НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ИЗПИТИТЕ
Изпитите в Морско Училище бяха преди всичко рутина: лъскаш бляха, бръснеш се до синьо и гладиш униформата. Имаше и ъндърграунд хумор, че за да изкара произволно избран изпит, на брата курсант са необходими само десет минути за подготовка, в които да изпълни гореописаните действия. Забелязахте ли, че в подготовката не е отделена и минутка за запознаване с изпитния материал...
Имаше и даскали, при които излизането ни на дъската бе нещо като етюд на тема: „И така, най-после сме сами, казал паякът на мухата”, но пък избутването на такива изпити беше най-сладко и запомнящо се. Един такъв даскал изкара виден преписвач от випуска на първия чин, за да е непрекъснато пред очите му. Нашето момче наистина се притесни, ръцете ме почнаха да треперят и един пищов тип „мушичка” падна от треперящите му пръсти и се изтърколи току между краката на даскала, но преписвачът с филигранни действия си го прибра, нави го отново и изкара изпита. И досега на срещите на випуска нашият герой не пропуска да каже:
- А помните ли как „разстрелях” Хлебича от половин метър разстояние...
Ние, разбира се, помним и дори допълваме детайли към култовия разстрел...
На един изпит при Папаза, Геша се яви доста разсъсредоточен и не взе отношение по нито един от въпросите в изпитния билет. Капитан ІІІ ранг Папазов, пословично добър човек, съчувствено го попита да не би да има здравословен проблем. Геша чистосърдечно си призна, че предишната вечер с няколко авери, до късно са „отбелязвали” рожден ден на приятел от класното отделение. Добре, рече Папаза, в такъв случай ще ти задам въпрос по специалността. Представи си, че баща ти е донесъл дамаджана с десет литра вино. Колко сантилитра вино има в дамаджаната? Геша мигновено изтърси някакво огромно число, естествено невярно. За да смали порядъка на числата, Папаза продължи: Представи си, че твоят баща ти носи туба със петдесет децилитра ракия. Колко литра ракия има в тубата? Геша без да се замисли изговори още по-грамаданско число...
- Не си изтрезнял още, другарю курсант. Ще се наложи да чакаме до поправителната изпитна сесия - тъжно произнесе съкрушеният капитан и излезе да запали цигара... 
Най-честните и достойни курсанти от випуска ни редовно биваха назначавани за квестори при приемните изпити в Морското. Любо Майничката не спадаше точно към тази категория съвипускници, но едно лято най-неочаквано бил назначен за квестор. Учудването му се изпарило само час преди началото на изпита, когато при него дошъл назначилият го офицер и помолил Любо да предаде решените задачи на кандидат курсантът, който ще седи вдясно на първата банка... Офицерът не се съмнявал, че именно Майничката най-добре ще разбере смисъла на понятието „роднински и приятелски дълг”...
Задачите били раздадени, момчетата почнали да ги решават, а Любо и един строеви офицер следяли за реда в залата. Скоро офицерът се чупил, моят съвипускник  рекогнисцирал (идентифицирал) лесно обекта за помощ, дал му задачите и седнал на катедрата да отмори.
Всичко вървяло тихо и спокойно, но по едно време седящото вдясно на втората банка едро момче, внезапно се строполило на пода. А сега, де! Офицерът отсъствал, пред Майничката имало гарафа с вода, той я грабнал и почнал да я излива в лицето на пострадалия, който за безкрайно учудване на моя съвипускник, дискретно отворил едното си око и прошепнал на надвесения над него Любо:
-Бутни някоя задачка и на мен, бе!
Вълна на благодарност и облекчение заляла Любо Майничката. Той вече мислел, че момчето умира и после ще търсят отговорност от квестора, затова дал задачите и на този кандидат за курсант, а после продължил строгия контрол над изпитния процес...
Тази история показва, че не само изпитваният, но и квесторът е важен при изпитите. Стефчо Батареята, и той от нашия випуск, и досега помни квесторите на своя кандидат курсантски изпит през 1965-а. Изпитът се провел на „Пясъка”, защото Стефчо служел в БНА, а квестори били мичманът Митко Мавров и офицерът Бургаза. По спомените на съвипускника, Мавров е изключително честен и почтен човек...
Неотдавна гореспоменатият Любо ми се обади във връзка с коронавируса, защото и двамата (и особено той) се бяхме озовали в т.н. „рискова група”. Всъщност Любо не ми говорИ за медицина, само провери дали съм жив, а накрая, вероятно за оправдание, ми цитира подходяща мисъл на Бъртранд Ръсел (!) и то на английски!!! Спокойно, драги съвипускници! Докато сме били в Училището, Майничката си купил от руската книжарница алтернативен учебник по английски и там имало оригинален текст на великия философ, надлежно преведен на руски. Любо естествено харесал и разбрал именно този текст, а после се постарал да запомни и да произнася съответния английски такъв... Не зная какви оценки е получавал Майничката на изпитите по английски и философия, но днес с чиста съвест му пиша шестици!
