НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЕКОЛОГИЯТА
Темата стана популярна, та чак модна, през последната година. Оказа се, че земята ни е затлачена с боклуци и, че циганите замърсяват въздуха като горят неконвенционални горива в кюмбетата си. Рекох си „А дано!”
После се намесиха политиците. И осраха всичко.
Министърът рече, че вече ще има ред: боклуците - само през Варна... Премиерът го задмина като нареди на главния прокурор (!) „да размаже всичко живо, което си е позволило да цапа въздух, земя и вода.”
Никого няма да „размажат”. Само ще „зацапат”! Господа, „размазването” е термин от друг филм (за корупция, мутри, бандити и далавери) и няма нищо общо с екологията. За там по-подходящи са: норми, сяра, въглерод и най-вече - контрол.
Моряците не са най-умната гилдия, но бързо научиха какво гориво да ползват, къде и как да отстраняват отпадъците, как да документират, отчитат и узаконяват тези процеси. След всяка човешка дейност остава боклук, господа, и няма как да го скриеш, нито пък да кажеш, че си го изгорил, защото за това трябва да имаш сертифицирана инсталация, а в някои случаи - да представиш дори пепелта от изгарянето. Няма нищо сложно в това и вие или сте големи дяволи, или сте по - глупави и от нас моряците, колкото и невероятно да звучи това...
Днес сме 2020-а и министърът на екологията осъзнава, че не му излиза аритметиката с боклука. Ами да попита моряците. Те водеха тези сметки още по времето, когато той ходеше прав под масата и се отчитаха успешно пред световните контролни институции, а при тях няма как да „минеш метър”.. Моряците вършеха тази дейност покрай други свои основни задължения и то срещу доста скромно възнаграждение, докато въпросният министър сменяше сладки високоплатени постове, и така и никъде не свърши работата както трябва...
Признавам, че думи като трюмен сепаратор, инсинератор, фекалка, баласт, слъдж, билдж и анекс шест, и до днес предизвикват ужас в съзнанието ми, а есето, в което специално бих ги включил, ще се казва „Непоносимата тежест на занаята”. Да, налагало ми се е да нарушавам някои от световните екологични закони и нямам приемливо извинение за това. Няма да се оправдавам с чорбаджиите, защото те нито веднъж не ми наредиха официално да замърсявам природата. Няма и да хленча, че съм „хранил семейство”, защото това е отвратително клише.
Моите грехове са от преди много години (кажи-речи - половин век) и отдавна са в есето „Давност”, но днес виждам, че държавната власт спокойно нарушава същите закони, като дори печели пари от това...
Най-посещаваното варненско пристанище в ония години бе Варна-запад. Какво ли не сме товарили и разтоварвали там, с какви ли не кораби съм стоял по кейовете му. Обикновено си кибичехме в надстройката, защото пристанището е далеч от населените места и транспорт няма, но понякога рано сутрин излизах на палубата. Многоцветен смог е покрил корабите и крановете, а комините на Девня гордо вият цветни опашки в сивото небе. Чак към обяд пробива слънцето и тогава се вижда, че наоколо всичко е прах. И той цветен, а за химическия му състав не си и помисляме.
Вальо моториста и Сашо фитера от екипажа на м/к „Богдан” си купиха имоти в село Алаген. Не го търсете в атласите. Забравено от Бога селце в Странджа, което днес се казва Богданово, но всички го помнят, а му и викат Алаген. На кофи тайм и ходова вахта обсъждаме ъпгрейдването на закупените къщи и сивитата на двайсетината живи жители на селото. Вече зная баба Ирина и кмета - шмекер, а останалите са пияници и нямат имена. На всичките Я им се съберат, Я не - десет зъба общо. Вършат услуги на моряците. Заплащането - в ракия и винаги след

Дурианът - да му се не надяваш...
С корона-вируса може и да се справим някак си, но с боклуците на Пристанище Варна-изток - едва ли.
Снимка, направена от борда на кораба „Емона“ - това не е боклук, а суровина за металургията...
Мила родна картина…
Странджа, някъде край Алаген.
Романтичното време, когато Анекс шест го нямаше...
Витаминозният мъж Любо Тинков - от „тинк“ - „мисля“ - Димов.
Дурианът - да му се не надяваш...
свършена работа. Вальо веднъж неразумно им платил още на обяд и един двузъб алагенец едва не се удавил в супата...
Помните ли Странджа и смелите държавни решения от времето на соца за съживяване на този мъртъв край...
