НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПИСМА ОТ НЕПТУНОВАТА ПОЩА (5)
Доктора
Плавахме пак от Ботуша за Америка и спряхме за бункер на Скалата. Обикновено докато траеше приемането на гориво, екипажът, разделен на две смени, се възползваше от възможността да направи кратък шопинг по Мейн Стрийт, да удари по няколко ийела в малката кръчма отсреща и да обере прахта от сумрачния дюкян на Манолото. В моите представи името на Маноло от Гибралтар се нареждаше до тези на пионерите от Севера, като Джек Лондоновия Смоук Белю или това на бай Манол от бакалията „Бяла мечка” в старата ми махала. С очите си бях виждал и с ръце бях пипал безкрайно ценните шедьоври, които моите съседи, все стари моряци, купуваха, носеха и продаваха, като комплекти плюшени покривки за маса и креват на котенца или камили с пирамиди, касинки, дъфелкоути, шушляци, велурени костюмчета, тънките часовници „Атлантик” и потопеният в седмото уиски с много лед „Сейко файв” - аутоматик! и уотърпрууф (при положение, че си поне на 100 метра от водата), тревира, лимки - пъстраци и каубойски патлаци „Смит & Уесън“ с капси. Абе колко му трябва на човек?
Та застанахме на котва в Гибралтар, дойде и се шлангова фюел барджата, спуснахме моторната лодка и първата група воглаве със старпома (моя милост), зашляпахме към кея на фабриката за опресняване на морска вода. Имахме на разположение три часа да си набавим най-необходимото за из път или за армаган. Трябваше да поръчам няколко дузини снимки, които си бяхме правили във Венеция и Анкона. Намерих фотошопа и заявих общо около 100 снимки с формат 9 на 12. Платих авансово 50 долара и тръгнах към „мола” на Манолото, да го видя най-сетне с очите си! Натрупаните с годините в главата ми представи претърпяха съкрушително фиаско още при срещата с парцаливия надпис над прашлясалите и оплюти от мухи стъкла на вратата и витрината. Накратко, от всичките натурии (стоката), които един днешен клошар би подминал с презрение, изпълващи всяка гънка от тесния дюкян, се спрях на едно сгъваемо чадърче с десен на вестникарски страници.
- Купи си го бе, барба! Много е ПУНТОВСКИ! - ме подкани мазният глас на собственика индус, на чист български жаргон.
Щях да падна от коня, въобще не очаквах такава прИмоция. И го купих, дори с шконто!
После, като останалите, ударих на куц крак два „Гинеса”, от които ми изтръпнаха жилите и ми се замота тиквата, а пък как ме напъна мехура-а-а, не ща да си спомня! Така набързо се изнизаха два и половина часа и дойде момента да се завлека до фотошопа за снимките. Пресметнах средна цена по долар на парче и цъфнах ухилен пред дамата зад щанда.
- Ту хъндрийд енд форти доларс онли, плийз! - изчурулика фотошопката и тупна плика.
Я-я-я, да бе! Тая ме гепа за боядисано врабче! Таман двойно ми иска?
- О-о-о, мем! Мей ай сии дъ пикчърс, плийз? - опънах се аз.
Отворих плика и извадих снимките които бяха с големина на формат А-4!?
- Но мадам, екскюз ми, ама аз ги поръчах 9 на 12! Ето, даже така пише на рекуеста?

Капитан Росен ЛОДОЗОВ
Скалата, видяна от испанския бряг, 15 декември 2011 г. Снимка Цветана ПЕНКОВСКА
Гибралтарският фар проблясва на всеки 15 секунди с две бели и една червена светлина. Проблясъците се виждат съответно от 19 и 15 морски мили. От 1841 г., когато е светнал за първи път, до днес фарът е многократно модернизиран, вкл. и повдиган. Снимка Цветана ПЕНКОВСКА
- Точно така сър, абсолютно точно е спазен рекуеста! 9 на 12 ИНЧЕС!!!
Е, сетне се изясних, че сме в Европа, даже на Еуропа пойнт. Тя се обади на шефа си и сега у дома се мъдря изтипосан на портрети формат А-4 ... на половин цена!
Качихме се на лодката, отидохме на кораба и втората смяна, начело с капитана, тегаво запърпори обратно към брега. Трите часа направо отлетяха и малко преди свечеряване, моторът на байдарката вече пукаше като сенокосачка на 50 метра от трапа. На румпела се изявяваше вторият щурман, на когото от артилерийски кабелт личаха поне 5-6 ийейла и препиканите джинси. Марконито държеше в ръка УКВ-то и същевременно се облекчаваше зад борда от погълнатия „Гинес”, а механикът надвиваше олелията на мотора и патриотичните песни, обзели останалите, като стискаше реверсния лост и надаваше ухо за команди. И ... стана една маневра-а-а...!
Докато на бака се препираха колко метра остават, реверсът закъсня, лодката се удари в трапа, изхвърча веригата на охлаждането, моторът угасна, от бака изтърваха въжето и в суматохата, лодката се озова доста зад кърмата. После се намеси и течението и ги задърпа към Алжесирас. Докато извадят веслата, вече подминаваха пистата на Гибралтарското летище. После се започна едно гребане в стил „Орел, рак и щука”, но течението се оказа по-упорито. Просто само успяваха да се удържат на място, движението напред към кораба просто отпадаше като алтернатива.