На изпит за придобиване степен първа за механик, един колега се бе явил тотално неподготвен и председателят на изпитната комисия Благомир Иванов го попита защо губи напразно времето на толкова хора.
- Исках само да се пробвам - чистосърдечно се оправдаваше колегата.
- Че тук да не е шивашко ателие, та да идваш на проба? - достойно му отговори Багича...
На същия изпит известният добряк Русчо Кьоравия бе превел изреченията на турски, вместо на английски, както е по задание. Комисията пък го бе пуснала в знак на уважение към карамеханичеството и старите моряци! И за да не кажете, че само главните механици са били привилигеровани на изпита по английски, ще ви разкажа как си е изкарал този изпит моят приятел капитан Петър Звона. И той като Русчо владееше перфектно турски, че и гръцки, но избрал друга тактика. Звона предварително наизустил урока „Май фемили” и спокойно се явил на събеседването по английски. Паднала му се съвсем друга тема, но той започнал с „май фемили”... и въпреки няколкократните опити да бъде спрян, успял на своя английски да разкаже доста за родАта... Отчаяна, даскалицата му писала тройка и ви уверявам, че в пристанищата,

Денят преди изпита по Ел. маш.
Изпитът по-бързо, по-високо, по-далеко!
Кораб „Сакар“ - тежък гастрономичен изпит ... за стомасите.
Изпит - прекрасен филм на ужасите ...
Стани богат, но не и умен …
Ако тоалетната хартия е вашата точка първа, действайте! Демек - купувайте я ...
които посещавахме с капитан Петър Василев, турският и гръцкият бяха с голямо предимство пред западните езици. Освен това, докато слушах този разказ, с учудване установих, че десет години след оня изпит, Звона перфектно помнеше текста „Май фемили”!
Срещал съм и хора, за които изпитът е велико събитие, едва ли не - съдба. Преди две - три години механикът Недялко Тенев Пенев (НТП) ми заразказва за свой изпит отпреди половин век. Дисциплината - Бойни отровни вещества (БОВ), а изпитващият - Конбелишки. Не помнех нито науката, нито офицерът, но когато НТП изрецитира текста на трите въпроса, заедно с химическата формула на едно БОВ, разбрах какво означава изпитът като култ!
Всеки моряк от моето време знае за закона на Паскал, ама не на огняря Паскал от Бургас, както се случило на един изпит за корабни огняри в града на бат Петьо Пандира...
Участниците в „Стани богат” много искрено се мъчат да покажат на зрителите какви обширни и детайлни знания притежават по науката всичкология. В този си стремеж понякога ситуациите са не само смешни, но и човеко-унизителни, а за зрителите - истинско изпитание на търпението. Оставям настрана, че някои от въпросите са безумни, но в детството ми учих в един клас с Николай Лудия. Това момче знаеше имената на всички острови от огромен  океански архипелаг, поименно изброяваше съставите на Политбюрото на КПСС и ЦК на БКП, все неща, които бяха злободневни, но години по-късно щяха да се окажат глупави и безумни. Чак тогава и самият Николай  се оказа не само луд, но и опасен за обществото човек.
Ще завърша с полезна информация за едно минало, но „актуално” изпитание (нещо като изпит) от далечната 1971-а. С м/к „Вола” чакахме във Варненското езеро началото на непланов авариен ремонт. От екипажа бяхме останали минимален брой моряци, точно колкото изискваше  Устава за служба по корабите. В едно мъгливо есенно утро работещият агрегат „гръмна” и цялото машинно отделение избухна в огромни пламъци...
Статистиката е показала, че на море най-много хора загиват от огън, а не от удавяне, затова всички моряци са щателно тренирани да се борят с пожарите, а за да не ни се налага да мислиме когато сме на зор, действията ни са описани и втълпени в няколко точки. Първо: прекрати всякакъв достъп на въздух и гориво до горящото помещение. За няколко минути задраяхме всички врати към машинното, включително светлиците, спряхме вентилаторите, издърпахме проволките на бързозатварящите горивни кранове и се насочихме към следващите точки от инструкцията. Да, ама НЕ! Авариен генератор нямахме, ЦеОдве и паротушене - също, аварийната мотопомпа не тръгна, така че и шлангове беше безсмислено да разпъваме, затова отидохме всички на бака, облечени кой както е скочил от койката, и зачакахме. Дори да гръмне машинното на кърмата, тук ние щяхме да оцелеем. Така мръзнахме повече от час, после се престрашихме и надзърнахме през светлика в „машината”. И о, чудо - огънят бе изгаснал. А бяхме изпълнили само една от десетте задължителни точки за борба с пожарите...
Коронавирусът е вид пожар. Дори само една точка от борбата с него да изпълним - файда е! А може и решение на проблема да се окаже!
Та това е моряшкият ми съвет: Не спасявайте човечеството, икономиката, фирмата и партията, не измисляйте ваксина против вируса, а просто изпълнете барем точка първа от официалното аварийно разписание!
Здраве и кураж ви желае

Сл. ПЕШКОВ - моряк