През 1992-а в порт Некочеа, Аржентина един пристанищен бачкер ни подари съвсем малко кученце, което нарекохме Джина. Учим я да си върши естествените нужди на определени от нас места - никакъв успех. Кучешка й работата! Даваме й да яде отбрани меса и кокалчета - тя се храни с хлебарки. Когато унищожихме пълзящите твари, Джина се прехвърли на чорапите, чехлите и обувките ни! Скрихме и тях - кучето почна да яде ръжда. Нормалното куче хапва тревички и билки, нашето - железен окис. А ддЕ!
Гледам, че в последно време в темата за боклуците се включват все по-некомпетентини хора, направи го и моята „любимка” - бившата омбудсманка. Сладка дума, пък и сладка длъжност. Та тя, заедно с други „сладки длъжности”, ще правят закони. Вече го е правила това със законотворчеството. Тотален бардак сътвори тогава. Един моряшки съвет към законотворците. Първият закон го „откраднете” от Сталин: „Има човек - има боклук” и забравете любимия си лозунг „Има човек - има пари... и трябва да ги чопнем!”
На кораба битовият боклук се изчислява по броя на хората и няма как да излъжеш пристанищните власти. По цивилизования свят този принцип важи и за населените с човеци места. У нас се плаща за жилище. Братство, равенство, комунизъм!  
Мислите ли, че през онези години съм се радвал на Марпол конвенциите? Да, бе! Псувах ги яко, но с учудване констатирах, че чорбаджиите трошат луди пари за отстраняване и очистване на корабните отпадъци. Е, не го правеха с радост, но ми даваха знак, че съпротивата е безсмислена. После пробвах триковете с изгарянето и „нищожното” боклукопроизводство на кораба. Нанай! Що страх съм брал, що хитри номера съм пробвал, но сега виждам, че морето и пристанищата са по - чисти. Доживях днес да гледам как ръководителите на държавата се излагат като неуки моряци. Или са пияни, или не заслужават заплатите си. 
През декември 1994-а товариме жито някъде до Нант. Градът е чист и спретнат, с много бонжур, мерси и оревуар, но река Лоара течеше мръсна и мазна край кораба...
Само преди дни с изненада открих, че неволно съм помогнал на световния екологичен процес. В едно старо есе, не помня заглавието, разказах за екзотичен източен плод, огромен по размер и смрад, но много вкусен. Не ми работи търсачката, но си спомням, че ви описах искреното възхищение на тайландските жени от наистина изумителните качествата на този плод, чието име е дуриан. А ето и официалното съобщение, което ме изпълни със заслужена гордост: „Учени от университета в Сидни, Австралия, използват плодове от зловонния плод дуриан, за да складират електричество, съобщиха Фондация „Томсън Ройтерс“ и БТА. По-натам в статията буквално се повтарят моряшките ми лафове по адрес на този плод: „Дурианът се смята за деликатес въпреки непоносимата си миризма и е особено популярен в някои части на Азия.” Предполгам, че поне мъничко съм изкупил вината си за моите дребни прегрешения към екологията по време на моряшката ми младост...
Голям фен на екологията е приятелят ми Любо Майничката. В по-зрелия му период от живота, и след посещение на индиански събор в най-северните американски щати, той започна да се представя така: Мислещият Любо - витаминозен мъж... Заядох се за мисленето, защото ми се стори по-лесно. Оказа се обаче, че бащиното му име е Тинков и Любо твърдеше, че то идва от английското „тинк”, което ще рече - „мисля”. Много се съмнявам бай Тинко да е бил кръстен на английска дума, а не на някой дядо от родАта, ама иди, че доказвай. То и цялата родА са все католици, та ако ще ползват чуждица за името, би трябвало да е от италиански, но нито един от тези преводи не съдържа корена „тинк”... За витамините Любо се справи изненадващо лесно. Отидохме на пазара и попитахме лелите от къде им е стоката. Оказа се, че повечето плодове и зеленчуци са от пловдивско. Е как да не е витаминозен мъж, който е расъл в царството на витамините... 
Пустият му Любо!
То остави Майничката, но тъкмо привършвах текста, когато прочетох в официозите, че екоминистърът е докладвал на Върховната административна прокуратура, че от ТЕЦ „Бобов дол” са „ИЗРАЗИЛИ НАМЕРЕНИЕ да спрат горенето на нерегламентирани отпадъци”...
Те, че няма да спрат, няма, но по темата спира да пише
Сл. ПЕШКОВ - моряк