мачка тънката кожена каишка на чантата си тя - Вече не можех да издържам без теб и влязох в един бар. Тялото ме болеше за ласките ти! Пих текила, както си ме учил и не разбрах, как до мен седна един мъж. Не беше нито красив, нито много млад, но знаеше какво да говори. Някак ми завъртя главата и тръгнах с него. Естествено, правихме секс!…
- Какво по-естествено от това? - иронично подхвърли Цветан.
- Вече нищо няма значение! - прошепна тя - Аз сгреших и ти си го върна тъпкано! Развалихме единственото свястно нещо, което ни свързваше! Не ми се вярва, че всичко свърши, Цветане! Убихме любовта си!
- Ти я уби!
- Да, аз!…
Двамата замълчаха. Слънцето се бе издигнало по-високо и вече се усещаше топлината му. Божана свали чантата от рамото си, а дръжката и разкопча най-горното копче на ризата й. Едната и гърда проблесна матово през процепа на дрехата и спря дъха му. Откакто я бе видял за пръв път, до днес, той винаги бе искал само и единствено нея. Тя бе неговото момиче, неговата жена и всичките му видения, докато бе в морето бяха свързани с нея. Сега не разбра, как се надигна и я прегърна. Тя се вкопчи в него като удавница и двамата се затъркаляха по леглото. Любеха се като обезумели, целуваха се до кръв и дори въздух не можеха да си поемат от желанието, което ги притегляше един към друг. След час се отпуснаха на килима, един до друг. Той бе разперил широко ръце, а тя се наведе над него и прокара показалец от гърдите към брадичката му:
- Какво ще правим, Цветане? Не мога да си представя, как ще живея без теб! Оказа се, че съм слаба и глупава жена! Знам, че не те заслужавам, но знам също, че си единствения мъж, когото обичам! Каквото решиш, ще се съглася! Да те моля за прошка, вече е късно!
Телефонът му започна да звъни. Той го погледна и видя, че го търсят от агенцията. Обади се и разбра, че му предлагаха рейс като капитан на кораб. До сега бе работил като старши помощник и за пръв път му излизаше късмета сам да води кораб. Облиза пресъхналите си устни и отказа. После затвори телефона.
- Знаеш ли, Боже? - тихо прошепна Цветан. - Нашият боцман все повтаряше, че моряк в къщи е като лисица в курник! Беля и за него, и за останалите! Обаче понякога трябва да жертваш едно, за да не загубиш друго! Станалото - станало! И ти, и аз сглупихме! Току що ми предложиха да стана капитан на един контейнеровоз! Корабът е голям и щях да изкарам доста пари от този рейс. Само, че трябва да тръгна утре!… Като се замисля, за какво са ми толкова пари, щом няма кого да зарадвам с тях? Реших друго!
- Какво? - с треперещ глас запита тя.
- Ще остана с теб и ще се любим всеки ден преди ядене, след ядене, преди лягане, след лягане, докато не забременееш! След това ще те откарам при нашите, за да не ти минават разни глупости през ума. Така и аз, и ти ще сме по-спокойни. После ще се кача на най-дългият възможен рейс и ще се опитам да спечеля достатъчно, за да посрещнем разходите около бъдещата ни рожба. Съгласна ли си?
Тя скочи върху него и започна да го целува по лицето, по тялото, по ръцете. Целуваше го и се смееше, а от очите и капеха горещи сълзи. В несвяст повтаряше:
- Никога вече! Никога няма да те предам, скъпи! Повярвай, моля те!
- Добре! Вярвам ти! Но за да съм по-сигурен, след първото дете ще си направим второ, а после трето и така, докато ти изхвръкнат всички щуротии от главата! Така става ли?
- Става! - зарови глава в него Божана и се затресе от плач. Чувстваше се като оздравяла от някаква страшна болест. След малко изтри сълзите от очите си и наивно запита:
- А ти нали повече няма да кръшкаш с момичета?
Той я чукна с пръст по зачервения нос и примижа:
- Ще видим! Имах една папагалка в каютата си, досадна почти колкото теб! Оставих я в ресторанта на пристанището, докато тръгна пак. Може да кръшна с нея, ако ме ядосаш някой път!
- С нея ти разрешавам! Кажи, аз твоето момиче ли съм?
- Моето си! ... - облекчено въздъхна Цветан - Миналата година преживях най-страшната буря в живота си! Плавахме в Атлантика и вълните заливаха кораба, все едно бе коркова тапа! Тогава за пръв се страхувах истински! Но в морето всичко ми е някак близко и разбираемо. Там и да се удавя, ще го приема за нещо нормално. На сушата се чувствам несигурен. Днешната буря ми се стори по-опасна от тази в океана! Не искам никога да се повтаря…! Чуваш ли?
- Няма!
Тя запуши устата му с целувка и го притегли към себе си. Хоризонтът пред двамата беше вече чист.

Красимир БАЧКОВ