Стояхме с боцмана на кърмата и крояхме план за помощ. Боцманът извади един кангал тънка фалина, завърза краят й за две празни туби от разредител и ги метна зад борд. Течението бързо ги подхвана и запрати към крушенците. Казах на Марконито по УКВ-то, да следят тубите и се насочат към тях. Кангалът с фалината беше 200 метра, но много скоро на палубата останаха не повече от 20! Най-сетне се хванаха и закачихме фалина на кнехта.
Боях се само в този момент между нас да не премине някой риболовен Стиви Уондър и да оплеска и без това осраната картина. Но ... разгеле, всичко мина без повече ексцесии. Натоварихме юнаците начело с барото и към полунощ ударихме камшика на Запад. Капитанът ни дари като „спасители” с литрова шотландка за начинаещи - „Учителско”.   
Малко преди обед на другия ден, около 11:20 бях извикан от чифстюарда на редовната дайджестивна оперативка. Трудно се отказва на каса „Смирнофф”-ка, при положение, че се разрешаваше максимум шише на калпак. Но Канара си беше „канарче” и разнасяше ценната информация двупосочно, та ползваше известни девиденти. Край масата се бяха мебелирали още радистът, вторият стюард и Доктора. Последният беше спец по незнайни болежки и игри, но най-вече беше „доктор по табла” , бридж белот и коран. Когато на коран „затъчеше престилки“ на вуйчо, последният скачаше като неврастеник и на висок фалцет тръбеше, че това е пандизчийска игра. Като бил политзатворник и ... после в „шумата“ ... чувай ..., а Доки беше роден след 44-та?
И тук, при Канара, се изтръгваше информация, но методите бяха къде, къде много по-иезуитски. Чапаев и Петка така са действали с белите изменници, докато не се задавят от слюнката си при вида на водката и не почнат да снасят. Чукнахме се за наздраве и безпроблемен преход и замезихме мароканска аншоа с маслини. В тематиката от сладки приказки и ароматен дим на „Джон Плеър Спешъл“ забелязах, че докторът съсредоточено и много сериозно бройка чифстюарда. Последният също забеляза бройката и боята му започна да се дърпа с по няколко нюанса на бледото.
-Абе, Канарче, я ела по-близо на светлото, нещо ми се струва, че имаш по-жълт цвят на склерите - вметна басово доктора и с хватка „ключ” му завъртя мутрата към светлината от филистрина.
-Ба-а-а, ко шъ мий е, сигурно е дето няма слънце, и се кьорим тук, кат’ прилепи - оправда се стюарда и се задърпа, ама не така силно.
-Няма да е само от туй. Седни и вдигай фланелата! - И докторът натисна Канара на койката, задигна му фланелата и започна да го палпира в района на черния  дроб. С другата ръка му отваряше клепачите на гьозовете като потупваше подочните торбички и през цялото време го хипнотизираше като факир. - Канарче, сериозна е работата, черният джигер ти е увеличен. Твоя си работа, ама ти казвам аверската, че ако продължаваш с концентратите, цирозата ти е вързана в кърпа, отсега го виждам - заключи той.
Повече слова просто бяха излишни. Канара доби цвят на стар вестник, който сте си купили, бързайки да не отървете влака за Куртово Конаре. С отвращение изля в гърлото си останалото в чашата ... и - КРАЙ! - и хукна да сервира на апапите.
А рейсът си продължаваше с монотонноста на надрана с гвоздей при „проверка” от митничарите грамофонна плоча размер „тава“ на „Парлафон”, с рокове на Чуби Чейкър или Литъл Ричард. Така се бореха тогава с „упадъчната” музика?!
Изтъркулиха се две седмици и нещо до Провидънс, подминахме една вечер Маями-то и вече порехме тюркоазените води на Мексиканския залив с курс към „НОЛА”-та. Беше около обяд, ден преди пилотската на Мисисипи, когато нивото на децибелите откъм кабината на Канара надскачаше здравословния фонов праг и критично ескалираше, явно прераствайки в гемиджи кавгасъ. Чифстюарда псуваше като каруцар на когото са лакирали коня, по адрес на всички делегирани участници в предобедните дайджестиви. Най-много комплименти по собствен и роднински адрес отнасяше „доктора по табла”. Истината лъсна много бързо.
След като се оказало, че дванадесетте бутилки маркова огнена вода отдавна са по-сухи и от пустинята Калахари, докторът с нескрита радост констатирал, че за две седмици Канара е вече гарантирано излекуван от цирозата и е здрав като бате Арни и отгоре, благодарение на пиенето на минералната вода и сокчета, полагаеми по охрана на труда. За Канара това си беше чист фалит, даже банкрут, направо тотално фиаско, хем да си бил здрав, хем пред очите ти да изпият собствената ти ийчкия. ПОЗОР! Голяма минавка, голям суплекс и то от един кирлив салага, дето прави първия си рейс. Но бързо възприема, млад моряк, а вече печен дърт верек. Но затова пък Канара беше излекуван многопрофилно. Може би още да ближе рани? - аналите мълчат! Той си знае…
(Следва)

Капитан Росен ЛОДОЗОВ