НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДОЦЕНТ Д-Р ВЛАДИМИР ПАВЛОВ
(26 МАЙ 1932 - 21 МАРТ 2020 Г.)

Първият „автограф“, който получих от бъдещия доцент и кандидат на историческите науки Владимир Павлов, е от януари 1974 г. Неговият подпис е в моята курсантска книжка. През периода 1972 - 1974 г. той бе привлечен като хоноруван преподавател по История на България във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“. От тогава, до към 2015 - 2016 г. поддържахме професионални контакти. Благодарение на него направих първото си дарение на Военноморския музей още като курсант. Веднага трябва да си призная, че с него сме спорили много. Навярно не винаги съм бил прав. Но пък именно благодарение на такива като него се научих да си отстоявам позицията, която можех да защитя с необходимите аргументи и факти.
Пазя и другите два автографа от него. Единият е върху титулната страница на книгата „Време за истина. Из архива на капитан І ранг Станчо Димитриев (1866 - 1913 г.)“, на която той е съставител, автор на увода и на коментарите към документите (1996 г.). Тогава той ми написа: „На капитан 2 ранг Ат. Панайотов с уважение и за спомен от съвместната служба на морската идея, макар и не винаги безконфликтна“.
Вторият автограф е върху титулната страница на последната му книга „Конфликтен човек“ (2010 г.), на която съм редактор и издател. До този автограф не се стигна лесно. Тогава освен главен редактор на „Морски вестник“ бях и управител на Издателската къща „Морски свят“. Той дойде при мен в редакцията и ме попита колко ще струва издаването на неговата мемоарна книга. Отговорих му, че ако „Морски свят“ издаде книгата, той ще плати само разходите по отпечатването, всички останали разходи ще бъдат за сметка на издателската къща, защото той напълно заслужава този жест. Прегледах ръкописа, „натракан“ с пишеща машина, направих изчисления за обема на книгата и помолих три печатници за оферти. След като ги получих, му се обадих по телефона. Усетих го как изпъшка. Да, дори само разходите по отпечатването бяха на голяма дистанция от размера на скромната му пенсия. Посъветвах го да потърси и други издателства и печатници, може пък някъде да му предложат по-изгодна оферта…
След около месец той ме потърси по телефона. Сподели с мен, че от другите издателства му поискали двойно по-висока цена и е готов да работи с мен. Попита ме може ли книгата да излезе до края на годината. Отговорих му, че по това време (в края на годината) печатниците са натоварени с много други поръчки (календари, тефтери и т.н.), но ще направя всичко възможно. Когато на 31 декември 2010 г. преди обяд му разтоварих пред апартамента (слава Богу, на първия етаж) пакетите с отпечатаната книга, той бе истински щастлив. Тогава даде и първия си автограф на новоиздадената книга: „На капитан ІІ ранг д-р Атанас Панайотов с благодарност за раждането на тази книга и нашето взаимодействие в морската история. Варна, 31.ХІІ.2010 г.“…
Опитах се да му помогна и за още нещо, но не успях. Вече не помня колко морски фирми във Варна обиколих с молбата да подпомогнат издаването на негова българска морска библиография - труд, върху който той бе работил години наред, и който, според моето скромно мнение, бе необходим и полезен далече не само за изследователите в областта на морската история. Уви! Никой, повтарям - никой, морски бизнесмен не се трогна и не подкрепи идеята. Същите бизнесмени след това отказаха да подкрепят печатното издание на „Морски вестник“, както и издаването на спомените на к.д.п. Николай Йовчев, и на още много други заглавия.
Предложих на Владимир Павлов да потърсим приятели, които да помогнат за компютърния набор на ръкописа (и той бе на пишеща машина) и да го публикуваме в интернет - вече и „Морски вестник“ имаше интернет сайт. Отказа ми, може би с основание, защото веднъж вече в един институт на БАН му бяха изиграли гаден номер - приели ръкописа, но след това му го върнали, защото поради еди-какви си причини… Той бе сигурен, че заинтересованите в тази област от този институт вече са си направили копие от неговия оригинал. Защо им е да го издават!?
Само за едно съжалявам, че не съм споделил с Владимир Павлов. Веднъж, когато за пореден път спорих с него, първият главен редактор на сп. „Морски свят“ Владимир Чешмеджиев (светла му памет!) ми каза: „Внимавай много с кого спориш! Ти знаеш ли, че аз познавам Владимир Павлов от студентските години? Тогава ние, студентите - първокурсници, гледахме на него и на Александър Фол като на извънземни. Толкова недостижими бяха за нас със своите познания и изяви като завършващи университета по специалността „История“… Е, Владимир Павлов не достигна до върховете, достигнати от Александър Фол. Може би защото е бил „Конфликтна личност“… Няма да забравя за неговата убийствена самоирония, която той написа в увода на книгата: „Заглавието „Конфликтен човек” не го дадох напразно и случайно - дори всички да го отрекат, жена ми ще го потвърди”...
По-важното, разбира се, е друго. И то е, че книгите и другите му публикации ще го надживеят и ще бъдат полезни и за следващите поколения изследователи. Много добре го е казал неговият първи братовчед - изкушеният от проблемите на морската история капитан І ранг Владимир Христакиев (1935 - 2013 г.): „Повече от половин век Владимир Павлов върви по своя път в живота и науката към желаната цел - обективната историческа истина. Като съвременен Дон Кихот той се сражава реално с политически мелници. Много често техните крила го удрят жестоко, но не се отказва от идеите си. За живота и научната дейност на Владимир Павлов може да се каже: загуби много сражения, но спечели войната за смисъла на своя живот“.
Едва ли през 2010 г. капитан І ранг Христакиев, пишейки тези думи в предговора към „Конфликтен човек“, е предполагал, че е написал най-добрата епитафия за своя първи братовчед…
Атанас ПАНАЙОТОВ

Доц. д-р Владимир Павлов (1932 - 2020 г.). Тази снимка той избра за втората корица на мемоарната си книга „Конфликтен човек“ (2010 г.).
Павлов, Вл. Развитие на Българския Военноморски флот (1897 - 1913) г., Държавно военно издателство, С., 1970. Трудът е издание на Военноморския музей - Варна.
Павлов, Вл. Български морски офицери, Държавно военно издателство, С., 1973.
Павлов, Вл. (съставителство, увод и коментар). Време за истина. Из архива на капитан І ранг Станчо Димитриев (1866 - 1913 г.), ИК „Галактика“, Варна, 1996.
Автографът на Владимир Павлов, 1996.
Павлов, Вл. (съставителство и автор), 100 години Военноморска база Варна (1897 - 1997). Сборник от исторически очерци и спомени, Варна, 1997.
Павлов, Вл. Конфликтен човек, ИК „Морски свят“, Варна, 2010
Автографът на Владимир Павлов, 2010 г.