НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРОШКАТА (РАЗКАЗ)
- Христаки! - провикна се баба Агапе от външната порта - Ела, че една от твоите фоги те търси!
Зад черчевето на боядисаните в синьо прозорци, от втория етаж на къщата надникна възрастен мъж, с побеляла гъста брада. Той сложи длан над очите си, за да може да види по-добре кой го търси, но слънцето печеше право срещу него и не му позволи.
- Маман пуц! - изръмжа някаква самоделна псувня той и бавно започна да слиза по скърцащите дървени стъпала.
Излезе леко накуцвайки и изгледа мълчаливо застаналия пред портата млад мъж. Баба Агапе поглеждаше ту мъжа си, ту младия мъж с любопитство. Старецът я побутна да се прибира и запита:
- Какво искаш, момче?
- Аз за лодката! Нали я продаваш, та рекох да се видим, да поговорим!
- Мастика носиш ли?
- Не.
- За какво ще говорим, тогава? Лодка се продава на чаша мастика, ей там под лозата!
- Прощавай, барба Христаки! С изстудено узо не става ли? - извади от една найлонова торбичка бутилка запотено от студ узо мъжът.
Старцът наклони глава на една страна, примижа с едното око и рече:
- Голям тарикат го даваш, а? Ще искаш много да свалиш от цената, нали?
Младият мъж се усмихна  кротко:
- Само, колкото да стане пазар, барба Христаки!
Старецът го покани с широк жест и двамата се настаниха на две дървени пейки, до къщата. Над тях се бе разпростряла голяма, стара асма, цялата отрупана с гроздове. Веднага щом седнаха, баба Агапе сложи две мътни водни чаши пред мъжете и започна да реже домати за салата. Двамата се чукнаха и отпиха от узото. Питието бе скъпо и добре изстудено, затова

Лодки. Снимка Ангелина ЯНЕВА
Рисунката на Мария ЧАКЪРОВА е публикувана в сп. „Морски свят“ през 1990 г.
старецът се поглади доволно по корема.
- Написал съм цената при лодката! Струва девет хиляди и нито стотинка по-малко! Имаш ли парите?
Младият мъж извади малка, кожена чантичка и я отвори. В нея бяха надиплени много зеленикави банкноти от по сто лева.
- Давам пет хиляди в брой! Все пак лодката е стара, моторът също!
Старецът си поглади брадата, сипа си узо в чашата, отпи и заговори:
- Това не е само лодка, това е занаят! Това е животът ми! С него съм гледал жена и три деца до сега! Вярно, не е в първа младост, но лодката си струва! Никога не е потъвала, нито пробивана някъде!
- Само веднъж! - прошепна мъжът. - Между Галата и устието на Камчия! С половин тон сафрид в нея!
Христаки отвори широко очи. Никой не знаеше за случката, станала преди двайсетина години. Тогава късно есента, заедно с ортака му Дончо уцелиха пасаж сафрид. Напълниха лодката до горе, но излезе шквал и започна да ги бута към сушата. Моторът нещо се задави и докато успеят да го запалят, влязоха в прибоя. Няколко високи вълни ги запратиха върху камъните и лодката се проби откъм десния борд. Загубиха половината риба, а Дончо се удави. От тогава Христаки повече не си взе ортак. Оправяше се сам за всичко. Интересно, откъде този мъж може да е научил за това?
- Аз съм Митко! - прочел мислите му отвърна мъжът. - На Дончо синът. Когато морето изяде тате, бях на девет години!
Христаки стана, обиколи масата и прегърна младия мъж. Изтри една търкулнала се по лицето му сълза и с прегракнал от вълнение глас запита:
- Значи, ти си момчето на Дончо? Вие нали живеехте в Тервел тогава? Изобщо не съм виждал майка ти! След това й звънях по телефона. Исках да и помогна с някой лев, но тя не искаше да говори с мен! Все ми затваряше, като се обаждах.
- Мама никога не е искала баща ми да става рибар! Той дори да плува не умееше! Тя почина миналата година и аз реших да дойда тук, на морето. И мен тая голяма вода ме влече, също като баща ми! Реших да хвана вашия занаят, колкото и труден да е! Огледах тук там и случайно попаднах на лодката ти. Рибарите казаха, че есенес си пострадал и я продаваш. Баща ми си е намерил лошия късмет с нея, моят пък може да е добър!
Барба Христаки седна отново на масата, наля узо на себе си и мъжа, и глътна наведнъж питието. Постави двете си груби, нарязани от мрежите ръце с дланите нагоре и изпъшка:
- Бог ми е свидетел, че уважавах баща ти! Макар да работихме заедно само три месеца разбрах, че е много читав човек! Като се удави плаках, все едно загубих брат си! Моята жилка е гръцка и трудно може да ме преметне човек, но между мен и сина на Дончо няма да застанат пари! Халал да ти е лодката и занаята, Митко! Аз отгледах три дъщери, щото сигурно съм голям грешник! Бог не ме дари със син, затова сега с чисто сърце ти подарявам лодката! В морето път няма, там те води късмета! Есента, като си счупих крака, свърши моят късмет! Дано твоят е добър и винаги да излизаш на брега здрав, и с богат улов!
- Е, не може съвсем без пари! - опъна се младият мъж.
- Може, може! На теб сега всеки лев ще ти трябва! Още днес вземай лодката и от утре продължавай по моя път! Не е случайност, че си намерил моята лодка! Бог те е водил към нея, Митко! Той ще те води и занапред!…
Двамата изпиха узото, прегърнаха се и младия мъж си тръгна. Зад гърба му старецът се прекръсти:
- Благодаря ти, Боже! Значи, вече си ми простил!
Красимир  БАЧКОВ