НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СПОМЕНИ ЗА ОСТРОВА, ОСТРОВИТЯНИТЕ И ЗА ОЩЕ МНОГО ВЛЮБЕНИ В МОРЕТО БЪЛГАРИ ОТ ВТОРАТА
ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК (6)

6.
През лятото на 1974 г. пред Маслен нос се проведе българо-съветският експеримент „Черномор`74“. Той целеше изследването на живота и работата, различна по характер и продължителност, извън подводния дом на продължително пребиваващи в него хора, разположен в случая на 30 метра дълбочина. За целта бе закотвена железопътна цистерна на посочената дълбочина, предварително подготвена с преходни люкове за влизане и излизане, оборудвана вътре като помещение за работа, хранене и почивка на атмосферен въздух с налягане на околната водна среда. Материалната част и всичко свързано с нормалното пребиваване на акванавтите по време на експеримента се осигуряваше от разположения на повърхността специализиран изследователски кораб „Академик Л. Орбели“. За медицинското осигуряване и пряко участие в отчитането на функционалните параметри на акванавтите бяхме поканени: д-р Ганчо Матеев - физиолог-водолаз и бивш шампион по подводно ориентиране, д-р Антоан Варо от Варна - отоларинголог, опитен водолаз, д-р Янко Попов - рентгенолог от Пловдив, водолаз-инструктор и моя милост водолаз-спасител.
По определен график се редувахме да  влизаме в подводният дом, за да извършим необходимите изследвания денонощно. В експеримента участваха наши и съветски учени, предимно физиолози. За съжаление, по средата на експеримента се случи инцидент, който много ни натъжи. Д-р Варо помоли ръководителите да му разрешат да вземе от Варна новозакупената си кола „Рено Алпин“ (тогава България произвежда този автомобил в Пловдив по лиценз на „Рено“ и с името „Булгаррено Алпин“ - бел. ред.) - най-спортният автомобил по него време у нас, и при завръщането си от Варна някъде към Обзор, на остър завой пропаднал в пропаст и загинал на место. Много съжалявахме за него, ценяхме го като приятел и изключителен професионалист.
***
Преди години освен щатният състав (екипажът) на гражданските морски кораби имаше и и още една длъжност - помполит, за незнаещите това означаваше „помощник-капитан по политическата част“. Какви бяха функции му точно - не зная, но просто трябваше да помага на капитана в определена област. Познавах един такъв помощник-капитан, дори се сприятелихме с него. Оказа се, че е писател с подчертан интерес към морето както и към бита на народите по света, особено на африканските племена. Успял да се добере до тази длъжност, която да му осигури  достатъчно време за писане и до познания в тази област. Казваше се Върбан Стаматов. Свързах се с него чрез съпругата му - също интересна личност, с която бяхме близки още от детската й възраст - Севда Севан - (истинското й име е Франсухи Кеворк Бахчеджан“) също писателка, по това време посланик у нас на Република Армения. Посещавал съм летния им дом в Ахтопол многократно, а темата ни за разговори беше морето. Едно от неговите произведения беше „В мъглата“, откъси от което бяха публикувани в рубриката „Българинът и морето“ на сп. „Морски свят“, а на съпругата му - това, с което стана известна, беше „Родосто, Родосто“ (роман, 1982). Горния етаж на дома им, салона и няколко стаи те бяха превърнали в музей на предмети от целият свят. Там имаше дори и нещо наистина уникално - изсушена човешка глава от някакво африканско племе - човекоядци.
Най-често обсъждахме до колко намерените артефакти по морското дъно, а и настоящото поведение на българина към морето, говорят за някаква любов или средство за прехрана, както и за опознаването на света. Бяхме на едно мнение. За съжаление и двамата напуснаха този свят, той - през 1999 г., а тя - през 2009 г.
(Следва)
Д-р Иван СЪРБЯНОВ

Двете снимки на кораба „Академик Л. Орбели“ от експеримента „Черномор`74“ са от личния архив на д-р Иван СЪРБЯНОВ.
Арменското общество в България - с Бахчеджян и Стаматов (вдясно), обсъжда публикацията му „С лодка до Арарат“ (2006). Източник: https://bg.wikipedia.org/