НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НОВИ СВЕДЕНИЯ ЗА РОМАНА „ДУНАВСКИЯТ ЛОЦМАН” ОТ ЖУЛ
ВЕРН. ПУБЛИКУВАН Е НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ОЩЕ ПРЕЗ 1932 Г.

Забележително „Откритие на Америка” е било обявено на 11 октомври 2019 г. в предаването „Изотопия” на Българското национално радио (БНР). Научих за него неотдавна от интернет при издирване на сведения за романа „Дунавският лоцман” от Жул Верн. Сензационното „откритие” е дело на две изследователки от Софийския университет „Св. Климент Охридски”: д-р  Елияна Райчева - преподавател по история на френската литература в катедра „Романистика”, и д-р Жулиета Борин - преподавател по история на образованието и европейски проекти. 
Тук представям накратко най-съществените елементи на „знаменитото откритие”, както го определя водещият на радиопредаването въз основа на изявленията на споменатите откривателки, като както при цитираните текстове между кавичките, така и в изложението си се придържам към публикувания запис на предаването и приложените към него коментарни бележки на водещия Иван Русланов [1]:
- направено е по време на коледен семинар 2018 г.;
- тогава, т.е. последните дни на декември 2018 г., гореспоменатите откривателки попадат на два романа от Жул Верн, „в които България е засегната като тема”;
- „Най-важното от романните открития е „Дунавски лодкар”, или, както поправя българския официален превод Елияна Райчева - „Дунавски лоцман”. Вторият открит роман е „Хубавият жълт Дунав”. Към тези констатации д-р Е. Райчева добавя кратки преразкази на съдържанието на романите;
Корицата на българския превод на „Дунавският лоцман” (1943 г.) -  https://alba-books.com/
- според д-р Ж. Борин, „Действието в романа „Дунавски лодкар” започва в град Русе, в една русенска кръчма […]”. Към това тя (Ж.Б.) добавя следното: а) за двата дунавски романа на Ж. Верн „не се е знаело почти нищо” до откриването на ръкописите им в края на 80-те години на ХХ в.; б) „нещо ново за самия Жул Верн”, което комай едва сега благодарение на изследването на двете авторки научаваме, е „много голям международен скандал”, предизвикан от „русенски търговец от еврейски произход, господин Ягел”, който завежда дело против Мишел Верн, т.к. фигурира като бандит в романа; вследствие на скандала „книгата моментално е инкриминирана”.
При цялото ми уважение към изследователските усилия на д-р Е. Райчева и д-р Ж. Борина относно творчеството на Жул Верн, почтено признавам, че ми е невъзможно да си представя тяхната методика на проучването по тази тема. Не изключвам възможността те да страдат от масово разпространената и в най-високите нашенски академични етажи научна бюрокрация, която дори в края на второто десетилетие от XXI в. не признава източници от интернет и фанатично робува изключително на архивни бумаги. Поради това допускам двете авторки на „откритието” да нямат представа, че през май-юли 2018 г., т.е. година и половина ПРЕДИ  интервюто им в БНР, в интернет е разпространена обилна информация с нови за българската литература сведения (за двата романа!), съдържащи отговори на интересуващите ги въпроси [2], [3], [4]. Трудно ми е да проумея обаче защо не са направили справка поне в каталозите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) или на Централната университетска библиотека на СУ „Св. Климент Охридски” (ЦУБСУ). Ако впишат името „Жул Верн” в полето „Заглавие” на заявката за системата COBISS+ на НБКМ, веднага ще получат две заглавия по темата „Жул Верн и България” (2006 и 2014 г.). Ако посетят електронния каталог на ЦУБСУ, ще научат за източник по същата тема от 1987 г. и био-библиография за Жул Верн в България, издадена 1977 г. Сиреч, само за десетина минути щяха да разберат, че поне що се отнася до романа „Дунавският лоцман”, преди тях в българската литература има немалко писано …

Пълния текст на статията на Иван АЛЕКСИЕВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.